Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – гр. [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Д. К. срещу решение № 1490/25.08.2017 г., постановено по адм. дело № 2,

24/2016 г. по описа на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03000315001711-091-001/08.10.2015 г., издаден от органи при приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 603/23.12.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в общ размер от 17 266, 67 лв. и лихви - 4 375, 75 лв., както следва: за месец януари 2012 г. в размер на 4 000 лв. и лихви – 1 487, 92 лв.; за месец декември 2012 г. в размер на 1 916, 67 лв. и лихви – 531, 94 лв.; за месец януари 2013 г. в размер на 4 500 лв. и лихви – 1210, 04 лв. и за месец януари 2014 г. в размер на 6 850 лв. и лихви – 1 145, 85 лв., вследствие непризнато право на данъчен кредит. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението в касационната жалба може да се направи извод и за другото отменително основание по посочената разпоредба – допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради игнориране на всички писмени доказателства, на свидетелските показания и на съдебно-счетоводната експертиза. Според касационния жалбоподател съдът не е извършил анализ на доказателствата относно тяхното съдържание и връзката им с останалите документи и твърдения на страните, като те изцяло са отхвърлени от съда поради естеството им...