Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу Решение № 7980 от 21.12.2017г., постановено по адм. дело № 6625/2017г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22220215004948-091-001/16.03.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение
№ 889/31.05.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд безкритично е възприел констатациите на органите по приходите, без да обсъди събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства. Намира, че необосновано е игнориран полученият отговор от Агенция „Митници” и представените документи за осъществяване на износа. Сочи, че е разместена доказателствената тежест между страните, в резултат на което са формирани неправилни фактически и правни изводи. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, черпи аргументи от практиката на СЕС и решението на ЕСПЧ по делото [фирма], като по същество претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП”- Варна, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството пред АС - София град е образувано в изпълнение на Решение № 7522/14.06.2017г. по адм. дело № 2358/2017г. на ВАС, с което е отменено Решение № 8354/27.12.2006г. по адм. дело № 8212/2016г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В изпълнение на указанията на ВАС, при новото разглеждане на делото решаващият състав е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност, в резултат на което е приел следното от фактическа и правна страна:
С оспореният РА на ревизираното дружество не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] и [фирма], с предмет на доставките – „туники”. Не е признат и осъществен износ по глава Трета ЗДДС към [фирма] на дамски трикотажни туники - 7000 бр., в резултат на което за процесните периоди е установен данък за възстановяване в размер на 258.66 лв. при деклариран данък за възстановяване в размер на 24 898.66 лв.
За да достигне до извод за законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел, че ангажираните доказателства не установяват разполагаемостта на доставчиците [фирма] и [фирма] със стоките, поради което те не са могли да се разпоредят с правото на разпореждане върху тях като собственик. Този извод е обоснован със същественото разминаване в цената на стоките по предходните и спорните доставки, неустановеността на транспортирането на туниките от Гърция до [населено място] и липсата на доказателства, че ревизираният притежава складова база там.
Относно непризнатия износ към [фирма] Косово решаващият състав е съобразил неустановеността на разполагаемостта на ревизираното дружество със стоките – дамски туники, както и тяхната специфика. В тази връзка той се е позовал на общоизвестното обстоятелството, че туниката е дамска дреха, носена предимно през лятото, а контингентът на НАТО в Косово се състои от около 15 000 войници и офицери. Счел е, че лисва логика да се осигурява на жените в контингента цивилна дреха от типа на туниката, която не е част от униформеното облекло. В обобщение е приел, че ангажираните доказателства не следва да бъдат кредитирани, поради което не е установено извършването на декларирания износ.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Същите, в преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, са частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията или противоречията в тях. Трайна е практиката на ВАС, че сами по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. Действително, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на поведението на доставчика, но същевременно е и акцентирал върху необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните доказателства и въз основа на нея да формира извода си осъществени ли са действително фактурираните стопански операции.
В съответствие с гореизложените принципни съображения, първоинстаниционният съд подробно и конкретно е обсъдил всички събрани доказателства и в резултат на техния анализ поотделно и в съвкупност правилно е приел, че констатираните несъответствия и логически противоречия в тях опровергават верността на съдържащите се в тях изявления. Несподелима е тезата на касатора, че изводите на съда са необосновани, тъй като те са формирани след обстоен анализ на съпътстващите доставките документи и при правилно разпределение на доказателствената тежест. Изложените мотиви не сочат към изместване на спора, а са концентрирани върху въпроса осъществени ли са реално спорните доставки по фактурите, издадени от [фирма] и [фирма]. В тази връзка неоснователно касаторът поддържа, че включването на издадените от гръцкото дружество инвойси в дневника му за продажби е достатъчно за да установи транспортирането на стоките до България. При липсата на представени международни товарителници, вторият екземляр от които следва да бъде предаден на получателя, обосновано първоинстанционният съд е приел, че извършването на превоза на туниките до територията на България не е доказано. След като преките доставчици не са разполагали със стоките, предмет на спорните доставки, то те не са и могли да прехвърлят правото на разпореждане с тях като собственици. Както правилно е посочил и решаващият състав, тези обстоятелства не са могли да не бъдат известни на получателя, което изключва възможността поведението му да се квалифицирана като добросъвместно, а от там и да му се признае претендираното данъчно предимство. Като е достигнал до същия краен извод и е приел, че в тази му част РА е законосъобразен, първоинстанцинният съд е постановил правилно в тази му част решение.
Относно непризнатия от ревизиращите износ на туники към [фирма] Косово първоинстанционният съд е постановил решението си при допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл. 155 ГПК вр. §2 ДР ДОПК. В мотивите си той се е позовал на общоизвестни факти като предназначението на туниката като вид дреха и публикация в Интернет, без в хода на делото да съобщи на страните за това. Коментираното процесуално нарушение обаче не може да се определи като съществено, тъй като не е повлияло на правилността на крайната воля на съда. Той законосъобразно е съобразил нормата на чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС, сочеща изискуемите се документи за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и т. 2 ЗДДС, в резултат на което обосновано е приел, че верността на представеното ЧМР и ПИД не се подкрепя от останалите събрани доказателства. След като [фирма], сочено като превозвач, изрично е отрекло всякакви търговски взаимоотношения с ревизирания, а в издадената от [фирма] товарителница е вписан лек автомобил, с който не е възможно да се транспортират 49 кашона с туники, не би могло представените в тази връзка частни документи да се кредитират като верни. В тежест на ревизирания е било да докаже евентуалните облигационни отношения между [фирма] и [фирма], но тъй като такива доказателства не са ангажирани, то правилно съдът е приел неустановеният факт за неосъществен.При документ за превоза на процесните стоки, чиято вярност е опровергана и извод за нереалност на горепосочените доставки на туники към ревизирания, обосновано е заключението, че процесният износ по чл. 28, т. 1 ЗДДС не е доказан. Аргументи за обратното не могат да се извлекат и от соченото от касатора Решение на Европейския съд по правата на човека по делото "[фирма] срещу България", което е постановено във връзка с различен фактически състав, при който спорът е концентриран само върху късното начисляване на ДДС, но не и върху реалността на доставките. Ето защо, като е приел, че РА е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1 276.94лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7980 от 21.12.2017г., постановено по адм. дело № 6625/2017г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Дирекция „ОДОП” –София при ЦУ на НАП сумата от 1 276.94 лв. / хиляда двеста седемдесет и шест лв. 0.94 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.