Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от „С. И“ АД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС Перник решение № 299/17.09.2021г. по гр. д. № 481/21г., с което е отменено решение № 260775/30.06.2021 г. на РС Перник по гр. д. № 3311/2020г. и вместо него е постановено друго, с което предявените на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ исковете са уважени, с присъждане на разноски.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По делото не е постъпил писмен отговор от другата страна.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си ОС Перник е приел, че е налице реално съкращаване на щата на заеманата от ищцата длъжност, основните функции и задължения, на която длъжност са различни от тези на длъжността „фактурист“. Относно задължението на работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ е изложил, че в подбора са включени всички необходими участници и са приложени законовите критерии. При дължимата проверка на обективното съответствие на оценката по законноустановените критерии с действителните качества на работника е приел, че работодателят не е установил основават ли се приетите оценки на действителните качества на ищцата, като показанията на разпитаните по делото свидетели - членове на комисията по подбора, не установяват конкретни факти, обусловили дадената най - ниска оценка на ищцата. Не ставало ясно поради какви качества и компетенции на останалите служители са им поставени по-високи оценки, предвид, че са с идентично или по-ниско образование. Не ставало ясно и защо комисията е приела, че тези служители работят по-добре, като неправилни били и определените точки на ищцата по приетия от работодателя критерия теоретични професионални знания и образования, тъй като тя е с висше техническо образование, машинен инженер, което е по-високо от необходимото за длъжността средно общо образование, съответно е следвало по този критерии за получи от 6 до 10 т., а не 5. Ето защо е приел, че работодателят не е установил, че получената от ищцата най - ниска оценка е обективна и е поставена единствено въз основа на обективни признаци по критерии на чл. 329, ал. 1 КТ. С оглед изхода на спора по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважил и предявените обусловени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

По основанията за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите, касаещи критериите, по които следва да се извърши подбор по чл. 329 КТ и доказването му в процеса от работодателя, както и за доказателствената сила на протокола на комисията за подбор, отговорът на които твърди, че е даден в противоречие със задължителната и с каузалната практика на ВКС.

Поставените въпроси са обусловили изхода на спора и изводите във въззивното решение, но отговорът който е даден е изцяло в съответствие с посочената от касатора задължителна и каузална съдебна практика, с която е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по - висока квалификация и работи по - добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329 ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Работодателят разполага с правото да въвежда конкретни допълнителни критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, стига те да са съобразени с императивно установените в чл. 329 ал. 1 КТ - квалификация и ниво на изпълнение на работата. В тежест на работодателя е да установи действителното извършване на подбор между всички необходими участници и при прилагане на законовите критерии, след съпоставянето на които приети показатели за изпълнение на законовите критерии, е взето решение кои работници или служители имат по-висока квалификация и работят по добре. В процеса са допустими всички доказателствени средства за установяване законността на извършения подбор, включително протоколи на помощните комисии. По своята правна същност протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Тяхната достоверност се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т. ч. и при отчитане дали информацията в тях е черпена от други обективни източници.

В случая въззивният съд е дал отговор, че приетата от работодателя оценка по законовия критерии квалификация - теоретични професионални знания и образования, не се основава на действително притежаваното от ищцата по - високо образование от необходимото, което не е взето предвид при определяне на точките й по този критерии, които мотиви изцяло кореспондират със съдебната практика. Касае се за въведен от самият работодател конкретен допълнителен критерии за подбор, съобразен с императивно установен в чл. 329 ал. 1 КТ критерии - квалификация, който той не е взел предвид при извършването на подбора, опорочавайки процедурата по чл. 329 КТ.

Касационно обжалване по тези въпроси не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос за задължението на въззивният съд да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и събраните доказателства. Така формулираният въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Доводът за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая касаторът не е изложил каквито и да е било доводи във връзка с общо въведеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност, като атакуваното решение не може и да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл или при прилагане на отменена или несъществуваща законова разпоредба.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 299/17.09.2021г. на ОС Перник, 1 въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д.№ 481/21г.

По делото липсва направено от ответника по касацията Л. К. Й. искане за присъждане на разноски, поради което и такива не й се дължат.

Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299/17.09.2021г. на ОС Перник, 1 въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д.№ 481/21г.,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/.

2/.