Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 187, ал. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на И.Н срещу Решение по т. 2.5, т. 2.5.1, 2.5.2 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 05.06.2018 г., с което, на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗСВ, оспорващият не е назначен на длъжност "съдия“, както следва: в Апелативен съд – Варна – наказателна колегия, Апелативен съд – Бургас – наказателна колегия и Апелативен съд – Пловдив – наказателна колегия, поради липса на необходимите професионални качества.

Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение в съответните му точки, като прието при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в частност нормата на чл. 35 АПК. Развити са съображения относно нарушение на принципите на административния процес, установени в разпоредбите на чл. 6 и чл. 13 АПК. Твърди се наличие на нарушение относно нормативноустановеното изискване за форма на акта, като издаден при липса на мотиви и съображения относно спазването на изискването за законосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК, очертаващи „външните граници“ на оперативната самостоятелност на органа, обуславящи неправилно приложение на материалния закон.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението по визираните точки от посочения протокол на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, поради противоречие с материалния закон. Счита, че съгласно законовите разпоредби и по-конкретно от разпоредбата на чл. 162, т. 3 от ЗСВ, преценката за тези професионални и нравствени качества се прави въз основа на съответствието им с Кодекса за етично поведение на българските магистрати, която преценка, предвид липсата на мотиви, не може да бъде съотнесена към Кодекса, нито биха могли да се преценят обективните критерии по ЗСВ.

Възразява и срещу мотивите на кадровия орган по отношение на извода за вземане на това...