Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“, подадена чрез юрк. К.С, против решение № 1348 от 14.06.2018 г., постановено по адм. дело № 434/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което агенцията е осъдена да заплати на „Петро ойл груп“ ЕООД, представлявано от управителя М.Р, сумата общо от 6855, 60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сумата от 1025 лв., представляващи разноски по делото. Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради и което иска неговата отмяна. Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума като адвокатско възнаграждение в целия ѝ размер, която съобразно протеклото производство по обжалване на наказателното постановление и с оглед разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е прекомерно завишена. За останалата част от присъдената сума като имуществена вреда от незаконосъобразно бездействие на органа, касаторът твърди, че е частично недоказана по размер. Направено е искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.. С, която моли касацуинната жалба да бъде уважена.

Ответната страна – „Петро ойл груп“ ЕООД, представлявано от управителя М.Р, чрез адв. С.С, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за присъждане на разноски за адвокатско представителство.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „Петро ойл груп“ ЕООД: сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 74/05.07.2016 г. на началника на М. П, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2018 г. до окончателно изплащане на сумата; сумата от 855, 60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, понесени вследствие незаконосъобразно бездействие на органа, отговорен за отнемането на задържаното на основание чл. 124, ал. 2 ЗАДС МПС, което отнемане е постановено с отмененото НП ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2018 г. до окончателно изплащане на сумата; сумата от 1025 лв. за разноски по делото. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на Агенция „Митници“.

Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 74/05.07.2016 г. на началника на М. П на „Петро ойл груп“ ЕООД, представлявано от управителя М.Р, е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл. 126 ЗДДС в размер на 23 004, 58 лв., а в полза на държава са били отнети на осн. чл. 124, ал 1 ЗАДС акцизни стоки – 17 833 литра гориво за дизелови двигатели, както и средството, послужило за извършване на нарушението – цистерна, с определена пазарна стойност 10 300 лв. на осн. чл. 124, ал. 2 ЗАДС.

Посоченото НП е отменено с Решение № 2160/12.12.2016 г. по АНД № 4891/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив. Решението на районния съд е оставено в сила с Решение № 511/30.03.2017 г. по КАНД № 350/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив.

На стр. 7 от делото на РС Пловдив е приложен Договор за правна защита и съдействие от 22.07.2016 г. със страни „Петро ойл груп“ ЕООД, представлявано от управителя М.Р, и адвокат С.С, като посоченият предмет на договора е изготвяне на жалба против НП № 74/05.07.2016 г. на началника на М. П и процесуално представителство по ПРС. В т. III от договора – Договорено възнаграждение, е посочена сумата от 3000 лева, заплатени в брой.

На стр. 12 от делото на АС Пловдив е приложен Договор за правна защита и съдействие от 09.02.2017 г. със страни „Петро ойл груп“ ЕООД, представлявано от управителя М.Р, и адвокат С.С, като посоченият предмет на договора е защита по КНАХД № 350/2017 г. на Административен съд Пловдив. В т. III от договора – Договорено възнаграждение, е посочена сумата от 3000 лева, заплатени в брой.

По отношение на иска за присъждане на имуществени вреди, настъпили в следствие на незаконосъобразно бездействие на административния орган, съдът установил, че в протокол за извършена проверка (приемо – предавателен протокол) от 20.06.2017 г между длъжностни лица от Агенция „Митници“ и управителя на „Петро ойл груп“ ЕООД относно връщането на отнетото МПС - товарна цистерна, са посочени повреди по него, изразяващи се в счупени стъкла на задни стопове, липса на 2 бр. акумулатори, мостов кабел и 1 бр пожарогасител. Щетите били възстановени от ищеца, което се установявало от представените по делото: фактура № 0000033012/20.09.2017 г на стойност 24 лв. за закупени от ищеца 2 бр. стоп стъкла: фактура № 1000031317/08.11.2017 г за покупката на 2 бр. акумулаторни батерии на обща стойност 771.60 лв. с ДДС; фактура № 1000000650/08.12.2017 г. за 1 бр. пожарогасител на стойност 60 лв. с ДДС.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност и на двата кумулативно съединени иска за обезщетяване на имуществени вреди

Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б и законово регламентирана със ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти.

Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ.

Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

Настоящият състав счита за основателно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради и което решението в тази му част следва да бъде частично отменено.

В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - „справедлив и обоснован“. Както и касационният жалбоподател е посочил, производството по обжалване на НП не се отличава с правна и фактическа сложност, като също така тези производства обикновено приключват с едно съдебно заседание, въпреки че в процесния случай по делото на районния съд е имало три открити заседания, но това се е наложило поради искания за отлагане от страна на процесуалния представител на ищеца.

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА)- да е „обоснован и справедлив“, т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

В касационната жалба е посочено, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция следва да е в размер на 1220 лева – т. е. общо 2440 лева. Дори и минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнагражданието трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото адвокатските възнаграждения следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение № 9273 от 27.07.2016г. по адм. д. № 3002 от 2015г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело 1403/2017г. Подробни мотиви в този смисъла са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16.

Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на „Петро ойл груп“ ЕООД сума в размер за разликата от 2000 лева до 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 74/05.07.2016 г. на началника на М. П, ведно със законната лихва. В тази част за сумата над 2000 лв. исковата претенция на „Петро ойл груп“ ЕООД, представлявано от управителя М.Р, следва да бъде отхвърлена.

Решението е правилно в частта му, с която Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „Петро ойл груп“ ЕООД имуществени вреди в размер на 855, 60 лева, причинени на дружеството в следствие на незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган. По делото безспорно е доказано, че при получаване на превозното средство то е било с нанесени щети и липсващи части, което е видно и от издадения от страна на длъжностни лица към Агенция „Митници“ протокол за извършена проверка (приемо – предавателен протокол) от 20.06.2017 г. Отнетото в полза на държавата МПС се е намирало на съхранение при органа до приключване на административно наказателното производство, като от стана на ответника по иска е съществувало задължението да го пази. Въпреки това, в протокола за извършена проверка, в графа „повреди“ е посочено, че при предаването му са установени счупени стъкла на задни стопове, а в графа „липси“ са описани липсващи 2 броя акумулатори, мостов кабел и 1 бр. пожарогасител 6 кг. Правилно административният съд е приел, че в процесния случай са налице достатъчно доказателства относно установените имуществени вреди, дължащи се на бездействие на административният орган по съхраняването на оставената в негово държане движима вещ – МПС цистерна.

Ищецът се е справил и с доказване на основателността на претендираните суми като вреда, чрез представянето на документи, удостоверяващи отстраняването на повредите и закупуването на липсващите части – фактура № 0000033012/20.09.2017 г на стойност 24 лв. за закупени от ищеца 2 бр. стоп стъкла: фактура № 1000031317/08.11.2017 г за покупката на 2 бр. акумулаторни батерии на обща стойност 771, 60 лв. с ДДС; фактура № 1000000650/08.12.2017 г. за 1 бр. пожарогасител на стойност 60 лв. с ДДС. Именно поради това, в тази си част съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, съдебното решение, в частта му, с която в полза на „Петро ойл груп“ ЕООД са присъдени съдебни разноски за процесуално представителство пред АС Пловдив в размер на 1000 лева и 25 лева за заплатена държавна такса следва да се отмени за разликата над 442 лева до присъдения размер от 1025 лева. Посоченият размер на разноските е съобразен с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая съразмерно уважената част от иска в полза на ищеца се дължат 417 лева за адвокатско представителство и 25 лева за заплатената държавна такса.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На ответника се дължат разноски съобразно представения списък и съразмерно на съответния материален интерес в размер на 417 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1348 от 14.06.2018 г., постановено по адм. дело № 434/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „Петро ойл груп“ ЕООД, представлявано от управителя М.Р, обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 74/05.07.2016 г. на началника на М. П, в размер над 2000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Петро ойл груп“ ЕООД, представлявано от управителя М.Р, иск против Агенция „Митници“ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 74/05.07.2016 г. на началника на М. П, за размера над 2000 лева до 6000 лева, ведно със законовата лихва.

ОТМЕНЯ решение № 1348 от 14.06.2018 г., постановено по адм. дело № 434/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „Петро ойл груп“ ЕООД, представлявано от управителя М.Р, разноски пред първоинстанционния съд за сумата над 442 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1348 от 14.06.2018 г., постановено по адм. дело № 434/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив в останалата му част.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Петро ойл груп“ ЕООД съдебни разноски в размер на 417 лв за касационната инстанция.

Решението е окончателно.