Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община К., срещу решение № 77 от 16.05.2017 г., постановено по адм. дело № 384/2016 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения отказ за издаване на виза за проектиране. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците – Л. Л. К. и И. Д. К., чрез адв. П. като процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение е отменен отказ на главния архитект на община К., обективиран в писмо изх. № 94-00-4303/01.12.2016 г. и преписката му е върната за произнасяне по подаденото заявление съобразно дадените указания за приложение на закона. Искането на Л. Л. К. и И. Д. К. е за издаване на виза за проектиране на основание чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 133, ал. 6 ЗУТ за обект: „жилищна сграда с магазини и гаражи” в УПИ [номер], [номер], кв. [номер], м. [местност] по плана на [населено място].

Съдът е приел, че процесният имот, собственост на заявителите, няма да бъде засегнат от предстоящото изменение на ПУП за[жк], [населено място] и не са налице основанията на чл. 135, ал. 6 ЗУТ. Посочил е, че административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 133, ал. 6 ЗУТ, тъй като характерът на застрояването в имота не се променя и предвижданията в проекта за изменение на ПУП не се различават значително от заложените по действащия ПУП, одобрен със заповед № РД-00-1085/14.09.2012 г. на кмета на община К..

Решението е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение и поради необоснованост.

Оспореният в първоинстанционното производство отказ е мотивиран с обстоятелството, че ПИ с идентификатор [номер] по КККР на [населено място], включен в УПИ [номер], [номер], кв. [номер], попада в обхвата на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за[жк]. Административният орган е приел, че на основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ се спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася допуснатото изменение. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 133, ал. 6 ЗУТ е неприложима, тъй като изготвеният предварителен проект за изменение на ПУП-ПРЗ предвижда устройствени показатели и характеристики за процесния имот, които значително се различават от тези, предвидени в действащия ПУП.

По делото няма спор, че съгласно заповед № РД-00-1085/14.09.2012 г. на кмета на О. К е одобрен проект за изменение на действащия план за регулация и застрояване, предвиждащ изменение на УПИ [номер] – „за жилищни нужди, обществено обслужване и озеленяване“ и УПИ [номер], [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], идентични с имоти с идентификатори [номер], [номер] и [номер] по КККР на [населено място], промяна на предназначението на част от съществуващите озеленени площи в УПИ І на основание чл. 62а ал. 3 т. 2 ЗУТ, съгласно графичната част, като се образува нов УПИ [номер], [номер], кв. [номер]. За него е предвидено застрояване със следните допустими параметри: начин на застрояване – свободно, режим на устройство – смесена централна зона (Ц), плътност на застрояване – макс. 80 %, интензивност на застрояване (К.) – макс. 3, озеленена площ – мин. 20 %, характер на застрояване – средноетажно с височина до 15 м. Не се спори, че предвиденото с исканата виза за проектиране застрояване е в съответствие с показателите на действащия ПУП за УПИ [номер], [номер].

От данните по делото се установява, че с решение № 315/30.05.2013 г. на ОбС – Кюстендил е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на [жк], което е с характер на предписание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл. 135, ал. 6 ЗУТ (в относимата редакция ДВ, бр. 61/2007 г.) с него се спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася. Изготвеният предварителен проект за изменение на ПУП-ПРЗ не е съгласуван от ОбЕСУТ и с решение по протокол № 6/04.03.2015 г. е върнат за преработка.

Визата за проектиране в конкретния случай е заявена на основание чл. 133, ал. 6 ЗУТ. Разпоредбата предвижда, че план-извадка не се изработва за части от територията, за които изработваният проект за подробен устройствен план не променя предвижданията на действащ подробен устройствен план. В тези случаи задължително се издава виза за проектиране.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза безспорно се установява, че УПИ [номер], [номер] попада в[жк]и е част от разработката за изменение на регулационния и застроителен план за него. Въпреки че се е позовал на заключението, съдът в противоречие с установеното от вещото лице е приел, че имотът на заявителите е извън обхвата на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ. В нарушение на служебното начало не е изследвал въпроса има ли разлики в предвижданията за застрояване с изработения проект за ПУП за територията, в която попада процесния УПИ спрямо тези по действащия ПУП. Само в хипотезата, в която няма предвидени промени между проекта и действащия ПУП, план-извадка в процеса на изработване на изменението на плана не се изготвя и задължително се издава виза за проектиране. В заключението на вещото лице е извършена съпоставка само по отношение на параметрите съгласно влезлия в сила през 2016 г. общ устройствен план на [населено място].

В оспорения отказ изрично е посочено, че проектът за изменение на ПУП-ПРЗ в частта за ПИ с идентификатор [номер] предвижда различни устройствени показатели и характеристики, като е променен начина на застрояване (свързано със съседен УПИ), устройствената зона – преобладаващо комплексно застрояване, намалена е плътността на застрояване до 40 %, увеличена е озеленената площ, като е предвиден минимум от 40 %. В отсъствие на доказателства относно предвижданията по проекта за изменение на ПУП по отношение на процесния УПИ, съдът е извел необосновани правни изводи за липса на значително разминаване между тези предвиждания и заложените параметри на застрояване по действащия ПУП от 2012 г.

С оглед изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Съдът не е изяснил относимите за спора факти и обстоятелства. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане е необходимо да се съберат доказателства относно предвижданията на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ по отношение на процесния УПИ, след което да се извърши преценка налице ли са предпоставките по чл. 133, ал. 6 ЗУТ за издаване на заявената виза за проектиране.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК по исканията за разноски за тази инстанция дължи произнасяне първоинстанционният съд.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 77 от 16.05.2017 г., постановено по адм. дело № 384/2016 г. по описа на Административен съд – Кюстендил и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.