Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила с вх. № 15950/26.10.2016 г. в Административен съд Варна, касационна жалба от Областния управител на област с административен център - Варна, [населено място], срещу Решение № 1933 от 11.10.2016 г. по адм. дело № 385/2016 г. на Административен съд - Варна, Х състав, с което е обявена за нищожна заповед № РИ-16-8500-5/02.02.2016 г. и са присъдени на жалбоподателите разноски по делото. Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Заявява, че постановеното решение е в противоречие с Тълкувателно решение № 3/16.04.2014 г. на Общото събрание на колегиите във Върховен административен съд по тълкувателно дело № 1/2012 година. По подробно развити съображения моли съдебното решение да бъде отменено и да бъде потвърдена обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Допълнително от процесуален представител е постъпила Молба, в която отново се моли съдебното решение да бъде отменено и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпила и частна жалба от П. К. П. срещу определение № 2922/21.11.2016 г. по същото адм. дело № 385/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, Х състав, с което, в производство по реда на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата за допълване на решението в частта му за разноските. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, твърди, че са налице всички предпоставки за присъждане на възнаграждение на адв. С. И., затова моли да се осъди ОУ да му заплати претендираната сума от 500 лева.

От ответника по касационната жалба П. К. П. чрез пълномощник Т. Д. П. е постъпил писмен отговор, в който се заявява становище, че касационната жалба е неоснователна. В открито съдебно заседание пред ВАС П. П. се явява лично, оспорва касационната жалба, поддържа отговора срещу нея, както и частната си жалба и моли решението на съда да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претенира присъждане на разноски, представя Писмена защита.

От касационния жалбоподател - Областният управител на област с административен център - Варна, е постъпило писмено Възражение, в което се моли частната жалба на П. К. П. да бъде оставена без уважение.

От ответника [фирма], [населено място] е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на сторените по настоящото производство разноски.

От ответника [фирма], [населено място] е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че решението на АСВ (което съкращение означава Административен съд - Варна) е правилно и законосъобразно, поради което се моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.

От ответника Т. Р. К., [населено място] е постъпил писмен Отговор, в който се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

О. [], [населено място] и заинтересованата страна [фирма], [населено място], не вземат отношение по жалбите.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на Административния съд е правилно и следва да се остави в сила. По отношение на частната жалба прокурорът от ВАП счита, че е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Не са налице основания за неправилност на определението на съда и то следва да се остави в сила.

По отношение на касационната жалба на Областния управител на област с административен център - Варна:

Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, което е станало на датата 13.10.2016 г., от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна.

С решение № 1933 / 11.10.2016 г. по адм. дело № 385/2016 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Варненският административен съд, Десети състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОБЯВЯВА за нищожна Заповед № РИ-16-8500-5 от 02.02.2016 г. на Областния управител на област с административен център [населено място] и като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА Областния управител на област с административен център [населено място] да заплати на П. К. П. 60 лв. разноски; ОСЪЖДА Областния управител на област с административен център [населено място] да заплати на Т. Р. К. 60 лв. разноски; ОСЪЖДА Областния управител на област с административен център [населено място] да заплати на [фирма] 460 лв. разноски.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел на първо място, че имота, предмет на продажбата не е индивидуализиран в достатъчна степен. Съгласно заповед № РД-15-7706-462/17.12.2015 г. на областния управител на област с административен център Варна е наредено откриването на процедури по провеждане на търгове с тайно наддаване за продажба на 6 недвижими имоти - частна държавна собственост, като процесния е посочен в т. 1 - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.963.1.1., находящ се на етаж първи, със застроена площ 164.53 кв. м, ведно с прилежаща 1/2 идеална част от избени помещения с обща площ 149.26 кв. м, за които е издадено разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация като клуб - ресторант ПИОР. В заповедта не е посочен начин на ползване на избените помещения. Съдът е счел, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от съществено значение за случая, което е съществено нарушение на процесуалните правила - основание по чл. 146, т. 3 от АПК. В нарушение на чл. 35 от АПК е обявен търг за имот, за който данните в действащия кадастър са непълни. Неизяснени остават границите на имота, доколкото клуб - ресторанта съгласно разрешението за ползване е посочен като самостоятелен обект, а не като избени помещения на жилищните обекти на двата етажа /единият от които предмет на процесната заповед/. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неяснота на волеизявлението на административния орган за това - за кой имот с кои граници и площ е проведен търга и обявен купувача. На второ място за основателно съдът е приел възражението на жалбоподателите за липсата на компетентност на областния управител за продажба на държавен имот на стойност над 10 000 лева. Посочил е, че общото правило, разписано в чл. 44, ал. 1 от ЗДС е, че компетентност за продажба на имоти с данъчна оценка над 10 000 лева има Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Изключение от това общо правило е разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗДС - продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи с изключение на случаите по чл. 46, ал. 2 се извършва от областния управител по местонахождението на имота след провеждането на търг по реда на чл. 44, ал. 2. В случая след като предмет на продажбата е обект, в който е включена част с търговско предназначение, не е налице разписаната в закона изрична компетентност на областния управител по местонахождение на имота да продава недвижим имот - жилище. Въз основа на това съдът е направил извод за нищожност на процесната заповед, доколкото издаването й е от компетентността на Агенцията по приватизацията. И доколкото оспорения административен акт е нищожен, съдът е счел, че не следва да обсъжда останалите нарушения в процедурата при издаване на заповедта.

Така постановеното съдебно решение се явява неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.

При подробно описана фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразен правен извод, защото на практика е обсъждал друг административен акт, а не този, който е бил предмет на делото, а за оспорения акт не е изложил никакви съображения.

В Административен съд - Варна са постъпили 5 жалби срещу една и съща заповед на Областния управител на област с административен център Варна с № РИ-16-8500-5 от 02.02.2016 година.

С тази заповед е определен [фирма] за купувач на правото на собственост върху недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.963.1.1., със застроена площ 164.53 кв. м, ведно с прилежаща 1/2 идеална част от избени помещения с обща площ 149.26 кв. м, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата, година на строеж: 1932 г., предназначение: жилище при конкретно описани граници, находящ се в област В., [населено място], [улица].

Заповедта е издадена след проведена процедура за продажба чрез търг с тайно наддаване, която процедура е открита със заповед № РД-15-7706-462 от 17.12.2015 година на Областния управител на област с административен център Варна.

По жалба на П. К. П. от [населено място] срещу заповед № РИ-16-8500-5 от 02.02.2016 г. на Областния управител на област с административен център Варна е образувано адм. дело № 385/2016 година.

По жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Р. И. К. срещу заповед № РИ-16-8500-5 от 02.02.2016 г. на Областния управител на област с административен център Варна е образувано адм. дело № 488/2016 година.

По жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя С. Д. Г. против заповед № РИ-16-8500-5 от 02.02.2016 г. на Областния управител на област с административен център Варна е образувано адм. дело № 492/2016 година.

По жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Ф. Л. Б. срещу заповед № РИ-16-8500-5 от 02.02.2016 г. на Областния управител на област с административен център Варна е образувано адм. дело № 505/2016 година.

По жалба на Т. Р. К. от [населено място] срещу заповед № РИ-16-8500-5 от 02.02.2016 г. на Областния управител на област с административен център Варна е образувано адм. дело № 507/2016 година.

Със съответни определения всичките дела са присъединени за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение към първото образувано административно дело с № 385/2016 година.

В жалбите на [фирма], [фирма] и Т. Р. К. са направени оплаквания по провеждане на процедурата, тъй като не са допуснати до участие от тръжната комисия, тоест са били отстранени от по-нататъшно участие в търга. В жалбите на П. К. П. и на [фирма], освен оплаквания по провеждане на процедурата, тъй като не са допуснати до участие от тръжната комисия, тоест са отстранени от по-нататъшно участие в търга, са направени възражения за допуснати нарушения при обявяването на търга.

Заповедта за обявяването на търга всъщност е заповедта за откриване на процедурата. Както се каза по-горе, това е станало със заповед № РД-15-7706-462 от 17.12.2015 година на Областния управител на област с административен център Варна. По своята правна същност тази заповед за откриване на търга (както всъщност всяка заповед или решение за откриване на конкурс, обществена поръчка и др.), не е част от процедурата по издаване на друг акт и в този смисъл е постоянната съдебна практика. Такава заповед представлява самостоятелно властническо волеизявление на административен орган и както всеки административен акт, тя може да бъде оспорена от лицата, които имат правен интерес. В случая няма данни същата да е била обжалвана (изрично се обжалва заповед № РИ-16-8500-5 от 02.02.2016 г.), поради което определените в нея имоти за продажба; първоначална тръжна цена; депозит за участие; дата, място и час на провеждането на търга; утвърдената тръжна документация; срокове; условия; изисквания; състав на комисията за провеждането на търга и други, са влезли в сила. Косвен съдебен контрол по настоящото дело, което е с предмет друга заповед - за определяне на купувача на имота, е недопустим. И това е така, защото всяко съдебно производство пред административен съд, включително и пред Върховния административен съд се образува по жалба срещу конкретно обжалван административен акт, на който съдът извършва проверка за законосъобразност (в която се включва и тази за нищожност) по критериите на чл. 146 от АПК и не е предмет на делото обсъждане на евентуални пороци на друг административен акт, тоест, косвен съдебен контрол върху друг административен акт, различен от обжалвания е недопустим в административно производство, за разлика от гражданското исково производство. Затова всички оплаквания, доводи и възражения които са развити в жалбите на П. К. П. и на [фирма] относно незаконосъобразност на друг административен акт, в случая заповед № РД-15-7706-462 от 17.12.2015 година на Областния управител на област с административен център Варна за обявяване на търга, не подлежат на разглеждане по същество.

Като е констатирал пороци на друг административен акт, който не е предмет на делото, а не е обсъждал доводи, които са пряко свързани с оспорения акт, съдът е нарушил съдопроизводствените правила, още повече, че в останалите три жалби - на [фирма], на [фирма] и на Т. Р. К. няма оплаквания срещу откриването на процедурата, а само срещу процедурата по провеждането на търга. На практика тези жалби изобщо не са разгледани. Съдът е обявил за нищожна оспорената заповед, но с доводи за пороци на неоспорена заповед. Дали имотът, определен за продажба не е индивидуализиран, дали е посочен начина на ползване на избените помещения, дали границите на имотите са изяснени или не, са въпроси касаещи откриването на процедурата, а не нейното провеждане. Изречението, че "в нарушение на чл. 35 от АПК е обявен търг за имот, за който данните в действащия кадастър са непълни", категорично сочат на съображение за откриването на процедурата. Относно възражението на двама от жалбоподателите за липсата на компетентност на областния управител за продажба на държавен имот на стойност над 10 000 лева, което съдът е приел за основателно, съдът е изложил мотиви, които обаче пак касаят първата заповед - за откриване, а не втората - за определяне на спечелилия търга и респективно за обявяване на купувача на имота. Неправилен се явява извода на съда за "нищожност на процесната заповед, доколкото издаването й е от компетентността на Агенцията по приватизацията", и това е така, защото който административен орган е открил търга, той ще го приключи. Не може откриването да е от областния управител, а класирането да е от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Само в случаите на чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от АПК административните органи могат да се заменят впоследствие - след издаването на административния акт, но такива хипотези не са налице, а именно - когато органът бъде закрит или компетентността на органа бъде отнета.

Дали продаваният недвижим имот попада в хипотезата на чл. 1, ал. 2, т. 5 и 6 от ЗПСПК (ЗАКОН ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ) (ЗПСК) или в чл. 1, ал. 4, т. 3, буква "б" от ЗПСК във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗДС, тоест дали имотът е "ресторант" или "жилище" е технически въпрос, който може да се обсъжда само ако се оспорва директно заповед № РД-15-7706-462 от 17.12.2015 г. за откриване на търга, и то с помощта на вещо лице със специални познания в областта на строителството и архитектурата.

И тъй като съдът е обявил нищожност на оспорения административен акт, то е счел, че не следва да обсъжда останалите нарушения в процедурата при издаване на заповедта. А безспорно оспореният административен акт е заповед № РИ-16-8500-5 от 02.02.2016 г. на Областния управител на област с административен център Варна. По законосъобразността на тази точно заповед няма изложени никакви съображения.

Затова съдебното решение се явява незаконосъобразно и ще трябва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, който да разгледа възраженията на жалбоподателите относно провеждането на търга и законосъобразността на отстраняването им от по-нататъшно участие в процедурата. Само за пълнота следва да се посочи, че направените в първоинстанционните жалби възражения не могат да бъдат обсъдени направо и за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една съдебна инстанция, а и по причина, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Това означава, че в обжалваното решение трябва да има изложени мотиви свързани със същността на спора, на които по-горната съдебна инстанция да извърши контрол за законосъобразност, а не за пръв път да развива такива. Пак само за пълнота следва да се отбележи, че неправилно съдът осъжда Областния управител, а не Областната администрация, която е юридическото лице, от чийто бюджет, а не от личните средства, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК се заплащат разноските по делото.

При този изход на делото, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски не се присъждат на касационния жалбоподател, въпреки, че са поискани своевременно.

По отношение на частната жалба на П. К. П.:

Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 248, ал. 3 от ГПК отм. - дневен срок от съобщаване на определението, което е станало на датата 23.11.2016 г., и като насочена срещу определение, за което изрично е посочено в закона, че подлежи на обжалване с частна жалба, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С определение № 2922 / 21.11.2016 г. по адм. дело № 385/2016 г., в производство по реда на чл. 248 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК, Варненският административен съд, Десети състав О. Б. У. молбата на С. В. И. - адвокат при ВАК, за допълване на постановеното по адм. дело № 385/2016 г. решение № 1933/11.10.2016 г., в частта му за разноските.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е констатирал, че като подател на жалбата поставила началото на производството по делото е посочен адв. П. и не е посочено, че е подадена чрез адвокат И.. Представеното пълномощно на адв. И. и договорът към него за общо представителство по делото е представен на съда от жалбоподателя П. в последното публично съдебно заседание. Не се обосновава извод за осъществено по представения договор в неговия пълен обем процесуално представителство от адв. И. по делото на адв. П.. Освен това съдът е констатирал и противоречие между твърдението на адв. И., че е консултирал адв. П. при съставяне и подаване на жалбата, доколкото жалбата е постъпила в съда на 09.02.2016 г., а договорът за правна защита и съдействие е с дата 18.05.2016 година. По тези съображения съдът е приел, че молбата за допълване на постановеното по делото решение е неоснователна.

Така постановеното определение е правилно.

Настоящият касационен състав споделя така изложените от Административен съд - Варна съображения, поради което не е необходимо да ги преповтаря, само следва да констатира, че първоначалната жалба е подадена от П. в лично качество, а не като адвокат.

Отделно от това, присъждането на каквито и да е разноски, които са три пера: държавни такси, разноски по производството (за свидетели, за вещи лица и др.) и възнаграждение за един адвокат, е законна и логическа последица от изхода на делото, тоест зависи от разрешаването на правния спор. В конкретния случай с оглед основателността на касационната жалба на Областния управител на област с административен център Варна, и като резултат отмяната на постановено от Административен съд - Варна решение, отпада основанието за присъждане на разноски на първоначалните жалбоподатели, включително и на П. К. П. за който и да адвокат.

Затова определението, с което е оставена без уважение молбата за допълване на съдебно решение, което решение вече не съществува в правния мир с оглед отмяната му от касационната инстанция, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 236 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1933 / 11.10.2016 г. на Варненския административен съд, Десети състав, постановено по адм. дело № 385/2016 година и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно с изложените в настоящото решение мотиви.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2922 / 21.11.2016 г. на Варненския административен съд, Десети състав, постановено по адм. дело № 385/2016 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.