РЕШЕНИЕ

№ 76

гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в

публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Емил Томов

Членове:Драгомир Драгнев

Невин Шакирова

при участието на секретаря Росица Ал. Иванова

като разгледа докладваното от Н. Ш. К. гражданско дело № 20258002104427 по описа за 2025 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Образувано е по молба на А. Р. Ж., подадена чрез процесуален представител адв. А. У. за отмяна на влязло в сила решение № 3778/16.06.2025г., постановено по в. гр. д. № 5057/2023г. по описа на Софийски градски съд.

С това решение е отменено решение № 742/17.01.2023г. по гр. д. № 27509/2022г. по описа на Районен съд – София и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 181, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от А. Р. Ж. с ЕГН [ЕГН] срещу Столична дирекция на вътрешните работи искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4320 лева, представляваща левовата равностойност на дължимата й за периода 01.06.2019г. до 31.05.2022г. неосигурена храна в размер на по 120 лева за всеки месец, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателното плащане по изпълняваната от нея длъжност „старши експерт“ в сектор „Административно и правно обслужване“ към отдел „Координация и информационно – аналитична дейност“ при ответника СДВР, както и сумата от 631.67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.07.2019г. до 25.05.2022г. Молбата е основана на твърдения, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК – между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него влязло в сила решение № 1406/11.03.2025г. по в. гр. д. № 9791/2023г. по описа на Софийски градски съд, което му противоречи.

Молителката поддържа, че е налице субективен идентитет в страните по двете производства – държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР /ищец/ и СДВР /ответник/. Поддържа наличие и на обективно тъждество между делата, които имат идентичен предмет – искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР за заплащане на неизплатени суми, свързани със служебно правоотношение като държавен служител в СДВР, представляващи левовата равностойност на неосигурена храна и мораторна лихва върху главницата. Твърди, че в двете решения въпросът дали държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чийто статут се урежда със ЗДСл, имат право на безплатна храна или на левовата й равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е разрешен по различен начин.

В съдебно заседание молителката чрез процесуален представител адв. А. У., поддържа изразената позиция по делото и отправя искане молбата за отмяна да се уважи.

Ответникът по молбата Столична дирекция на вътрешните работи, [населено място], чрез процесуален представител главен юрисконсулт Б. С. в писмено становище оспорва молбата, която моли да се остави без уважение.

Министерство на вътрешните работи чрез процесуален представител главен юрисконсулт П. С. оспорва молбата, поддържа липса на основание за отмяна на влязлото в сила решение и моли искането да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:

Молбата за отмяна е процесуално допустима, съобразно произнасянето по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК.

А. Р. Ж. е предявила срещу Столична дирекция на вътрешните работи искове с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4320 лева, представляваща левовата равностойност на дължимата й за периода 01.06.2019г. до 31.05.2022г. неосигурена храна в размер на по 120 лева за всеки месец, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателното плащане, дължими в качеството й на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР по изпълняваната от нея длъжност „старши експерт“ в сектор „Административно и правно обслужване“ към отдел „Координация и информационно – аналитична дейност“ при ответника СДВР, както и сумата от 631.67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.07.2019г. до 25.05.2022г. С решение № 3778/16.06.2025г., постановено по в. гр. д. № 5057/2023г. по описа на Софийски градски съд, чиято отмяна се иска, исковете са отхвърлени след отмяна на първоинстанционно решение № 742/17.01.2023г. по гр. д. № 27509/2022г. по описа на Районен съд – София. В мотивите си въззивният съд е приел за установено, че между страните е възникнало служебно правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „старши експерт“ в сектор 03 „Правно обслужване и работа по предложения и сигнали“ към отдел ‚Координация, административно и правно обслужване при СДВР.

Обосновал, че правото на държавните служители, работещи в системата на МВР да получават безплатна храна се отнася единствено и само за служителите, които работят при специфични условия на труд, регламентирани в чл. 2 от Наредба № 81213-904/30.07.2015г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч. Съобразил, че по делото не е установено на ищеца да са възложени специфични дейности по чл. 2 от Наредба № 8121з- 904/30.07.2015г. за процесния период и за същият да е предвидено предоставянето на безплатна храна с нарочна заповед по чл. 5, ал. 1 от Наредбата, въз основа на което приел главния иск за недоказан по основание.

С решение № 1406/11.03.2025г. по в. гр. д. № 9791/2023г. по описа на Софийски градски съд, е потвърдено първоинстанционно решение № 10835/22.06.2023г. по гр. д. № 10176/2022г. по описа на Районен съд – София, с което са разгледани и уважени предявени от Е. И. С. против Столична дирекция на вътрешните работи искове с правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2 и чл. 189, ал. 8 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като СДВР е осъдена да заплати на ищцата сумата от 4320 лева, представляваща левовата равностойност на полагащата се на ищцата и неосигурена от ответника храна за периода 01.02.2019г. до 31.01.2022г. /общо 36 месеца/; сумата от 105 лева, представляваща неизплатени пътни разходи /от по 35 лв. годишно/ по време на ползване на платен годишен отпуск в периода 01.01.2019г. до 31.12.2021г. /2019г., 2020г. и 2021г./, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 25.02.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 671.99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за левова равностойност на полагаща се на ищцата и неосигурена от ответника храна, начислена за периода 01.03.2019г. до 24.02.2022г. В това решение е прието, че ищцата е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР заемаща длъжността „старши експерт“ в сектор „Човешки ресурси – районни управления и обекти по допълнителен щат“ към ОЧР при ответника СДВР, а по въпроса за правото на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да получават безплатна храна съдът е приел, че приложение намира задължителното Тълкувателно решение № 1/27.11.2024г. по т. д. № 1/2024г. на ОСГК на ВКС. Съобразил, че съгласно даденото в него разрешение, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чийто статут се урежда със ЗДСл, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, в който смисъл приел, че исковете са доказани по основание и размер.

При тези факти, разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

Производството по чл. 303 и сл. от ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 от ГПК – основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително.

За да е осъществено основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, въведено като основание и на молбата, законът изисква да са налице две влезли в сила съдебни решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат, т. е. когато между двете дела има пълен обективен и субективен идентитет, или когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо /т. 5 на ТР № 7/2014 от 31.07.2017г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК/. Нужно е противоречие на съдебни решения при пълно субективно и обективно тъждество на правния спор по делата, по които са постановени съдебните актове, в какъвто смисъл е и съдебната практика, обобщена в Постановление № 2/29.09.1977г. на Пленума на Върховния съд на Р. Б.

Противоречието между влязло в сила решение по гражданско дело с един предмет между едни страни и влязло в сила решение по гражданско дело с друг предмет между други страни не съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК: предмет на гражданското дело е съществуването или несъществуването на спорното субективно материално право, индивидуализирано със страни, правопораждащ факт и петитум.

Съдебните решения имат обвързваща сила само в отношенията между насрещните страни по спора, съответно техните частни или универсални правоприемници и трети лица, спрямо които материална норма определя, че са задължени наравно със страните по делото /т. нар. случаи на необходимо другарство/. В случая, безспорно, по двете дела – това, чиято отмяна се иска и по посоченото от молителката, насрещните страни са различни; основанията на исковете са различни, както са различни и претенциите по размер и период. В единия случай ищец е А. Р. Ж., а в другия – Е. И. С.; А. Ж. е предявила искове за заплащане на левовата равностойност на полагащата й се и неосигурена от ответника храна за периода 01.06.2019г. до 31.05.2022г., а Е. С. – искове за заплащане на левовата равностойност на полагащата й се и неосигурена от ответника храна за периода 01.02.2019г. до 31.01.2022г. и на неизплатени пътни разходи /от по 35 лв. годишно/ по време на ползване на платен годишен отпуск в периода 01.01.2019г. до 31.12.2021г. Без значение в тази връзка е обстоятелството, че и двете лица са предявили искове основани на твърдения, че са били в служебно правоотношение със същия ответник. Всяко от тях е възникнало на различно основание в различно време. Или, решенията, на чието противоречие се позовава молителката са постановени между други страни, по друго искане и на различно основание. Предметът на делата е различен по основание и период, ищци по всяко от тях са различни лица, независимо че и по двете ответника е един и същ. Ето защо липсва изискуемият от закона пълен обективен и субективен идентитет между спора, разрешен от СГС и този, по който се е произнесъл друг състав на същия съд. Съответно не е налице и разрешаване по различен начин на правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В тази хипотеза разрешаването на спора по единия иск имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск. В случая изискуемата идентичност, нито такава връзка между делата не би могла изобщо да съществува, тъй като имат различен предмет и страните по тях са различни.

Неоснователно е позоваването от молителката, че в двете решения въпросът дали държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чийто статут се урежда със ЗДСл, имат право на безплатна храна или на левовата й равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е разрешен по различен начин. Хипотеза, при която въпросът дали държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР имат право на безплатна храна или левовата й равностойност по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е разрешен по различен начин в две различни влезли в сила решения, по които ищци са различни лица, не попада в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Това не съставлява разрешаване по различен начин на правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо по смисъла на това основание за отмяна, тъй като липсва пълно субективно тъждество между делата. Това е така, защото противоречието в мотивите или по правни въпроси между решения по дела с различни страни не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото силата на пресъдено нещо се формира само между страните по конкретното дело и не обвързва трети лица.

По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че решенията на СГС по в. гр. д. № 5057/2023г. и по в. гр. д. № 9791/2023г. не влизат в противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Поради липсата на две противоречиви съдебни решения по един и същи спор молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ответниците по молбата имат право на поискани разноски, които под формата на юрисконсултско възнаграждение възлизат на сумата от по 100 лева за всеки. В този размер, превалутиран съгласно чл. чл. 11 - 13 от ЗВЕРБ разноските следва да се възложат в тежест на молителката.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на А. Р. Ж., подадена чрез процесуален представител адв. А. У. за отмяна на влязло в сила решение № 3778/16.06.2025г., постановено по в. гр. д. № 5057/2023г. по описа на Софийски градски съд. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. Р. Ж. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, както и на Министерство на вътрешните работи сумата от по 51.13 евро /по 100 лева/ на всеки, представляваща съдебни разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.