Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба (с вх. № 9729/1.VІІ.2020 г.) на софийското „С. А“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1012 на Софийския апелативен съд, ТК, ХV-и с-в, от 18.V.2020 г., постановено по т. д. № 4374/2019 г., с което – като неоснователен - е бил отхвърлен иска на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл.- 439 ГПК, предявен срещу ответното „П. Р. И“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/, с предмет признаването за установено, че ищцовото дружество не дължи на ответното, поради погасяване по давност, на сума в размер на 59 480 евро главница, представляваща получено на отпаднало основание възнаграждение по сключен между тях договор от 11.V.2005 г. за проекто-проучвателни работи, идеен проект и технически проект на офис-сграда с магазини и подземни гаражи, както и законна лихва върху главницата, считано от завеждане на делото (28.ХІ.2008 г.) и до окончателното й изплащане, които суми „С. А“ ЕООД е било осъдено да заплати на „П. Р. И“ ООД с влязлото в сила арбитражно решение от 7.ІV.2011 г. по вътр. арб. дело № 222/08 г. по описа на АС при БТПП и издадения въз основа на него от СГС по т. д. № 2129/2011 г. изпълнителен лист от 14.VІ.2011 г.

Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, касаторът „С. А“ ЕООД претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция с който отрицателният му установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК, воден срещу ответното „П. Р. И“ ООД да бъде уважен ведно с присъждане на всички направени по делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - „вкл. и заплатените аздвокатски възнаграждения“.

Поддържа се и особено искане: за спиране на настоящето касационно производство до приемането на тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, означено като „Приложение № 1“, подателят й „С. А“ ЕООД обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в задължителната постановка по т. 10 на ТР № 2/26.VІV2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., така и в 21 /двадесет и едно/, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговите гражданска и търговска колегии (Р. № 45/30.ІІІ.2017 г. на ІV-то г. о. п т. д. № 61273/2016 г.; Р. № 131/23.VІ.2016 г. на ІV-то г. о. по гр дело № 5140/2015 г.; Р. № 12/2.VІ.2016 г. на –во, о. по т. д. № 3788/2014 г.; Р. № 451/29.ІІІ.2016 г. на ІV-то г. о. по гр. дело № 2306/2015 г.; Р.- № 269/3.ІІ.2016 г. та ІІІ-то г. о. пно гр. дело №795/2012 г.; Р. № 209/2.ІІ.2016 г. на І-во т. о. по т. д. № 1248/2012 г.; Р. № 416/22.Х.2012 г. на І-во г. о. по гр. д. № 294/2012 г.; Р. № 681/24.ІХ.2009 г. на І-во г. о. по гр. дело № 2189/08 г.; Р. № 285/6.Х.2015 г. на V-то г. о. по гр. д. № 1953/2015 г.; Р. № 379/29.Х.2015 г. на ІV-то г. о. по гр. дело №[ЕИК] г.; Р. № 42/26.ІІ.2016 г. на ІІІ-то г. о. по гр. д. № 3231/2014 г.; Р. № 190/4.ХІ.2016 г. на І-во г. о. по гр. д. № 2085/2016 г.; Р № 116/24.ХІ.2014 г. на ІІ-ро г. о. по гр. дело № 2592/2014 г.; Р. № 57/26.VІ.2018 г. на ІІ-ро г. о. по гр. д. № 591/2017 г.; Р. № 177/9.ХІ.2015 г. на І-во г. о. п гр. делбо № 2803/2015 г.; Р. № 109/25.V.2015 г. на І-во г. о. по гр. д. № 7420/2014 г.; Р. № 990/10.V.2013 г. на І-во г. о. по гр. д. № 681/2012 г.; Р. № 99/23.Х.2018 г. на ІІ-ро г. о. по гр. д. № 4991/2017 г.; Р. № 121/10.ІV.2020 г. на ІІ-ро г. о. по гр. д. № 3643/2018 г.) по следните три материално - и процесуалноправни въпроса:

1./ „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.ХІ.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.VІ.2015 г. по тълк. дело № на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“;

2./ „Дали предприетите изпълнителни действия преди прекратяване на принудителното изпълнение поради перемпция – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, произвеждат процесуалноправни и материалноправни последици спрямо давността за вземането, предмет на това изпълнение или се обезсилват по право и нямат ефект да я прекъснат?“;

3./ „Следва ли да се зачетат последиците на действията, извършени от съдебния изпълнител /в случая ЧСИ/ след настъпила перемпция?“;

Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на САС по следния процесуалноправен въпрос:

„Дали предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК представлява основание за спиране на погасителната давност за оспореното вземане на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, респ. – основание за прекъсване на тази давност по чл. 116, б. „б“ ЗЗД?“;

Ответното по касация „П. Р. И“ ООД не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение.

Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „С. А“ ЕООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.

По особеното искане на касатора „С. А“ ЕООД с правно основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК:

В мотивите към обжалваното въззивно решение се съдържа констатацията, че за да уважи отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК първостепенният съд /СГС/ е приел, че след образуването на изпълнителното дело № 666/2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № 838 /М. Б./ и извършване на изп. действия по налагане на запори върху банковите сметки на длъжника настоящ касатор, следващото реално изпълнително действие по същото дело е било обективирано в депозирането на молба от взискателя „П. Р. И“ ООД за вписване на възбрана върху недвижим имот, но тъй като между двете действия междувременно бил изтекъл период по-дълъг от 2 години, то въпросното изп. дело се е прекратило по силата на закона – съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По този начин е било счетено от първата инстанция, че с прекратяването на изп. дело № 666/2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № 838 „са обезсилени всички изпълнителни действия, които са прекъснали давността и поради това същата тече от падежа на взимането“.

Този решаващ правен извод на първостепенния съд не е бил споделен от състава на въззивната инстанция, който – с изрично позоваване на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 51/21.ІІ.2019 г. на ІV-то г. о. по гр. дело № 2917/2018 г. – е приел, че страната, която е образувала горепосоченото изп. дело при действието на ППВС № 3/18.ХІ.1980 г. основателно е считала, че след този момент давност по отношение на вземането й, предмет на изпълнителния процес, не тече. С изтичане на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело е прекратено по право, като - предвид датите на първоначално наложените запори върху банковите сметки на длъжника настоящ касатор - това е станало на 17 август 2013 г. От момента на това прекратяване е започнала да тече нова /обща/ погасителна давност, като с предприемането през 2014 г. на действия по осъществяване на публична продан на имот на длъжника за удовлетворяване на вземането, тази давност е прекъсната. Дори и да е не се е осъществило такова прекъсване, то отново, към датата на подаване на исковата молба по настоящето дело, давността за вземането не е настъпила, тъй като 5-годишният срок би изтекъл на датата 17.VІІІ.2018 г., а искът по чл. 439 ГПК е предявен на 14.ІІІ.2018 г.

Следователно релевантен за изхода по конкретното дело е първият формулиран в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК/ правен въпрос. Същевременно неговото разрешаване е предмет на образуваното пред ОСГТК на ВКС тълкувателно дело № 3/2020 г. за изясняване дали постановката по т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. е приложима за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. За правилното разрешаване на спора, въведен с отрицателния установителен иск на касатора по чл. 439 ГПК, тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС, което предстои да бъде прието по тълк. дело № 3/2020 г., би имало преюдициално значение. Следователно в процесния случай е налице хипотезата по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което налага спирането на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК до приемането на тълкувателно решение по този значим правен въпрос.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА касационно производство по чл. 288 ГПК по обжалване на решение № 1012 на САС, ТК, ХV-и с-в, от 18.V.2020 г., постановено по т. дело № 4374/2019 г., ДО ПРИЕМАНЕТО на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1424 по описа за 2020 г.