Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА РАДОСЛАВО. М. при секретар С. М. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от съдиятаА. М. по адм. дело № 8594/2021

Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Нико-М ЕООД, гр. Плевен, представлявано от Ю. Г., насочена срещу Решение № 247/12.05.2021 г. по адм. дело № 1119/2020 г. на Административен съд – Плевен и по касационната жалба от Е. С., насочена срещу Решение № 247/12.05.2021 г. по адм. дело № 1119/2020 г. на Административен съд - Плевен.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба. Претендрира се присъждането на сторените деловодни разноски.

Ответните страни по жалбите Областен управител на О. П. В. Т., Маги 2002 ЕООД, Х. Х., Е. Х., М. И., М. С., Д. Пападополу, Н. Щ. не вземат становище.

О. Н. ЕООД Плевен оспорва основателността на касационните жалби. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендрира се присъждането на сторените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че атакуваното съдебно решение не е нищожно, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

В производство пред Административен съд – Плевен се иска обявяване нищожност на Решение №8070/24.06.2020г. по адм. дело №7241/2019г. на тричленен състав на ВАС. Искането е прието от административния съд за допустимо, тъй като съдебното решение е окончателно и не е било предмет на съдебен контрол, а и не може да бъде по арг. от чл.244 ал.3 от АПК. Искането е прието от съда за неоснователно, като съображенията за това са следните:

Безсрочната възможност по чл.128 а във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е открита само за нищожните решения, тъй като те не са годни да породят целените правни последици. Нищожността на съдебното решение представлява тежък порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност. Касае се за нарушения във връзка с функционирането на съда, с надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с изискванията за писмена форма и подписване на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана, дори и чрез тълкуване, изразената от съда воля. За да е налице нищожно решение, то следва да е постановено при толкова съществен порок на процесуалните правила, които да водят до нетърпимостта му в правния мир. За да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение. Нищожността на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. (Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС). Нищожно е съдебното решение, когато същото е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или не е изготвено в писмена форма или не е подписано изобщо или от мнозинството на членовете в съдебния състав. Нищожно е и съдебното решение, чието изпълнение е невъзможно с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация или е постановено относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правен ред. Иначе казано, за да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението.

Съдебният акт на Върховен административен съд е постановен в рамките на правораздавателната власт на инстанцията по извънредното производство по отмяна, от законен състав - изискуемия тричленен състав в съответствие с разпоредбата на чл.243 от АПК, тъй като актът, чиято отмяна по реда на чл.237 и сл. от АПК е поискана е постановен от тричленен състав на Окръжен съд. Според нормата на чл.243 от АПК искането за отмяна се разглежда от тричленен състав на ВАС, когато актът е постановен от административен съд, а когато актът е постановен от тричленен състав на ВАС, искането се разглежда от петчленен състав на ВАС. Административният съд излага изводи, че преди влизане в сила на АПК от 01.03.2007г. и създаване на административните съдилища са действали разпоредбите на ЗВАС /отм./ и ЗАП /отм./, като според чл. 41 ал.1 от ЗАП /отм./ съдът /окръжния/ разглежда жалбите в състав от трима съдии, а според чл.42 ал.2 от ЗВАС /отм./ молбата за отмяна се разглежда от тричленен състав на ВАС когато решението е постановено от окръжен съд. Съгласно ЗСВ административният съд е равен по степен на окръжния съд. Предвид изложеното и в съответствие с чл.243 от АПК искането за отмяна решението на окръжния съд законосъобразно е разгледано от тричленен състав на ВАС, който е функционирал в надлежен състав. Неоснователно е възражението, че по предходно искане за отмяна, подадено от Областен управител на О. П. се е произнесъл петчленен състав на ВАС. Това е така, тъй като по адм. дело №6532/2013г. искането по реда на чл.237 и сл. от АПК е било за влязлото в сила решение на тричленния състав на ВАС и оставеното в сила с него решение на Окръжен съд Плевен. Решението, чиято отмяна се иска е потвърдителното решение на тричленния състав на ВАС, за разлика от настоящия случай, когато предмет на искането по реда на чл.237 и сл. от АПК е оставеното в сила Решение №418/22.11.2007г. по адм. дело №247/2003г. на Окръжен съд Плевен.

Решението е писмено и е подписано от съдебния състав, който е приключил съдебното дирене, с ясно изразена воля на съда да се отмени по реда на извънредния способ влязлото в сила съдебно решение на Окръжен съд Плевен. Мотивите са подробни, ясни и разбираеми, като не се установяват такива тежки пороци, които да водят до нищожност на съдебния акт. Наведените основания във връзка с обстоятелството, че ВАС не е отчел изтеклата давност на оценката на вещото лице не представляват порок, обосноваващ нищожност на Решението на Върховен административен съд.

Върховният административен съд – състав на трето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е остановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. При проверката по чл.168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба.

Съдът е изложил подробни мотиви, че за да бъде обявено едно решение за нищожно, е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението, като е съобразил Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016г. по тълк. дело № 1/2015 г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС.

Законосъобразни са изводите на съда, че съдебният акт на Върховен административен съд е постановен в рамките на правораздавателната власт на инстанцията по извънредното производство по отмяна, от законен състав - изискуемият тричленен състав в съответствие с разпоредбата на чл.243 от АПК, тъй като актът, чиято отмяна по реда на чл.237 и сл. от АПК е поискана, е постановен от тричленен състав на Окръжен съд.

Решението е писмено и е подписано от съдебния състав. Ясно е изразена волята на съда да се отмени по реда на извънредния способ влязлото в сила съдебно решение на Окръжен съд Плевен, тъй като същото е основано на неистинност на заключението на вещото лице, установено с влязла в сила присъда, съобразно чл.239 т.2 от АПК.

Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл.209 от АПК. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на трето отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които ще следва да се присъдят съобразно доказателствата за тяхното извършване, а именно - 500 /петстотин/ лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 247/12.05.2021 г. по адм. дело № 1119/2020 г. на Административен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Нико-М ЕООД, гр. Плевен, ЕИК[ЕИК] и Е. С., гр. Плевен, ЕГН [ЕГН] да заплатят в полза на Нина ЕООД Плевен разноски в размер на 500 /петстотин/ лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. Р. п/ Александър Митрев