Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 2 от Закон за социалното подпомагане (ЗСП).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Шумен срещу решение № 24/22.03.2017г., постановено по адм. дело №11/2017г. по описа на Административен съд – Шумен. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването.

Ответникът – Д. Х. С. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед № ЗСП/Д-Н/2174 от 01.11.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Ш., с която на Д. Х. С. е отказано отпускането на еднократна помощ за лечение в чужбина по реда на чл. 17, ал. 1 от Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане (ППЗСП).

При преценка на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд приема за установено от приложеното удостоверение за раждане № [номер] от 26.10.1999 год., че Д. Х. С....