Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от АПК (АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и от [фирма], чрез управителя И. М. срещу Решение № 5008/25.07.2017 г., постановено по адм. дело № 8689/2015 г. по описа на Административен съд София-град, в съответните му части.

Касаторът - Директор на Дирекция "ОДОП" - София обжалва решението, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221414001053-091-001/24.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1052/16.07.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, в частта, с която на [фирма] са установени допълнителни задължения за ДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 61 502, 08 лева и съответните лихви, по издадени фактури от [фирма], [фирма], [фирма] и по фактури № 30..01/08.04.2013 г., № 30..03/10.04.2013 г., № 30..05/12.04.2013 г. и № 30..13/25.04.2013 г., 30..15/26.04.2013 г., 30..17/30.04.2013 г., издадени от [фирма], като излага доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено решението в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди изцяло ревизионният акт. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази жалба - [фирма], в становище по съществото на спора и в писмени бележки, подадени от адв. П., в качеството й на процесуален представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Касаторът - [фирма], чрез управителя И. М. обжалва решението, в частта, с която е отхвърлена...