О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 530

гр. София, 05.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4051 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД срещу решение № 2995 от 16.05.2025 г. по в. гр. д. № 2844/2025 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 02.12.2024 г. по гр. д. № 51553/2024 г. на СРС, с което са уважени предявените от И. В. С. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед от 01.07.2024 г. на изпълнителния директор на ответника, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „експерт, инженеринг“ и ответникът е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода: 01.07.2024 г. – 01.01.2025 г. в размер на 15 600 лв.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК...