№161

[населено място], 15.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря В. И и прокурора Станева

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело №105 по описа за 2020 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен като представител на Прокуратура на Р. Б, срещу въззивно решение от 08.10.2019г., постановено по в. гр. д.№453/2019г. на Окръжен съд - Плевен, с което след частична отмяна на решение от 17.04.2019г. по гр. д.№8816/2018г. на Районен съд – Плевен са уважени предявените от М. И. Т. и С. Н. Т. искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на по 5 000лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2018г. до окончателното им изплащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №472 от 27.05.2020г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по поставения правен въпрос: „следва ли Прокуратурата да отговаря по чл. 2б ЗОДОВ в случай когато е налице спряно наказателното производство, чието развитие зависи от друг орган, а именно от извършените оперативно-издирвателни мероприятия, провеждани от МВР“, който е от значение за правилното решаване на делото, съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита.

В отговор на поставения въпрос настоящият съдебен състав намира следното:

В практиката на Върховния касационен съд се приема, че несъобразяване на наказателното преследване с разумния срок има и когато през неговото времетраене настъпи обективен факт, налагащ спиране на...