Р Е Ш Е Н И Е

№ 50268

София, 29.12.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

при участието на секретаря С. Т. като изслуша докладваното от съдията М. Х. г. д. № 4996 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Х. А. М., чрез адвокат И. В., срещу въззивното решение №47/13.07.2021г. на Апелативен съд – Бургас по в. г.д.№246/2021г. в частите, с които: е отменено решението на Окръжен съд – Бургас, с което Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на касатора разликата над 5000лв. до 8000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършени престъпления, по които е бил оправдан с влязла в сила присъда, по воденото срещу него наказателно преследване за периода от 13.01.2011г. до 04.05.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане, и е потвърдено решението на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. А. М. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за разликата над 8 000лв. до претендираните 30 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №521/23.06.2022г. по следния въпрос: Следва ли размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се определи от съда по справедливост след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинно следствена връзка?

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

По него е налице формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл.290 от ГПК, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, тяхната тежест, конкретните обстоятелства по всяко едно, имащи отношение към вида, броя и интензитета на търпените неимуществени вреди; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден, като се направи съпоставка между всички обвинения, по които се е развивало наказателно производство по същото време; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност /фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др./; интензитета на мерките на процесуална принуда - дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства – като се отчете обстоятелството, че причинените вреди са във връзка с всички обвинения. Преценява се още начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

В жалбата си Х. А. М. е изложил доводи за нищожност на решението – постановено от незаконен състав и за неговата неправилност – постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд е отчел обстоятелството, че ищецът е бил осъждан като ръководител на организирана престъпна група, без да съобрази обстоятелството, че Х. М. е бил подсъдим за престъпление по чл.321 от НК, по което е бил оправдан с влязло в сила решение на ВКС /н. д.№336/2020г./. При определяне на размера на присъденото обезщетение съдът е взел предвид предходните осъждания на ищеца, без да прецени настъпилата реабилитация, презумпцията за невиновност и изхода на производството, завършило с оправдателна присъда. Излага, че в случай, че се приеме релевантността на предходните осъждания, за които е настъпила реабилитацията, то съдът е следвало да обсъди и тяхната специфика – че налагането на административно наказание през 2006г. не се води за осъждане, както и че по никое от предходните дела не е налагано ефективно наказаниe. Неправилен е и изводът на съда, че не е установен факта на медийното разгласяване на производството, тъй като свидетелските показания са годно доказателствено средство за установяване на този факт. По същество претендира отмяна на решението и уважаване на иска в пълния претендиран размер. Направил е искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Прокуратурата на Р. Б. редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата.

В съдебно заседание Х. М. М., редовно призован, чрез адвокат В., поддържа подадената касационна жалба. По същество моли същата да бъде уважена и претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание Прокуратурата на Р. Б. чрез прокурор А., оспорва жалбата. Излага, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, като размерът на присъденото обезщетение е определен при правилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. По делото е установен факта, че по отношение на жалбоподателя са били водени две наказателни производства, поради което претърпените от него вреди не са единствено от наказателното производство, по отношение на което е предявен искът по ЗОДОВ. По същество моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

С атакуваното решение Бургаски апелативен съд, след частична отмяна на решение №123/19.04.2021г. по г. д.№176/2021г. на Бургаски окръжен съд, е отхвърлил предявения иск от Х. А. М. срещу Прокуратурата на Р. Б. за заплащане на разликата над 5 000лв. до 8 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б. “д“ от НК вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане.

Със същото, решението на Окръжен съд – Бургас е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. А. М. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за разликата над 8 000лв. до претендираните 30 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане.

Решението на Бургаски апелативен съд в останалата му част е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните факти: С Постановление от 13.01.2011г. по ДП №3/2011г. по описа на Сектор „ПКП“ на ОД на МВР – Пловдив, ищецът Х. А. М. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.242, ал.1, б. “д“ от НК вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, извършено на 26.03.2008г. На същата дата той е бил задържан за срок от 72 часа от 13.01.2011г. до 16.01.2011г. С Постановление за обединяване на дела от 14.01.2011г. на ОП – Пловдив, дознание №3/2011г. е било обединено със сл. дело №8/2011г. на ОСО при ОП – Пловдив и обединеното производство е продължило да се движи под №8/2011г. на ОС – Пловдив.

С Постановление за привличане на обвиняем от 15.01.2011г. на ОП –Пловдив на Х. М. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.304а, пр.1 вр. чл.304, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.3 от НК – за подбудителство за предлагане на подкуп на длъжностно лице в периода м. декември 2010г. – м. януари 2011г., конкретизирано впоследствие с Постановления от 19.08.2011г., 12.12.2011г., 06.11.2012г., 15.01.2013г., всички по следствено дело №8/2011г. по описа на ОП – Пловдив.

На 16.01.2011г. на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000лв., внесена на 24.01.2011г.

Обвинителният акт бил внесен в ОС – Пловдив и по него било образувано НОХД №2340/2011г. С присъда по това дело Х. М. бил признат за виновен за това, че за времето от началото на м. декември 2010г. до 26.12.2010г., като подбудител, е предложил подкуп на длъжностно лице за извършване на действие по служба, при условията на продължавано престъпление; и за виновен за това, че на 26.12.2010г., като подбудител, е склонил друго лице да предложи подкуп на полицейски орган за извършване на действие по служба – по чл.304а, пр.1, алтернативи 1 и 6 вр. чл.304, ал.1, пр.1, алт.1 вр. чл.93, ал.1, б.“а“ и б.“б“ вр. чл.20, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от НК. На същия било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца и глоба от 12 000лв.

Присъдата била обжалвана от Х. М. и с постановеното решение по ВНОХД №245/2012г. същата била отменена, а делото върнато на ОП – Пловдив за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. На 06.11.2012г. ищецът отново бил привлечен за обвиняем, по уточнено обвинение, като подбудител за умишлено склоняване за предлагане на подкуп на длъжностно лице, за да не извърши действие по служба свързано със задължението му, при условията на продължавано престъпление и за умишлено склоняване за предлагане на подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба – престъпления по чл.304а, пр.1, алтернативи 1 и 6 вр. чл.304, ал.1, пр.1, алт.2 вр. чл.93, ал.1, б.“а“ и б.“б“, пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.3 от НК. По него било образувано НОХД №223/2013г. на ОС – Пловдив, по което обвинението отново било върнато на ОП – Пловдив.

Обвинението било уточнено с постановление от 15.01.2013г. и делото внесено в ОС – Пловдив, въз основа на което било образувано НОХД №913/2013г. С постановената по същото присъда №117/14.11.2013г., Х. М. бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца и глоба в размер на 6000лв. Присъдата била потвърдена от Апелативен съд – Пловдив по ВНОХД 85/2014г. С решение на ВКС по н. д.№1684/2014г., ІІІ н. о делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативен съд от стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на образуваното ВНОХД №47/2015г. от апелативния съд, Х. М. бил признат за невиновен и оправдан по пункт 1-ви от обвинението за умишлено склоняване за предлагане на подкуп на длъжностно лице, за да не извърши действие по служба свързано със задължението му в периода от началото на м. декември 2010г. до 16.12.2010г., при условията на продължавано престъпление, като подбудител – по чл.304а, пр.1, алтернатива 1 вр. чл.304, ал.1, пр.1, алт.2 вр. чл.93, ал.1, б.“а“ и б.“б“, пр.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.3 от НК. Със същата присъда била изменена присъда №117/14.11.2013г. по НОХД №913/2013г. на Окръжен съд – Пловдив, като размерът на наложените на Х. А. М. наказания бил намален от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба от 6 000лв. на една година лишаване от свобода и глоба от 5 000лв.

С решение по н. д.№1661/2015г. на ВКС, ІІ н. о. делото отново било върнато за разглеждане от въззивната инстанция, която с присъда №2/18.04.2017г. по ВНОХД №307/2016г. на Апелативен съд – Пловдив оправдала ищеца Х. М. и по второто му повдигнато обвинение за престъпление по чл.304а, пр.1, алтернатива 1 и 6 вр. чл.304, ал.1, пр.1, алт.2 вр. чл.93, ал.1, б.“а“ и б.“б“, пр.1, вр. чл.20, ал.3 вр. чл.54 от НК. Присъдата е влязла в сила на 04.05.2017г. Отменена била и наложената му мярка за неотклонение – „парична гаранция“. В рамките на производството ищецът бил задържан веднъж за 72 часа.

По отношение на личността на ищеца въззивният съд установил, че той е бил осъждан, както следва: по НОХД №3671-06/2006г. за управление на МПС, след употреба на алкохол, с наложено административно наказание; по НОХД №390-07Р/2007г. за нанасяне на средна телесна повреда – с наложено по споразумение наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено за срок от три години, по което е бил реабилитиран на 17.03.2016г.; по НОХД №53/2009г. за контрабанда по чл.242, ал.1, б.“д“ НК, чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК с наложено наказание „пробация“, изтърпяно в периода от 28.05.2009г. до 28.03.2010г., реабилитиран на основание чл.88а от НК, на 17.03.2016г.

Съдът констатирал, че в справката за съдимост на лицето било посочено и НОХД №103/2014г. на Военен съд – Сливен, по което ищецът бил признат за виновен за ръководене на организирана престъпна група, направил опит за контрабанда на 18.08.2011г. На същия било наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което започнало на 25.07.2016г. и преустановено с освобождаването му на 29.10.2018г., на основание чл.70 от НК /остатък 7м и 21 дни/. Съдът установил, че с решение по н. д.№336/2020г. на ВКС, ІІІ н. о., наказателното производство било възобновено, постановеното по к. н.д.№339/2016г. на ВКС, І н. о. решение било отменено, както и потвърденото с него решение на Военно-апелативен съд и потвърдената присъда на Сливенски военен съд в частта, с която Х. М. бил признат за виновен за престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл.18, ал.1 от НК. Делото било върнато на Военен съд Сливен за отделяне на материалите отнасящи се до обвинението на М. и изпращането им на прокурор от общата прокуратура. Въззивният съд констатирал, че наказателното преследване против М. за извършено на 18.08.2011г. престъпление не е приключило и в изпълнение на указанията на ВКС следва внасяне на обвинителен акт в съда, поради което наложеното по това дело наказание не е зачетено от съда при формиране на крайните му изводи.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че по делото са установени фактите попадащи в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ – повдигнато на ищеца обвинение, което е било поддържано в период от 6 години и 3 месеца, по което е бил оправдан. Приел за установени и претърпените от ищеца неимуществени вреди /показанията на свидетелката М., живееща във фактическо съжителство с М./, който понесъл тежко и болезнено образуването и развитието на производството, преживял стресово проведените съдебни заседания и извършваните спрямо него процесуални действия. Воденото производство било свързано с непрекъснати пътувания от [населено място] до [населено място], съпътствани с организация и тревоги, подсилени от нуждата многократно да се явява, за да му бъдат повдигнати конкретни обвинения. Заплахата, че ще бъде осъден била преживявана при всяко явяване по делото и станала причина за непрекъснато напрежение, което се отразило на психиката, самочувствието и начина му на живот – чувствал се унизен, с накърнено достойнство, застрашен от наказателна репресия. Съдът приел, че е налице пряка причинна връзка между повдигнатото обвинение и вредите.

При определяне размера на обезщетението, съдът съобразил следните обстоятелства: възрастта на пострадалия към образуване на наказателното производство /35г./; многократните пътувания до [населено място] за конкретизиране на обвинението и предявяването му, както и за разглеждане на делото; неприятните изживявания, свързани с напрежението около пътуването, съчетано с очакването за още по-неблагоприятни събития, с оглед повдигнатото обвинение. По отношение на последните съдът посочил, че ги разглежда в контекста на провежданото срещу Х. М. друго наказателно производство – това по НОХД №268/2012г. на Военен съд – Сливен, по което е бил признат за виновен за ръководене на организирана престъпна група направила опит за контрабанда на 18.08.2011г. Приел, че същото е довело до наличие на паралелно разглеждани две наказателни производства срещу ищеца, поради което изпитваните от него тревоги и напрежение не са били свързани само и единствено с настоящото производство. Съдът направил извод, че съвпадането в периодите на двете наказателни производства не позволява ясно и конкретно разграничение на понесените неимуществени вреди по конкретното дело, от което М. черпи права. Приел още, че притесненията на ищеца били свързани и с приключилите преди процесното едно административно и две наказателни производства, които неминуемо биха се отразили при индивидуализиране на наказанието, с оглед охарактеризиране на личността му и факта, че към образуване на производството той не е бил реабилитиран. Съобразил и обстоятелствата, че по делото липсват доказателства за медийно отразяване на процеса, както и за влошаване на здравословното състояние на ищеца, тъй като няма данни да той е диагностициран с диабет, повишено кръвно налягане, да е приемал медикаменти и да е бил хоспитализиран. Отчел е продължителния период на разглеждане на производството, задържането на ищеца за срок от 72 часа, няколкократната отмяна на постановените съдебни актове, липсата на загуба на работа от пострадалия.

Въз основа на изложеното съдът направил извод, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е 5 000лв., като намерил предявения иск за основателен до този размер и го отхвърлил за разликата до общо претендираните 30 000лв.

По касационните оплаквания:

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Неоснователно е наведеното от касатора възражение за нищожност на въззивното решение, тъй като същото е постановено от съдебен състав, определен при спазване на правилата за случайно разпределение на делата.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение, тъй като не е преценил всички релевантни обстоятелства, имащи значение за установяване на неимущественото увреждане на ищеца. Въззивният съд е посочил, че взима предвид само възрастта на пострадалия към датата на образуване на наказателното производство, неговата продължителност, вида и интензитета на негативните преживявания на пострадалия – тревоги, стрес, притеснения, напрежението във връзка с честите му пътувания и тревогата, че може да бъде осъден, предвид наличието на предходни присъди. Не е изложил мотиви как тези обстоятелства се отразяват върху размера на паричното обезщетение. Изявлението, че изпитваните от Х. М. тревоги не са произтичали единствено от процесното наказателно производство, което не позволява ясно разграничение на понесените неимуществени вреди по конкретното дело, от което ищецът черпи права, на практика не съдържа извод за степента на негативните преживявания на Х. М., съответно как точно е определен размерът на присъденото му обезщетение. Съгласно разясненията дадени в т.11 от ТР № 3/20004 г. на ОСГК на ВКС, както и в постановените въз основа на него решения на касационната инстанция /решения по гр. дело № 3589/2021 г. на ВКС, ІV г. о., гр. дело № 3415/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и др./, при незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Конкретният размер на обезщетението следва да се определи за онази част от търпените неимуществени вреди през исковия период, които са в причинна връзка с незаконното обвинение на ищеца, след съпоставка с обвиненията за извършване на престъпления по НОХД №103/2014г. на Военен съд – Сливен.

Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК, довело до неправилно приложение на материалния закон /чл.52 от ЗЗД/ и необоснованост на въззивното решение, което съставлява основание за неговата отмяна, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

Х. А. М. е бил на 35 години към датата на привличането му като обвиняем, а към датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 41 години, т. е. в активна възраст. Има твърдения, че е работил като управител на магазина за златни бижута на жената, с която живеел на съпружески начала. По делото не са събрани други доказателства за трудовата му заетост.

От приложените документи към наказателното дело се установява, че по време на ДП №3/2011г., образувано на 13.01.2011 г., с участието на Х. М., присъединено към следствено дело №8/2011г., са извършени следните процесуални действия – взети обяснения от лицето, задържането му под стража за срок от 72 часа; наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000лв., внесени на 24.01.2011г.; привличането му като обвиняем, съответно на15.01.2011г., 19.08.2011г., 12.12.2011г., 06.11.2012г., 15.01.2013г., разпит на обвиняем, включително и пред съдия, обиск и изземване на вещи - мобилни телефони и пари, последните върнати на лицето на 08.07.2011г.; запознаване с материалите.

Производството е влязло в съдебна фаза през 2011г. с образуване на НОХД №2340/2011г. на Окръжен съд – Пловдив /28.12.2011г./ и същото е приключило окончателно с оправдателната присъда по НОХД 307/2016г. на Апелативен съд – Пловдив, влязла в сила на 04.05.2017г. В хода на разглеждане на делото същото два пъти е било прекратявано и връщано на Окръжна прокуратура. Общо са проведени 17 открити съдебни заседания, в които подсъдимият е участвал лично; по отношение на него са постановени четири осъдителни присъди, три от които по двете повдигнати обвинения и една по едно от тях, с наложени наказания лишаване от свобода и глоба; постановени са и две оправдателни присъди, като с последната производството по делото е приключило в влязъл в сила съдебен акт. Наложената мярка за неотклонение парична гаранция, е била отменена на 18.04.2017г.

Съобразно справката за съдимост, Х. М. бил осъждан за други извършени престъпления, както следва: по НОХД №3671-06/2006г. за управление на МПС, след употреба на алкохол, с наложено административно наказание; по НОХД №390-07Р/2007г. за нанасяне на средна телесна повреда - с наложено по споразумение наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено за срок от три години, по което е бил реабилитиран на 17.03.2016г.; по НОХД №53/2009г. за контрабанда по чл.242, ал.1, б.“д“ НК, чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК с наложено наказание „пробация“, изтърпяно в периода от 28.05.2009г. до 28.03.2010г., реабилитиран на основание чл.88а от НК, на 17.03.2016г.

В справката за съдимост на лицето е посочено, че по време на наказателното производство, разглеждано по настоящото дело, спрямо Х. М. е имало висящо и друго производство – НОХД №103/2014г. на Военен съд – Сливен, по което е бил обвинен в извършване на други две престъпления: за образуване и ръководене на организирана престъпна група, създадена с користна цел получаване на имотна облага, чрез извършване на престъпления, както и за опит за контрабанда на стоки и предмети за търговски и производствени цели в големи размери, без знанието и разрешението на митниците, което деяние останало недовършено по независещи от извършителя причини /по чл.321, ал.3, пр.2 т.1, вр. чл.1 и чл.54 от НК и по чл.242, ал.1, б.“д“ и „ж“ от НК вр. чл.20, ал.4 от НК вр. чл.18, ал.1 и чл.54 от НК/. По това дело ищецът, първоначално, бил признат за виновен и по двете обвинения, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години и глоба от 20 000лв. От размера на определеното му наказание било приспаднато времето на задържането му от 01.11.2011г. до 06.12.2011г. С решение №113/24.06.2016г. на ВКС осъдителната присъда на Х. М. била частично отменена и той бил оправдан по обвинението по чл.242, ал.1, б.“ж“ от НК. Изпълнението на наказанието било преустановено с освобождаването му, въз основа на определение №244/19.10.2018г. по ч. н.д.№888/2018г. на Окръжен съд – Бургас, на основание чл.70 от НК /остатък 7м и 21 дни/. Това производство е от значение и за съпоставката, според указанията в т.11 от ТР № 3/2004 на ОСГК на ВКС.

В приложената по делото справка не може да се установи кога е образувано наказателното производство по НОХД №103/2014г. на Военен съд – Сливен, което е приключило с ефективна присъда по едно от повдигнатите на ищеца обвинения. Страните не са изложили твърдения, нито са представили доказателства за времевия период на последното дело, за броя и вида на извършените по него процесуални действия. При тези данни, съставът на Върховния касационен съд приема, че наказателното производство по НОХД №103/2014 г., не би могло да бъде образувано по-късно от 31.12.2014 г. От данните по делото се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение на 24.06.2016г. Периодът, в който двете наказателни производства са се движили паралелно е от 31.12.2014г. до приключване на НОХД №113/2014г. на Военен съд – Сливен – 24.06.2016г. /1 година и почти 6 месеца/. В рамките на този период по ВНОХД 130/2014г. Х. М. е бил задържан под стража за времето от 01.11.2016г. до 06.12.2011г. /1 месец и пет дни/ и е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода за времето от 25.07.2016г. до 04.05.2017г. /9 месеца и 10 дни/.

Според официалните данни на НСИ средно на лице за 2017 г. общият доход е в размер на 5 586 лв., общия паричен разход е 5 217 лв. Минималната работна заплата е в размер на 460лв.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г. Х. М., които съдът кредитира при приложение на разпоредбата на чл.172 от ГПК, се установява, че наказателното производство се е отразило негативно на ищеца и неговата личност: бил е стресиран и притеснен, постоянно се е тревожел, че ще влезе в затвора и семейството му няма да може да се препитава. Имал е проблеми с финансите, като е трябвало да организира пътуването си от Бургас до Пловдив за разглеждане на делото. По време на цялото производство е имал страх, че ще бъде осъден и усещане за преследване. Воденото наказателно производство е променило начина му на живот, уронило е доброто му име сред близки и приятели.

При така установеното, съдът приема, че повдигнатото на Х. А. М. обвинение в извършване на престъпление се явява незаконно, на осн. в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. На същия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняване на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, като те всички са във връзка с обвинението и воденото наказателно производство и са продължили през цялото време на воденото следствие. Наказателното производство е довело до затруднение в работата на ищеца, с оглед честите пътувания от [населено място], където е живеел до [населено място], където били извършвани процесуално следствените действия и разглеждане на делото, макар в хода на производството да не е установено оставането му без работа. Установяват се и обстоятелствата, че ищецът е понесъл тежко и болезнено образуването и развитието на производството, преживял стресово проведените съдебни заседания и извършваните спрямо него процесуални действия, свързани със заплахата да бъде осъден, преживявана при всяко явяване и подсилвана от постановените спрямо него четири осъдителни присъди, при разглеждане на делото, с наложени ефективни наказания лишаване от свобода и глоба. Действително, ищецът има предишен криминален опит, но интензитета на неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по конкретното дело е резултат и на обстоятелството, че престъпленията, за които е бил обвинен в наказателния процес, предмет на настоящото дело са тежки. Заплахата за осъждането му довела до постоянно напрежение, което се отразило на психиката и начина му на живот – чувствал се унизен, с накърнено достойнство, застрашен от наказателна репресия.

Съдът не приема за установено, че по повод незаконното обвинение ищецът е имал и здравословни проблеми – показанията на свидетелката, която живее с ищеца на семейни начала, не са подкрепени от други събрани по делото доказателства /медицински документи, в които същите са диагностицирани/, нито че евентуалните заболявания са резултат от незаконното обвинение. По делото не са събрани доказателства за промяна на отношенията на ищеца с неговите близки, нито за оставането му без работа, както и за медийното разгласяване на производството.

Съдът намира, че за периода на висящност на процесното наказателно производство от 15.01.2011г. до 04.05.2017г. ищецът Х. М. е търпял неимуществени вреди – стрес и тревога, както от това производство, така и от образуваното срещу него производство по НОХД №103/2014г. на Военен съд – Сливен, поради което оценката на претърпените болки и страдания следва да се направи за всички търпени негативни вреди, съгласно разясненията дадени в ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС.

За периода на разглеждане на делото от образуването му до 31.12.2014г. /когато срещу ищеца е заведено и второто наказателно дело/, той е търпял вреди от: извършените с негово участие множество процесуално следствени действия /четирикратното предявяване на обвинението, проведените разпити и изземване на вещи – мобилен телефон и пари/; разглеждането в съдебна фаза на производството – два пъти достигнало до въззивна инстанция и два пъти връщано на ОП – Пловдив; проведените осем открити съдебни заседания, които са засилвали усещанията за преследване и страх от осъждане. Интензивността на процесуалните действия по наказателното производство спрямо подсъдимия са го затруднили, налагайки необходимостта от пътуване от местоживеенето му в [населено място] до [населено място]. Постановените спрямо него три осъдителни присъди по двете повдигнати му обвинения, с наложени ефективни наказания лишаване от свобода и глоба – две при разглеждане на делото от първа инстанция и потвърждаването на втората присъда от въззивния съд, допълнително са засилили страха от осъждане. Съдът отчита и наложената мярка за неотклонение, която не е ограничила правото на придвижване на ищеца, но е засегнала имуществото му, за целия период на наказателното производство. Взема предвид личността на пострадалия – криминално проявен, с няколко осъждания, в активна възраст. Тези осъждания, от една страна, намаляват стреса от образуваното производство в сравнение с лицата, на които това се случва за първи път, но съдът отчита факта, че повдигнатите по настоящото дело обвинения са за тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за които е предвидено ефективно наказание и са свързани по-силен негативен интензитет от вече преживените от Х. М.. Съдът взема предвид и обстоятелствата свързани с липса на установено влошаване на здравословното му състояние, отношенията с роднините, оставането му без работа и медийната разгласа на воденото производство.

Съдът приема, че стресът, неизвестността, страхът от осъждане и налагане на наказание „лишаване от свобода“, както и страхът от финансова нестабилност, са значителни и са били за целия период. Предвид посочените факти, съдебният състав, намира, че причинените на Х. М. вреди за периода от 15.01.2011г. до 31.12.2014г. в пари се равняват на 10 000лв., на осн. чл. 52 ЗЗД.

За времето от 31.12.2014 г. до 04.05.2017г. ищецът е имал негативни изживявания от водените срещу него вече две наказателни производства: наказателното производство, предмет на предявения иск и производството по НОХД №103/2014г. на Военен съд – Сливен, поради което и претърпените от него стрес и тревога са били породени и от двете дела. Извършените по всяко от тях действия, предизвикали негативните преживявания у Х. М. са, както следва: 1/ по наказателното производство, разглеждано по настоящото дело, са били проведени осем открити съдебни заседания; делото е разглеждано на две инстанции /два пъти от въззивен съд и веднъж от касационен/; спрямо ищеца е постановена една осъдителна присъда, по едно от повдигнатите му обвинени, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и глоба от 5 000лв. и две оправдателни присъди, като с втората производството по делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт. 2/ по НОХД №103/2014г. на Военен съд – Сливен, приключило с влязла осъдителна присъда на 24.06.2016 г., разглеждането на делото е преминало на три инстанции, с постановени две осъдителни присъди по двете повдигнати на ищеца обвинения. Към датата на приключване на производството, ищецът е бил оправдан по едно от тях – за организиране на престъпна група, но му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба от 20 000лв., изпълнението на което е започнало на 25.07.2016г. и продължило и след приключване на производството, предмет на иска /04.05.2017г./. Времето на изтърпяването му съвпадащо с периода на производството, предмет на иска е било 9 месеца и 10 дни. Съдът съобразява и обстоятелството, че за престъпленията, предмет на НОХД №103/2014г., се предвижда наказание, както следва: по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 – лишаване от свобода от 5 до 15 години; по чл.242, ал.1, б.“д“ и „ж“ от НК – лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба от 20 до 100 хиляди лева, като едното повдигнато обвинение е за продължавано престъпление.

С оглед на изложените факти, съдебният състав приема, че търпените от Х. М. негативни изживявания за периода от 31.12.2014г. до 04.05.2017г. в пари се равняват на 35 000лв., на осн. чл. 52 ЗЗД.

Съдът, като извърши съпоставка между двете дела и съобрази, обстоятелствата, че: второто производство по НОХД №103/2014г. на Военен съд – Сливен е с предмет по-тежко наказуеми престъпления; по същото ищецът е бил задържан за период от един месец; постановена е осъдителна присъда с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и глоба от 20 000лв., която е приведена в изпълнение, намира, че същественият дял на търпените тревога, стрес и страх се пада именно на това производство. С оглед на това, за обвиненията в наказателния процес, предмет на предявения иск, за периода от 31.12.2014г. до 04.05.2017г., от горната сума се падат 5 000лв., на осн. чл. 52 ЗЗД.

С оглед на така установеното, съдът приема, че държавата отговаря за установените неимуществени вреди претърпени от Х. М. от воденото срещу него наказателно преследване, по което е оправдан, в общ размер на 15 000лв., до който предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. При определяне на размера, съдът съобразява и продължителността на производството, предмет на иска – 6г. и 3 месеца, като намира, че тя е прекомерна за наказателно производство, с оглед двукратното връщане на делото на Окръжна прокуратура – Пловдив и на въззивната инстанция.

С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. А. М. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 5 000лв. до 15 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато му обвинение за извършени престъпления, по които е бил оправдан с влязла в сила присъда, по воденото срещу него наказателно преследване за периода от 13.01.2011г. до 04.05.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен до посочения размер, ведно със законната лихва върху главницата.

Решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от Х. А. М. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 15 000лв. до претендирания размер от 30 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане, следва да бъде оставено в сила.

Предвид крайния изход от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Прокуратурата на Р. Б. следва да бъде осъден да заплати на Х. А. М. сумата от 35лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски.

Водим от горното, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 47/13.07.2021г., постановено по в. гр. дело №264/2021 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която предявеният от Х. А. М. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 5 000лв. до 15 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато му обвинение за извършени престъпления, по които е бил оправдан с влязла в сила присъда, по воденото срещу него наказателно преследване за периода от 13.01.2011г. до 04.05.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Х. А. М. обезщетение за причинени му неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, претърпени в резултат на повдигнато му обвинение за извършени престъпления, по които е бил оправдан с влязла в сила присъда, по воденото срещу него наказателно преследване за периода от 13.01.2011г. до 04.05.2017г., за разликата над 5 000 до 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 04.05.2017 г. до окончателното издължаване, както и 35 лв. сторени съдебноделоводни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47/13.07.2021г., постановено по в. гр. дело №264/2021 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. А. М. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 15 000лв. до претендирания размер от 30 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато му обвинение за извършени престъпления, по които е бил оправдан с влязла в сила присъда, по воденото срещу него наказателно преследване за периода от 13.01.2011г. до 04.05.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: