Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), чрез процесуален представител, срещу отменително решение № 3723/01.06.2016 г., постановено по адм. д. № 2593/2016 г., по описа на Административен съд София-град (АССГ). Какационният жалбоподател твърди, че неправилно е отменена негова заповед № 3286ц-359/01.02.2016 г. с която е отказал снемането на полицейска регистрация. Навежда касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че настъпилата реабилитация не е основание за снемане на полицейска регистрация. Неправилни са съображенията, че отказът за снемане на полицейска регистрация е нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът К. И. И., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебният акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че със заявление с вх. № 263000-837/25.11.2015 г. до началника на РУ- [населено място], К. И. е поискал да му бъде свалена полицейската регистрация. Посочил, че това е пряко свързано с работата му в рудодобивен комплекс [наименование] към [фирма]. Към заявлението е приложено и удостоверение с изх. №292/14.09.2015 г. на Районен съд - Етрополе, видно от което К. И. е подписал споразумение по НОХД №131/2003г. по описа на РС - Етрополе, по повдигнато обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, с...