Производството е по чл. 225 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. П. от [населено място] чрез адвокат Д. срещу Решение № 5470 от 27.09.2017г. постановено по адм. д. № 4264 по описа за 2017г. на Административен съд София - град. С решението е отхвърлена жалбата на лицето против заповед № РД – 09-226/16.12.2014г. на кмета на Столична община район [район] и Общината е осъдена да заплати разноски. В жалбата се релевират доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касационната жалбоподателка моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт и да присъди направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – Кметът на район [район] - Столична община, чрез процесуален представител юрисконсулт С. оспорва касационната жалба в представена по делото писмена защита и в съдебното заседание моли решението, предмет на контрол в настоящото производство, да бъде оставено в сила. Претендира разноски, представляващи юристконсулско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. По същество касационната жалба е неоснователна.

Видно е, че с Решение № 4817/19.04.2014 г. по адм. дело № 3604/ 2016г. на ВАС, пето отделение съдът по – рано е отменил Решение № 461/21.06.2016 г. по адм. д. № 2405/2015 г. по...