Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив (ТП на НОИ – Пловдив), против Решение №1816/ 27.10.2017 г. постановено по адм. д. № 1634/2017 г., II с. по описа на Административен съд Пловдив. С цитираното решение съдът е отменил Решение № 2153-15-90 от 19.05.2017 г. на директор на ТП на НОИ - гр. П., както и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/ Протокол № N01065/ 16.02.2017 г. на ръководителя на „Пенсионното осигуряване”(„ПО”) при ТП на НОИ – Пловдив и е постановил изпращане на преписката по заявлението на В. П. М. от на ръководителя на „Пенсионното осигуряване” при ТП на НОИ - Пловдив за произнасяне в съответствие с мотивите на решението.
Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционното решение на административния съд е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано. При така изложените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК моли съдът да отмени решението на административния съд.
Ответникът по касация – В. П. М. излага съображения, че касационната жалба на директора на ТП на НОИ - Пловдив е неоснователна и съдът следва да я остави без уважение. Депозира писмени бележки от дата 25.04.2018 г.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Изтъква, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, защото неправилно административният съд се позовава на чл. 30 от Правилник за реда за управление правата на собственост на държавата в предприятията, изменен в ДВ бр. 119/1997 г., в сила от 01.10.1997 г.
Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване...