Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- гр. П. при ЦУ на НАП и от Т. Д., чрез процесуалния му представител адв. Н.А., против решение № 1433 от 03.08.2020 г., постановено по адм. дело № 620/2018 г. по описа на Административния съд–Пловдив.

Касаторът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- гр. П. при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-16002616003565-091-001 от 21.11.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП –Пловдив, потвърден с Решение № 72/07.02.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, относно установените на Т. Д. задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2011 г. в размер на 28 179, 87 лв. и лихви 15 940, 03 лв.

Касаторът твърди, че решението е необосновано, съставляващо касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводът на съда, че изплатените на ревизираното лице от три турски дружества суми са предадени на друг краен получател, поради което не се формира доход за облагане на ревизираното лице. Счита, че събраните доказателства установяват тезата, че получените парични суми представляват реализиран от лицето доход от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ –предоставяне на консултантски услуги на фирми от Р. Т. По подробно изложени в тази насока съображения, касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по тази касационна жалба - Т. Д., в подаден писмен отговор, излага подробно становище за неоснователност на жалбата.

В качеството си на касатор, Т. Д., обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против цитирания РА, а именно в частта на установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2012 г. в размер на 2 262, 60 лв. и лихви 1 048, 48 лв., за 2013 г. в размер на 9 026, 26 лв. и лихви 3 265, 67 лв., както и относно установени задължения за ЗО за 2013 г. в размер на 883, 17 лв. и лихви 319, 53 лв.

В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че за 2012 г. неправилно е обложен целият размер на получените от ревизираното лице суми по два банкови превода, доколкото е доказано, че част от сумата е предадена на друго лице краен получател, съответно дължимият данък не е определена правилно. За 2013 г. касаторът сочи, че при проведена по общия ред ревизия, неправилно е извършена съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице и получената разлика е квалифицирана като „доход“ по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Поддържа и че паричните средства, които са постъпили по банкова сметка на ревизираното лице от турско дружество касаят друг краен получател, на когото парите са предадени. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което РА да бъде отменен, в условията на алтернативност – връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“–гр. П. при ЦУ на НАП, в депозирано становище, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими, като предявени от надлежни страни и в срок. Разгледани по същество каационната жалба на Дирекция „ОДОП“ гр. П. е основателна, а тази на Т. Д. е неоснователна.

Предмет на разглеждане пред Административен съд Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16002616003565-091-001 от 21.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –Пловдив, потвърден с Решение № 72/07.02.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в чатта, с която на Т. Д. са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ – за 2011г. в размер на 28 179, 87 лв. и лихви 15 940, 03 лв.; за 2012 г. в размер на 2 262, 60 лв. и лихви 1 048, 48 лв.; за 2013 г. в размер на 9 026, 26 лв. и лихви 3 265, 67 лв.; вноски за ЗО за 2013 г. – 883, 17 лв. и лихви 319, 53 лв.

С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в частта на установените на лицето задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2011 г. в размер на 28 179, 87 лв. и лихви 15 940, 03 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата част на определените задължения за 2012 г. и 2013 г.

За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че през всяка от ревизираните години 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Т. Д. е внасял на територията на страната парични средства, надлежно декларирани пред А. М като внос от Турция, чийто произход доказва с представени извлечения от банковата си сметка в република Турция, видно от които е получил превод от три дружества – ASYA Nauu.Tic.Ltd.Sti, ADANA Ekspres Umumi Nak и GB Logistik Izmir. Установил е, че съгласно РА за 2011г. сумата на получените парични средства от трите дружества, общо 377 465, 41 лв., е приета като доход за облагане от източник Р. Т, от който са приспаднати 25% нормативно признати разходи и разликата е обложена с данък, ведно със съответните лихви, както и за 2012 г. постъпилите по банковите сметки на РЛ от ADANA Ekspres Umumi Nak и IM MHG TRAMS Export SRL – общо 31 293, 28 лв. суми са определени като доход по см. на чл. 29 ал. 1 ЗДДФЛ, като по т. 3 са приспаднати 25% нормативно признати разходи и разликата е обложена с данък общ доход и са определени дължимите лихви. Съдът е установил, че за 2013 г. при определяне на дохода е приета сума 65 778, 47 лв. – като обща сума на внесените от ревизираното лице през годината суми от Турция, декларирани с митнически декларации. Установил е, че според приходните органи ревизираното лице не е посочило произход за тази сума и тя е обложена като доход по чл. 35 ЗДДФЛ – с произход от други източници по чл. 35 ЗДДФЛ от чужбина. За 2013 г. с данък като доход по чл. 29 ЗДДФЛ е обложена и сума, получена от лицето от GB Logistik Izmir в размер на 33 933, 65 лв., от която са приспаднати 25% нормативно признати разходи и върху разликата, която е приета за данъчна основа, е определен дължимия данък.

При така установеното от фактическа страна, доводите на ревизираното лице, че получените по банков път от трите чуждестранни дружества суми не са негов личен доход, а са приети и впоследствие предадени на други български дружества – „Трансглобал“ ООД, [фирма] и ЕТ „М. М – М. М. – Н. М. – Р. М.“, крайни получатели, за покриване на задълженията на турските дружества към тях, са приети от съда за основателни единствено за 2011 г.

Съдът е установил, че горната теза на ревизираното лице е въведена за първи път в съдебното производство, като е приел множество нови доказателства в подкрепа на тези твърдения. По делото е проведена основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, чийто заключения съдът е преценил като компетентно изготвени, но по отношение на допълнителната експертиза, частично основани на предположения. За крайния си извод за 2011 г. съдът се е позовал на приетите в съдебното производство писмени доказателства - уведомления от турските дружества, съпоставени с частичния отговор на турската данъчна администрация и подкрепени според съда с представените от „Трансглобал“ ООД документи. Според съда писмените изявления на ASYA, ADANA и GB Logistics, че преведените пари, конкретно посочени като размер, са предназначени за плащане на цената за доставка от „Трансглобал“ ООД, вкл. за Е. Л. Г, се потвърждават от издадените от „Трансглобал“ ООД фактури към ASYA и към Е. Л. Г. В тази насока съдът е обсъдил заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, от което е приел, че с получените суми от ASYA се покриват голямата част от издадените фактури от „Трансглобал“ ООД към турското дружество, като остава и непокрита част – 5 372 евро, а с получените от ADANA и GB Logistics суми се покриват част от издадените от „Трансглобал“ ООД фактури към Е. Г, като остава и непокрита част от фактурите в размер на 383 520, 50 евро. Въз основа на експертизата, съдът е приел, че в дневниците за продажби по ЗДДС на „Трансглобал“ ООД през данъчните периоди на 2011г. има включени фактури и кредитни известия за превози, издадени към Е. Л. Г на обща стойност, надхвърляща получените преводи от ревизираното лице, поради което, за 2011г. не би следвало да се определя доход за облагане под формата на получени комисионни от трите турски дружества. По тези мотиви съдът е отменил РА в частта на установените задължения за 2011 г.

За да отхвърли жалбата в останалата част, за 2012 г. и 2013 г., съдът е обсъдил свидетелските показания на представители на [фирма] и полученият писмен отговор от Р. М., от името на ЕТ „М. М – М. М. – Н. М. – Р. М.“ и е приел, че свидетелските показания в цялост не са достатъчно убедителни за доказване на факта – предаване от ревизираното лице суми на българските търговци, преведени от турските дружества, през трите годишни ревизирани периоди. Мотивирал се е, че съгласно отговора на Р. М., същата не разполага с документи – копия на фактури, договори или други документи, установяващи съществуването на отношения между нея и ADANA, поради което не са налични и счетоводни справки относно начина на осчетоводяване и плащане, както и не е получавала плащания от посоченото турско дружество. Приел е твърденията за предавани пари на ЕТ „Д. – ХГ - Г. Г.“ за недоказани като е посочил, че потвърждаването на този факт от свидетел не е достатъчно, предвид, че в представените ПКО името на ревизираното лице е дописано на ръка, съобразно показанията на счетоводителката - към момента на делото, също сумите са посочени в лева, без информация за приравняването им от евро в лева, а се твърди, че са предавани в евро и турски лири, както и вещото лице не е проверило счетоводствата на българските търговци, а изводите му за осчетоводяване на фактури се основават изцяло на представени от сочените за получатели писмени документи. В заключение е приел, че жалбата е неоснователна в тази част, поради което е потвърдил установените с РА задължения за 2012 г. и 2013 г., както по ЗДДФЛ, така и за здравни осигуровки.

Постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, конкретно в частта, в която е отменен РА относно установените задължения за 2011 г. По жалбата на Дирекция „ОДОП“ гр. П.:

Касаторът обжалва решението, в частта, в която съдът е отменил ревизионния акт относно установените на Т. Д. задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2011 г. в размер на 28 179, 87 лв. и лихви 15 940, 03 лв. Жалбата е основателна.

Крайният извод на съда за незаконосъобразност на установените задължения за 2011 г. във връзка с приет доход по чл. 29 ЗДДФЛ е основан на доказателства, които са представени за първи път в съдебното производство, и които съдът не е анализирал достатъчно подробно самостоятелно, за доказване на теза, която също е въведена за първи път в съдебното производство.

Неправилно съдът се е позовал изцяло на получените от трите турски дружества - ADANA, GB Uluslararasi taimacilik tic. и ASYA Nakliyat - уведомителни писма, съпоставени с частичния отговор на турската данъчна администрация. На първо място в РА е посочено, че ревизираното лице е получило парични преводи по банкови сметки с номера TR42 006200 6670 0009 0988 19 в евро и TR05 006200 6670 0006 2994 83 в лири, като за 2011 г. едно от трите турски дружества, превели спорните суми е записано като „GB Logistic/Izmir”, същото наименование фигурира и в представеното на ревизиращите органи Уведомление за консултантски договор, а представеното в съдебния процес писмо изхожда от дружество с наименование GB Uluslararasi taimacilik tic. и независимо, че посочената неяснота е била засегната в първоинстанционното производство, не е била напълно изяснена. Видно от датата на писмото, същото е било налично преди издаване на РА, но не е било представено на приходните органи, като същевременно от съдържанието му се установява единствено, че според декларираното от дружеството, описаните в писмото парични преводи са направени на Т. Т. за плащане на цената за доставка на българската фирма „Трансглобал“ ООД. Прави впечатление, обаче, че част от описаните като преведени суми не съответстват на установените в РА нито по размер, нито по дата. Същото разминаване се установява и при сравнение на констатираните с РА за 2011 г. получени суми от GB Logistic/Izmir с отразените в извлечението от банковата сметка на лицето, представено като доказателство в съдебното производство, видно от което доказателство справката касае банкова сметка с различен номер от тази, предоставена в ревизионното производство. Също, в писмото не са посочени номера на банкови сметки, по които сумите са преведени, за да бъде прието, че декларацията на турското дружество касае именно сумите, установени в РА, с които са свързани вменените на лицето данъчни задължения. Същият пропуск се констатира и в писмата на другите две турски дружества, като липсата на тази информация е от съществено значение, тъй като, несъответствие в размера на сумите се установява и по отношение на банковите преводи от ASYA Nakliyat при съпоставка между записаното в РА и данните от представените в съдебното производство като доказателства банкови бележки, отново без посочен IBAN на получателя. Както правилно сочи касаторът, приетото от съда, че общият размер на преведените от ASYA Nakliyat парични суми за 2011 г. са 135 900 евро, се основава на представените за първи път в съдебното производство подробни извлечения от банкова сметка на ревизираното лице, която обаче е с различен номер, от сметката, за която лицето е представило частични извлечения в ревизионното производство /посочена по-горе/ и въз основа, на която са приети посочените в РА суми в общ размер на 125 095 евро. С оглед последните констатации, касационната инстанция намира, че новопредставените доказателства – писма от турските дружества и банкови извлечения от сметки, различни от посочените в ревизионното производство, касаещи преведените през 2011 г. суми не могат с категоричност да се отнесат към фактическите установявания в РА, поради което следва да се приеме, че са неотносими.

По същество на спора, от събраните останали доказателства, касационният състав счита, че не се доказва фактът на предаване на получените по банков път парични суми от ревизираното лице на соченото за краен получател българско дружество „Трансглобал“ ООД. Писмени документи, в подкрепа на това твърдение, изходящи от крайния получател не са представени, а вещото лице не е направило справка в счетоводството му, за да установи има ли отразени получени в брой суми, както се твърди. Разпитаният свидетел не е лицето, работило по общия проект с турските дружества и макар да сочи, че колегата му и ревизираното лице са пътували до Турция и е виждал да носят в офиса пари, не се доказва предаването конкретно на получените по банков път по сметки на ревизираното лице суми. Свидетелят няколко пъти сочи, че фактурите са били в брой, факт, който е отбелязан и от вещото лице на стр. 7 основното заключение, което поставя въпрос защо тогава плащането по тях е извършено чрез банков превод на ревизираното лице, потвърдено и в писмата на турските дружества, а както излага и съдът, необяснимо е ако представител на българското дружество е пътувал в Турция защо парите са внесени и декларирани по МД от ревизираното лице. Допълнително, свидетелят не може да каже какъв е размерът на донасяните в офиса суми, съответно не може да се установи дали и каква част от получените от ревизираното лице са били предадени. Не води до обратен извод и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, констатирало наличие на издадени от „Трансглобал“ ООД фактури за транспорт към турските дружества, както и отразяването им в дневниците за продажби по ЗДДС, доколкото отношенията между търговците са изяснени и съвкупната преценка на доказателствата ги установява еднозначно, но спорният въпрос е дали преведените на ревизираното лице суми, посочени като размер и по банкова сметка в РА, действително са били предадени /и предназначени/ за „Трансглобал“ ООД, а за установяване на това обстоятелство вещото лице не е направило проверка в счетоводството на дружеството. Констатацията в основното заключение на стр. 8, че от ревизираното лице има извършен банков превод на стойност 27 450 евро в полза на „Трансглобал“ ООД през юли 2011 г. с основание „транспортни услуги“ по никакъв начин не обосновава извод, че се касае за разплащане между българското и някое от турските дружества, след като този факт не е конкретизиран, а и преведените суми не може да бъдат свързани с конкретни преводи от турските дружества. Допълнително, твърденията са, че внесените по МД суми са предавани в брой на българските дружества. Също, от отговорите на експертизата не става ясно изводът на вещото лице относно предназначението на банковите преводи от ADANA, GB Uluslararasi taimacilik tic. и ASYA Nakliyat в сметките на ревивираното лице за плащане на доставките към „Трансглобал“ ООД на какво освен писмата на турските дружества е базирано, след като в основанието на преводите българските дружества не фигурират, с изключение на превода от ADANA, в който според експертизата е записано „платено от името на Excalibur group”.

Не може да бъде ценено в друг смисъл и писмото от приходната администрация на Министерство на финансите на Р Турция, получено в отговор на запитване на ревизиращите органи. Съгласно текста, въз основа на декларация на представители на ASYA Nakliyat, „сумата от преведените от дружеството 135 950 евро, по две банкови сметки /едната е сметката, от която е представеното извлечението в съдебното производство, различна от тази, декларирана в ревизионното производство/ се състои от транспортните услуги за стоките в България и задължението на Excalibur group към въпросното лице /Т. Т./ за услуги, които вече са били извършени.“ От текста на писмото следва, че част от преведените пари са били предназначени за Т. Т., за предоставените от него услуги, което съответства и на тезата на лицето, поддържана в ревизионното производство. Допълнително, от писмото не се доказва, че ревизираното лице е предало някаква сума към „Трансглобал“ ООД, което дружество не се и споменава. Няма никакви данни и ревизираното лице да е предало на Excalibur group сумата от 33 000 евро, която съгласно писмото на ADANA Express е била преведена за плащане на стойността на извършен транспорт. Посоченото от експертизата, че с получените от ADANA и GB Logistics суми се покриват част от издадените от „Трансглобал“ ООД фактури към Е. Г, като остава и непокрита значителна част от фактурите, а с получените суми от ASYA се покриват голямата част от издадените фактури от „Трансглобал“ ООД към турското дружество, би могло да е индиция за предназначението на преведените на ревизираното лице парични суми, но не и да установи факта на предаването им.

С оглед изложеното касационната инстанция намира за недоказано твърдението на ревизираното лице, че получените през 2011 г. парични суми в размер и по банкови сметки, посочени в РА, са предадени на „Трансглобал“ ООД за плащане на издадените от дружеството фактури за транспорт към трите дружества ADANA, GB Uluslararasi taimacilik tic. и ASYA Nakliyat.

Като е достигнал до обратен извод съдът е постановил неправилно в тази част решение, което следва да бъде отменено, а жалбата в тази част - отхвърлена. По жалбата на Т. Д.:

В тази обжалвана част, относно установените на лицето задължения за 2012 г. и 2013 г., решението е правилно постановено. Съдът е обсъдил събраните в съдебното производство доказателства, включително основното и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в съответствие с чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и е изложил обосновани мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях.

В допълнение към изложеното от съда, следва да бъде посочено, че независимо, че в административния процес не е позната преклузията на доказателствата, характерна за гражданския процес, същите следва да установяват фактите, предмет на спора. В случая, в съдебното производство, касаторът излага нова теза във връзка с получените по банков път парични суми от трите турски дружества - ADANA, GB Logistic/Izmir и ASYA Nakliyat и за разлика от обяснението в ревизионното производство, че сумите представляват платени комисионни възнаграждения за предоставени от ревизираното лице на дружествата услуги, въвежда твърдение, че всъщност същите суми са му преведени, за да ги предаде на други крайни получатели – български търговци, като плащане на предоставени от тях към турските дружества транспортни услуги. В подкрепа на новата си теза, като доказателства представя и множество писмени документи, сред които подробни извлечения от банкови сметки. Посредством тях, лицето цели да установи, че получените през 2013 г. суми са в значително по-голям размер от приетите по РА, в резултат на което да бъде оборена тезата на приходните органи за наличието на сума с неустановен произход в размер на 33 632 евро, формирана като разлика между наличните към 01.01.2013 г. средства, получените по банков път за годината и внесените на територията на Р България през 2013 г. по подадена от лицето МД /стр. 17 РА/. Коментираните извлечения, представени за първи път в съдебното производство, касаят банкови сметки, които не са посочени от ревизираното лице в ревизионното производство, съответно констатациите в РА се основават на различни извлечения, от други банкови сметки, посочени от лицето. Допълнително, видно от РД, както и от официалното запитване от страна на приходните органи до данъчната администрация в Р Турция, в хода на ревизията лицето не е представило пълни извлечения за движението по нито една от посочените тогава и цитирани в РА две банкови сметки. Същите, дори да не отразяват в пълнота получените парични преводи, са съответни на заявеното от лицето. В контекста на последното, недопустимо е то да черпи права неправомерното си поведение, изразяващо се в укриване на данни в хода на ревизията. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че посредством въвеждането на тезата за предаване на получените парични суми към трети лица и представянето на доказателства, които не са свързани с фактическите установявания в ревизионното производство, ревизираното лице променя предмета на спора, който е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-16002616003565-091-001 от 21.11.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП –Пловдив.

Независимо от изложеното, касационният състав намира за недоказано твърдението на лицето, че получените от ADANA и GB Logistic/Izmir, през 2012 г. и 2013 г. суми, по банкови сметки и в размер, описани в РА, са послужили за погасяване на задължения от страна на трите турски дружества към български търговци, конкретно към ЕТ „М. М – М. М. – Н. М. – Р. М.“ и ЕТ "Д. – ХГ - Г. Г.“.

Представените пред съда писма, както беше коментирано по-горе, са съставени по искане на ревизираното лице, съгласно посоченото в тях, но видно от датите, са били налични преди издаване на РА. Преценени с констатациите на експертизата за наличие на издадени и по данни на дружествата, редовно отразени в дневниците за продажби фактури, следва да се приеме, че действително турските дружества са имали задължения за изплащане. От писмата, обаче, не се доказва, че получените от ревизираното лице по двете посочени банкови сметки, на които е основават констатациите в РА, парични суми, са предназначени именно за покриване на тези задължения. Този извод следва от представените пред съда банкови извлечения от други сметки, със сходни суми, преведени от същите лица. От съществено значение за спора е, че по делото не се установява с категоричност ревизираното лице действително да е предало парите, внесени по МД, на българските търговци. От констатацията на основната съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на вносни бележки, че ревизираното лице е превело в банкова сметка на Р. М. сума в размер на 7 300 евро, не следва, че същата сума има отношение към преведените от ADANA през 2012 г. на ревизираното лице 13 000 евро. Независимо, че съгласно експертизата в дневника за продажби на ЕТ за м. 10.2012 г. има включена фактура за обща стойност 9 397 евро с получател турското дружество, размерът на преведената от ревизираното лице сума не съответства на тази по фактурата, нито основанието на превода по вносни бележки, записано като „захранване на сметка“, сочи връзка със задължението на турското дружество. Допълнително, в писмен отговор, получен по делото, Р. М. е заявила, че не е получавала плащания от ADANA, а основанието на превода е видно от вносните бележки. С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира за правилен извода на съда, че не се доказва тезата на ревизираното лице, че получените през 2012 г. парични суми от ADANA Express са били предадени на ЕТ „М. М – М. М. – Н. М. – Р. М.“.

До същият извод води преценката на доказателствата и по отношение на получените от ревизираното лице парични суми през 2013 г., по банкови сметки и в размер, посочени в РА, за които се твърди, че са били предназначени и са предадени на ЕТ „Д.– ХГ - Г. Г.“ за покриване на транспортни разходи, дължими от GB Uluslararasi taimacilik tic, по издадени от българския търговец фактури. Обосновано съдът е изложил, че свидетелските показания са неубедителни, като правилен е изводът и че от писмените доказателства не следва категоричен извод за предаване на сочените парични суми. ПКО, представени за първи път в съдебното производство, не могат да се свържат с ревизираното лице, освен посредством дописаното на ръка име, обяснението за което е също неубедително, а както правилно отбелязва и съдът сумата е посочена в левове, а се твърди, че е предадена в евро и турски лири. При липса на проверка в счетоводството на българския търговец, която да установи осчетоводяване на фактурите и полученото плащане, в съответната валута, остава недоказано изложеното твърдение за предаване на сочените парични суми от ревизираното лице.

С оглед изложеното следва да се приемат за правилни и съответни със събраните доказателства изводите на приходните органи, че получените от лицето по банкови сметки парични средства формират доход по чл. 29 ЗДДФЛ. Правилно е приетото от съда в същия смисъл.

Правилно съдът е споделил изводите на приходните органи за наличие на сума с неустановен произход в размер на 33 632 евро, квалифицирана в РА като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и формирана като разлика между наличните към 01.01.2013 г. средства, получените средства по банков път за годината и внесените на територията на Р България през 2013 г. по подадена от лицето МД.

Съдът е обсъдил и изложил правилни мотиви по доводите на касатора, че за 2013 г. данъчната основа неправилно е била определена по общия ред, вместо по реда, разписан в чл. 122 и сл. ДОПК, след като данъчните органи са изготвили паричен поток и въз основа на него, установеното превишение на внесените средства над тези с доказан произход, са квалифицирали като доход с неустановен произход. Съгласно записаното в РА, приходните органи не са установили превишение на разходите над приходите на ревизираното лице за нито една от процесните години, поради което правилно съдът е посочил, че не е имало основание за провеждане на ревизията по особения ред. Коментираните доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ са формирани не като отрицателна разлика от паричен поток на приходи и разходи, а като разлика получена след съпоставка на внесените за целия ревизиран период суми по МД и размера на тези, за които се доказва произхода им. Доколкото изчислената разлика в размер на 33 632 евро не е от източник, изрично посочен в чл. 13 ЗДДФЛ, съответно не е посочен произхода й, правилно същата сума е квалифицирана като доход с неустановен произход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.

Предвид извода за законосъобразно определени задължения по ЗДДФЛ, правилно съдът е потвърдил РА и в частта относно дължимите здравни осигуровки.

По горните мотиви, решението в частта, в която е потвърден РА за установените на ревизираното лице задължения за 2012 г. и 2013 г. е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на Дирекция „ОДОП“ гр. П. за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение и държавна такса по делото, за две инстанции.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1433 от 03.08.2020 г., постановено по адм. дело № 620/2018 г. по описа на Административния съд–Пловдив В ЧАСТТА, в която е отменен Ревизионен акт № Р-16002616003565-091-001 от 21.11.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП –Пловдив, потвърден с Решение № 72/07.02.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, относно установените на Т. Д. задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2011 г. в размер на 28 179, 87 лв. и лихви 15 940, 03 лв., както и в частта на присъдени разноски в полза на Дирекция ОДОП Пловдив в размер на 2 357, 77 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Д., с [ЕГН] срещу Ревизионен акт № Р-16002616003565-091-001 от 21.11.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП –Пловдив, потвърден с Решение № 72/07.02.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, относно установените на Т. Д. задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2011 г. в размер на 28 179, 87 лв. и лихви 15 940, 03 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1433 от 03.08.2020 г., постановено по адм. дело № 620/2018 г. по описа на Административния съд–Пловдив в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Т. Д. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 4060 лв., представляваща разноски общо за две инстанции.

Решението е окончателно.