Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София срещу решение № 348/10.09.2020 г. на Административен съд Перник по адм. д. № 807 по описа за 2019 г., с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22001418003679-091-001/03.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди опущения на съда при преценка на писмените доказателствени средства, включително непоследователност при оценката на заключението на ССЕ. Част от изготвените от чуждестранно юридическо лице документи – разписки били без достоверна дата, а счетоводните документи не било установено да са част от редовно водено счетоводство. Изразява убеждение, че полученото от ревизираното лице в повече от дължимото от трето лице представлява доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, подлежащ на облагане. Възразява против включването в съпоставката на доходите и разходите на по-малки от посочените в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК разходи за издръжка и живот, дори и заради начина на живот на РЛ, предполагащ разходи над средностатистическите. Позовава се на заключението на ССЕ в противовес на обоснованите със същото заключение изводи на съда за липса на задължения за подоходен данък за ревизираните периоди. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация А. Х. отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане деловодни разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С обжалвания пред АС Перник ревизионен акт, в ревизия проведена по реда на чл....