Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 6060/04.11.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 1873/2020 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221018003503-091-001/21.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, установяващ в тежест на А. А. отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "Естим" ЕООД за корпоративен данък за 2016 г. и за лихви върху тези данъчни задължения. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът изразява убеждение за съществуването на предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице /РЛ/ по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, включително недобросъвестно извършване на конкретни актове на разпореждане с имуществото на главния длъжник в полза на свързани лица, представляващи скрито разпределение на печалбата и връзката между поведението на РЛ и неудовлетвореността на публичните вземания срещу „Естим“ ЕООД - имущественото разпореждане чрез предоставяне на заем и встъпване в дълг намалявало имуществото на главния длъжник. Оспорва констатациите на съда за налични активи на дружеството, с които е било възможно погасяването на публичните задължения. Според него в образуваното срещу главния длъжник изпълнително производство било установено, че извън запорираните банкови сметки не съществува друго имущество, което да послужи за удовлетворяване на публичните вземания. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация – А. А., чрез повереник заявява позиция за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.
Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АССГ ревизионен акт е осъществена по отношение на А. А. отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасени публични задължения на "Естим" ЕООД. В обхвата на отговорността са задължения на дружеството за корпоративен данък за данъчен период 2016 г. в размер 30 836.19 лева, както и за лихви за забава в размер 7 723.54 лева. Размерът на задълженията за корпоративен данък е определен с РА № Р-22221717007255-091-001/16.04.2018 г., издаден на „Естим“ ЕООД.Онието на отговорността е ограничено до хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК, като проявлението ѝ за извършване на плащания от имуществото на задълженото лице, представляващо скрито разпределение на печалбата, е формулирано в юрисдикционния акт на ДДОДОП.
Тезата на органите по приходите е, че А., като управител на главния длъжник в конкретните отчетни периоди, е извършил три конкретни акта на имуществено разпореждане:
– предоставяне на заем в размер 250 000 лева по договор за заем от 14.11.2016 г. на „Сантело трейд“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител А. А. със срок на връщане 14.11.2019;
- внасянето по сметка на задълженото лице в „И. А. банк“ АД на парични средства в размер над 500 000 лева в периода 01.01.2017 г. – 30.06.2017 г. от пълномощника Е. С. на основание „захранване на сметка“, като впоследствие парите са прехвърлени по сметка на друго упълномощено от А. А. лице в същата банка;
- сключването на договор за встъпване от 01.05.2016 г. като солидарен длъжник на „Нестера“ ЕООД, с което „Естим“ ЕООД е свързано лице и извършените към кредитори на „Нестера“ ЕООД плащания през м. 051 07 и 08.2016 г. в общи размери съответно 69 997.02 лева, 20 004.75 лева и 9 006.37 лева.
Прието е, че ефектът от действията на разпореждане е преминаването на значителна част от активите на главния длъжник в патримониума на свързани трети лица, с което е препятствано събирането на възникналите публични вземания. Поведението на управителя е определено като недобросъвестно заради познанието за съществуването на вземанията и за финансовото състояние на дружеството. С първоинстанционното решение е отменен РА.
Първостепенният съд е обсъдил пораждащият отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК фактически състав. Приел е за установено, че субектът на отговорността е бил управител на задължено юридическо лице към момента, за който са установени публичните задължения. Издаденият на дружеството РА бил с доказателствено значение за наличието и размера на публичните задължения. По основани на заключение на ССЕ констатации на съда главният длъжник е разполагал към датата на издаване на РА за установяване на задълженията му с достатъчно активи, за да погаси публичните си задължения и към момента на издаване на оспорения РА размерът на активите му превишава този на задълженията. Приел е, че и предоставеният заем и встъпването в дълг са възмездни, като „Естим“ ЕООД е осчетоводило приходи от лихви както от „Сантело трейд“ ЕООД, така и от „Нестера“ ЕООД; имуществото на главния длъжник не е намаляло; към момента на предоставяне на заема и на встъпването в дълг не са възникнали задълженията за КД на задълженото лице и към активите на това лице следва да се отнесат и вземанията. С тези установявания е привързал извод, че събирането на публичните вземания от задълженото лице не е невъзможно и не се дължи на сочените от органите по приходите действия на привлечения към отговорност по чл. 19 ДОПК. Решението е правилно.
Касационният съдебен състав възприема изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях /арг. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/.
Не са осъществени предпоставките на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК по отношение на А. за непогасените публични задължения на „Естим“ ЕООД.
Субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е лице, намиращо се в определена правна връзка със задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. В приложимата по време редакция на ДОПК /до новелата от ДВ бр. 92 от 2017 г./ възможни субекти на отговорността са управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ.Оорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото /срвн. ал. 2 и ал. 4 на чл. 19 ДОПК/.
В приложимата към спора разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаването на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Посочена от администрацията е хипотезата на разпореждане с имуществото на главния длъжник, представляващо скрито разпределение на печалбата.
А. е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на „Естим“ ЕООД, възникнали в периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., тъй като в този период е бил управител на задълженото лице. Задълженията за данъци на главния длъжник съществуват. Те са установени с РА № Р-22221717007255-091-001/16.04.2018 г. С арг. от чл. 120, ал. 1, т. 6 ДОПК разпоредителната част на РА определя задълженията на адресата на акта.
Не съществува основание предоставянето на необезпечен заем в големи размери в полза на свързано лице и встъпването в дълг на свързано лице да се квалифицират като безвъзмездно отчуждаване на имущество, представляващо елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Не се спори, че в договорите за заем и за встъпване в дълг е уговорена насрещна престация – за заемателя е възникнало задължение за връщане на полученото, както и за плащане на възнаградителна лихва, като задълженото лице е осчетоводило приходи от лихви.
Първостепенният съд е обсъдил извършените плащания към „Сантело трейд“ ЕООД и за погасяване на задължения „Нестера“ ЕООД, макар и не в контекста на отношенията на свързаност на А. с тези дружества. Не е било спорно, че А. е управител на първия заемател и заедно с управителя на втория участва в управлението на трето лице, поради което съществува свързаност по § 1, т. 3, б. „д“ и б. „м“ от ДР на ДОПК. Не се основава на позитивното право очакването плащанията към заемателите по договор за заем или към кредиторите на първоначалния длъжник по договора за встъпване в дълг /вж. чл. 101 ЗЗД/ да са свързани с дейността на заемодателя, тъй като това предполага предоставяне на заеми по занятие, което е вид банкова дейност и е с разрешителен режим /вж. чл. 2, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 ЗКИ/. Затова и плащанията от 2016 г. в полза на „Сантело трейд“ ЕООД и към кредиторите на „Нестера“ ЕООД на суми в общ размер около 349 008.14 лева не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ ЗКПО. С арг. от чл. 37, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА понятието за скрито разпределение на печалбата по чл. 19, ал. 2 ЗКПО не се отличава по смисъл от това по ЗКПО. Неотносими към никоя от хипотезите на скрито разпределение на печалбата са плащанията към Г. П. през 2017 г. Не е установено и внесените от С. за захранване на сметка суми да са част от имуществото на задълженото лице, та да са релевантни извършените с тях действия на разпореждане.
Релевантни за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените в разпоредбата. Само за твърдяните от органите по приходите действия се изследва причинната връзка с непогасяването на публичните задължения на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. За тях са мислими правоизключващи възражения за наличие на други или и на други причини за непогасяване на публичните задължения или за съществуване на обстоятелства, изключващи недобросъвестността при извършване на намаляващите имуществото главния длъжник действия.
Без актът на имуществено разпореждане, извършен от А. да е от категорията изброените в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане не съществува основание за ангажирането на отговорността му. Верен е изводът на съда, че не се установява причинна връзка между поведението на привлечения длъжник и непогасяването на публичните задължения. Възприетата от инстанцията по същество имуществена потенция към определени моменти за погасяване на тези задължения изключва връзката на причинност на избраното релевантно действие на разпореждане с непогасяването.
Актът за осъществяване на отговорността на А. по чл. 19 ДОПК е незаконосъобразен, а решението за отмяната му - правилно. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6060/04.11.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 1873/2020 г.
Решението е окончателно.