Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на М.П, ЕГН [ЕГН], осъществяваща търговска дейност като [фирма] с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]бл. № 8, вх. А, ет. 3, ап. 10, подадена чрез пълномощника й адв.. Ч, против решение № 271/24.07.2020 г. на Административен съд – Хасково, постановено по административно дело № 602/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № Р-16001618003956-091-001/17.01.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, в обжалваната му част, потвърдена с решение № 230/12.04.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП, и са присъдени в полза на ответника разноски в размер на 5 471.49 лв.

С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника на жалбоподателката – адв.. С.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Д и заявява искане да бъде потвърдено решението на административния съд, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 471.49 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателката.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон...