Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 59, ал. 13 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Д-р Х. А. – Амбулатория за специализирана медицинска помощ – индивидуална практика по гастроентерология“, с месторазположение гр. Л., представлявано от д-р Х. И. срещу решение № 197/23.10.2020 г., постановено по адм. дело № 305/2020г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата против заповед № РД-01-87/15.06.2020 г., издадена от директор на Районна здравноосигурителна каса - Ловеч, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, чл. 59, ал. 11, т. 1, б.“а“ и ал. 13 от ЗЗО, във вр. с чл. 99, ал. 2 и чл. 421, ал. 1, б.“а“ от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 - 2022 г. и чл. 59, ал. 2, т. 1 от Договор №110714/14.02.2020 г. за оказване на СИМП, на едноличния търговец лечебно заведение е наложена санкция „частично прекратяване“ на договор № 110714/14.02.2020 г. за оказване на СИМП по отношение на д-р Х. И. с УИН 1200000579.

Релевираните възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, установени в нормите на чл. 38 и чл. 39, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, ограничили правото на жалбоподателя за участие и защита в процеса са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса – Ловеч, чрез процесуални представители юриск. Д. А. и адв. П. П. от АК – Ловеч, оспорват основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски за възнаграждение за един адвокат.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № РД-01-87/15.06.2020 г. издадена от Директор на РЗОК – Ловеч, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, чл. 59, ал. 11, т. 1, б.“а“ и ал. 13 от ЗЗО, във вр. с чл. 99, ал. 2 и чл. 421, ал. 1, б.“а“ от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз (НРД за МД) за 2020 – 2022 г. и чл. 59, ал. 2, т. 1 от Договор №110714/14.02.2020 г. за оказване на СИМП, на едноличния търговец лечебно заведение е наложена санкция „частично прекратяване“ на Договор № 110714/14.02.2020 г. за оказване на СИМП по отношение на д-р Х. И..

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира за установено, че на 31.03.2020г. д-р Х. И. е отчел консултация амбулаторен, вторичен преглед с амбулаторен лист (АЛ) №334/31.03.2020 г. на здравно-осигуреното лице (ЗОЛ) К. К. от [населено място]. На АЛ е вписана диагноза [номер] ([диагноза]) и придружаващи заболявания: [номер] ([заболяване]) и [номер] ([заболяване]). Описана е анамнеза, обективно състояние и назначена терапия на ЗОЛ. Нанесени са резултати от назначените изследвания на ЗОЛ от първичния амбулаторен преглед, отчетен с АЛ № 290/05.03.2020г., които са извършени от ЗОЛ на същата дата в лабораторията на МЦ – Ловеч ЕООД.

По направена справка от ГРАО се установява, че лицето К. К. е починало на 06.03.2020г., а АЛ № 334/31.03.2020 г. фигурира в електронния отчет за извършена дейност на ЗОЛ К. К. за м. март 2020г., подписан с електронен подпис и подаден от ЕТ „Д-р Х. А.“ – Амбулатория за специализирана медицинска помощ – индивидуална практика по гастроентерология“, представлявано от д-р Х. И.. АЛ е обработен в интегрираната информационна система на НЗОК и отхвърлен от заплащане.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че установеното нарушение попада в специфичната хипотеза на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО, във връзка с чл. 59, ал. 13 ЗЗО, в която директорът на РЗОК действа в условията на обвързана компетентност за налагане на санкцията "частично прекратяване на договор". Развити са съображения, че при липса на доказателства за повторно извършване на нарушението, санкцията законосъобразно е наложена частично само по отношение на д-р Х. И..

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правото му на защита в първоинстанционното производство.

Жалбата срещу процесната заповед е подадена и подписана от името на ЕТ „Д-р Х. А. – Амбулатория за специализирана медицинска помощ – индивидуална практика по гастроентерология“, представлявано от д-р Х. И., като е посочен адрес на управление: гр. Л., [адрес].

С молба вх. № 2772/20.07.2020г., депозирана от упълномощената за процесуален представител адв. В. е посочен съдебен адрес за връчване на книжа по делото. Въпреки горното, двете призовки за насроченото съдебно заседание са връчени на дати 27.07.2020г. и 28.09.2020г. по реда на чл. 137, ал. 1 АПК, във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 50 ГПК на адреса, на който е лицето е било призовано за последен път в производството пред административния орган, респ. на последният посочен в регистъра адрес на търговеца, като са получени лично от д-р Х. И..

Съгласно чл. 28 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, страната има правото да извършва съдопроизводствени действия лично или чрез надлежно упълномощен представител по чл. 32 и чл. 34, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 АПК. Тези разпоредби охраняват правото на участие в производството по делото с оглед защита интересите на страната. Гаранция за правото на участие в производството са и разпоредбите, уреждащи начина на призоваване на страните - призовките и съобщенията следва да бъдат връчени лично на адресата, т. е. на страната, на съдебен адресат, пълномощник, на пълнолетно лице от домашните или на лице, което живее на адреса (чл. 39, чл. 46, чл. 38 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК).

Връчването по делото на призовки по чл. 137 АПК и на съобщения по чл. 138 АПК са процесуални действия, осъществявани по разпореждане на съда и чрез фактическо изпълнение от нарочен съдебен служител или по друг определен от закона начин. Тяхната цел е да уведомят страната в съдебното производство за извършени и предстоящи процесуални действия на съда или на страна и по този начин да й дадат възможност да защити своите права.

Съгласно чл. 45, изречение 1 ГПК, във вр. чл. 144 АПК съобщенията се връчват лично на адресата. Съобразно фикцията на чл. 45, изречение 2 ГПК лично е и връчването на представител. Съдебният адресат е представител на страната – лице, което вместо страната приема съобщенията. Съдебният адресат е само получател на съобщението, което е предназначено за неговия адресат, но с оглед на фикцията на чл. 45 ГПК, това връчване е лично.

Осъщественото лично връчване на призовката, респ. съобщението на представителя на ЕТ „Д-р Х. А. – Амбулатория за специализирана медицинска помощ – индивидуална практика по гастроентерология“ е валидно процесуално действие, което е породило целените правни последици. Посочването от страна по делото на лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или на пълномощник по делото, не води до нередовност на връчването и личното получаване от страната на призовката, респ. съобщението. Посочването от страната на съдебен адрес е нейно процесуално право, целящо гарантиране на редовността на връчването на призовките, респ. съобщенията и с оглед на това ефективното упражняване на правото на защита. В хипотеза на получена лично от страната призовка, респ. съобщение на адрес, различен от съдебния, целта на закона е постигната.

Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за нарушение на съдопроизводствените правила от страна на решаващия съд, с твърдения за неспазване на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 АПК. Съгласно цитираната разпоредба съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.

За да се приеме, че твърдяното внезапно заболяване действително е препятствие, което страната не може да отстрани, фактът на заболяването трябва да бъде надлежно доказан. Доказването на заболяването става с допустимите доказателствени средства. Член 139, ал. 1 АПК не поставя изисквания досежно доказателствените средства, но на основание чл. 106, ал. 7 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) е приета Наредба за медицинската експертиза (Наредбата). Наредбата регламентира реда за установяване на временна неработоспособност, както и за установяване на вида и степента на увреждане на определен кръг лица. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата, за да е налице непреодолимо препятствие по смисъла на чл. 139, ал. 1 АПК, е необходимо страната да представи болничен лист с посочен режим на лечение по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 и 3, б. "а" и "б".

При правилно приложение на относимата правна уредба, в протокола от проведеното съдебно заседание на 16.10.2020г. първоинстанционният съд обсъжда представения препис от болничен лист Е 2020 0816405 / 13.10.2020г. на оспорващия, от който се установява, че д-р Х. И. е бил в отпуск по болест на домашно амбулаторен режим, поради вирусна инфекция неуточнена до 16.10.2020г. В представения болничен лист липсва отбелязване по реда на чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.

Посочените от процесуалния представител на оспорващия – адв. В. ангажименти по изготвяне на книжа и изповядване на сделка пред нотариус с район на действие Софийски районен съд не са подкрепени с доказателства, а и не се субсумират в хипотезиса на нормата на чл. 139, ал. 1 АПК, тъй като не представляват препятствие, което страна е в невъзможност да отстрани.

Предвид изложеното, обосновано въз основа на молбата от 15.10.2020г. и приложените към нея доказателствата първоинстанционният съд приема, че не са били налице предпоставките на чл. 139, ал. 1 АПК за отлагане на делото.

В хода на производството пред Административен съд – Ловеч, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

Установеното нарушение попада в хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО, съгласно която директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2, досежно изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност.

Законът придава особен статут на физическото лице - едноличен търговец, което е едновременно субект на граждански и търговски права и задължения. Горният извод произтича от тълкуването на чл. 56 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), съгласно който всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец. С регистрирането си като едноличен търговец физическото лице разширява правосубектността си, като след прекратяване на търговската дейност носи отговорност за задълженията, възникнали в качеството му на търговец преди заличаване на регистрацията. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 611, ал. 1 от ТЗ (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.), с която е предвидена възможност за откриване на производство по несъстоятелност на едноличен търговец, който е починал или е заличен в търговския регистър. В същия смисъл е приетото становище в Тълкувателно решение № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС.

В случая, макар д-р Х. И. да е управител и представляващ лечебното заведение, същият е и лекар, осъществяващ дейност в него, при което няма съвпадение и припокриване на правните фигури и субекти. Търговецът ЕТ „Д-р Х. А. – Амбулатория за специализирана медицинска помощ – индивидуална практика по гастроентерология“ с[ЕИК] не се припокрива с физическото лице д-р Х. И. с УИН 1200000597.

Първичното нарушение е извършено от д-р Х. И., като физическо лице, полагащо труд към едноличния търговец и следва да се санкционира само лекарят неизвършил, но отчел съответната дейност, като се прекрати договора по определения пакет само спрямо него – частично, а не спрямо едноличния търговец. В контекста на нормативното предписание и с оглед изложените като мотиви при издаването на заповедта фактически обстоятелства, обосновано е прието, че са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяването на оспорената заповед.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславяща съответните правни последици по налагане на санкцията "частично прекратяване на договор".

Предвид изложеното, Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и по силата на чл. 143, ал. 3 АПК, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от касационния жалбоподател, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие № 0000002352 / 04.02.2021 г. в размер на 500 лева (петстотин лева).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197/23.10.2020 г., постановено по адм. дело № 305/2020г. по описа на Административен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА ЕТ „Д-р Х. А. – Амбулатория за специализирана медицинска помощ – индивидуална практика по гастроентерология“, с месторазположение гр. Л., представлявано от д-р Х. И. да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Ловеч съдебни разноски в размер на 500 лева (петстотин лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.