Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 78 /28.04.2011 год., постановено по гр. д. №144/2011 год. на СГС,, ІV Д отд., с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 24049/2010 год. на СРС, ГО, 65 състав, е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц. В. Д., извършено със Заповед №10/13.04.2010 на Изпълнителния директор на „Л. С. , с което на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. чл. 187, т. 8 КТ във вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 188, т. 3 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение; Ц. В. Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт маркетинг” в Дирекция „Търговска”, отдел „Маркетинг и технологична обработка на информацията” ; [фирма] е осъдено да заплати следващите се държавни такси.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Ответникът по касация Ц. В. Д. оспорва касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.

С определение № 260/22.02.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по два правни въпроса, а именно:

1. Към кой момент се отнася закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ при дисциплинарно уволнение? и

2. Ако на служителят му е разрешен отпуск, но същият се е явил на работа, приложима ли е закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ?

Прието е, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р № 567/13.10.2010 год. на ВКС, 3- то г. о., постановено при условията на чл. 290 ГПК като касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По втория въпрос касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р № 1275/08.07.2004 год. на ВКС, 3-то г. о. и Р. № 903/21.09.1995 год. на ВС, 3-то г. о.

В отговор на поставените правни въпроси ВКС, състав на 3-то г. о., приема следното:

Първият поставен въпрос е разрешен по задължителен начин в с Р № 567/13.10.2010 год. по гр. д. № 1130/2009 год. на ВКС, 3- то г. о., постановено при условията на чл. 290 ГПК.

С решението е прието, че съгл. чл. 333, ал. 7 КТ, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят не може да уволни работник или служител, който

към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск

.

.

Досежно отговора на втория правен въпрос, към настоящия момент практиката е обобщена по задължителен начин с Решение № 94/04.07.2012 год. по гр. д. № 1185/2011 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е прието, че закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ не е приложима в случай, че работникът или служителят макар и да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лист, се е явил на работното си място, не е представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест.

По основателността на касационната жалба:

С въззивното решение е прието за безспорно установено, че заповед №10/13.04.2010 год. на Изпълнителния директор на летище София, с която ищеца е дисциплинарно уволнен, е била връчена на последния при „отказ” на 13.04.2010 год. между 13.07. часа и 13.18 часа, което е удостоверено от свидетелите И. Ф., П. К. и А. Л., че на тази дата ищецът се е намирал в предприятието на работодателя и е представил болничния лист от 13.04.2010 год. на 14.04.2010 год.

Независимо от тези фактически констатации е обаче съдът е приел, че служителят се е ползвал от защитата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като отпускът за временна нетрудоспособност е бил разрешен по надлежния ред и е ползван към момента на уволнението. Тъй като ответникът по исковете [фирма] не твърдял и доказал, че е поискал съгласие от Инспекцията по труда, уволнението е незаконно като извършено при нарушение на императивната норма на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.

Предвид дадените отговори на поставените правни въпроси тези изводи на въззивният съд не могат да бъдат споделени.

Както се посочи, съгл. 333, ал. 7 КТ закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се отнася към момента на уволнението. В случая заповедта е за дисциплинарно уволнение и нейния преобразуващ ефект, изразяващ се в прекратяване на съществуващото трудово правоотношение, настъпва с нейното връчване в случая на 13.04.2010 год. Действително представения от работника болничен лист е бил от същата дата. Разпоредбата на чл. 333,,л. 1, т. 4 ГПК обаче изисква работникът да е започнал ползването на разрешения отпуск. Обстоятелствата, че същият се е явил на работното си място и не е заявил, че е започнал ползването на съответния отпуск в това число и при връчване на заповедта, обуславя извод, че ползването на разрешения отпуск не е започнало. С оглед на това и служителят не се ползва със закрилата на чл. 333, ал. 1т. 4 КТ, Като е приел обратното съдът е направил своите правни изводи в противоречие с материалния закон.

Неправилни са изводите на съда и относно това, че ищецът не е осъществил фактическия състав на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Фактите относно действията на ищеца, квалифицирани от работодателя като дисциплинарно нарушение са безспорно установени от събраните по делото писмени доказателства / писма на чуждестранния съконтрахент г-н - С. Н., както и показанията на свид. М. С./, Очевидно с действията си служителят е накърнил интересите на своя работодател във връзка с трайно установените търговски отношение с „Герб Х.” Германия и го е злепоставил, не е изпълнил задължението си да бъде лоялен към своя работодател и да пази доброто му име, с което е изпълнил фактическия състав на дисциплинарните нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро и т. 10 КТ, Същевременно нарушенията са достатъчно тежки за да обусловят налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание – „Уволнение”. Тоест наложеното дисциплинарно наказание е в съответствие с извършените дисциплинарни нарушения / чл. 189, ал. 1 КТ/

С оглед горното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на спора Ц. В. Д. следва да бъде осъден да заплати на [фирма], направените в производството пред всички инстанции разноски в размер на 741 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 78 /28.04.2011 год., постановено по гр. д. №144/2011 год. на СГС,, ІV Д отд. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ

предявените от Ц. В. Д. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 е 2 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение на Ц. В. Д., извършено със Заповед №10/13.04.2010 год. на Изпълнителния директор на [фирма] и на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт маркетинг” в Дирекция „Търговска”, отдел „Маркетинг и технологична обработка на информацията” на [фирма].

Осъжда Ц. В. Д. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените по делото разноски в размер на 741 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: