Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя Г.Е, чрез адв. М.А, против решение № 3572/06.07.2020 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 12014/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22221417006926-091-001/19.04.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София при ЦУ на НАП, в частта, в която е потвърден с Решение №1507/02.10.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практикаЇ София при ЦУ на НАП, в частта с която на [фирма] са установени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО за осигурители за периодите от месец юни 2016 г. до месец ноември 2016 г. и месец май 2017 г., в общ размер на 29 152, 70 лв. главница и лихви.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, но оспорва изводът му, че се касае за една непрекъсната командировка за всеки от работниците. Твърди, че „прекъсване“ по смисъла на пар. 3б от Решение на Административната комисия работниците са командировани на основание чл. 121, ал. 1 КТ за период до 30 календарни дни, при което дължимите осигурителни вноски следва да се определят съгласно чл. 6 КСО, както е постъпило дружеството. Уточнява, че в случая се касае за няколко последователни командировки, въз основа на самостоятелни заповеди, за изпълнение на отделни дейности, поради което завръщането на работниците в България след приключване на конкретната работа не е кратковременно и...