чл. 121, ал. 3 КТ

Нормативен текст

Чл. 121. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя.

(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2011 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.)



Решение №2717/11.03.2026 по адм. д. №954/2026 на ВАС, I о., докладвано от съдия Благовеста Липчева
Определяне на осигурителен доход за командировани работници въз основа на реално отработени часове
Разпоредбата на чл. 6а КСО еднозначно сочи, че осигурителните вноски се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, които в случая е установено, че са определени според отработените в приемащата държава часове плюс дължимата в изпращащата държава заплата според трудовия договор. Друго не следва от цитираните...
чл. 208 АПК