Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "А"ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. С., [адрес], представлявано от д-р В. И., подадена чрез пълномощника адвокат М. П. против решение № 3199 от 24.06.2020 г. по адм. дело № 287/2020 г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на санкции прекратяване на договор с №РД-15-1314/26.11.2019 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса.

Излагат се оплаквания, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно изложените доводи в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на административния акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – директорът на СЗОК, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Б. Ш., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваният с нея съдебен акт да се потвърди като правилен.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се остави в сила.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е била заповед за налагане на санкции прекратяване на договор №РД-15-1314/26.11.2019 г., издадена от директора на СЗОК, с която на основание чл. 59, ал. 13 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ)/ЗЗО/, чл. 145, ал. 1, т. 2 и чл. 152, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г. за извършети четири нарушения, подробно описани в заповедта е наложена санкция „прекратяване на договор“ № 22-0374/2017 г и 2018 г. от 27.04.2018 г. за оказване на ПИДП сключен между НЗОК/СЗОК и "А"ЕООД“ относно изпълнение на пакет "П"ЕООД за изясняване на обстоятелствата по декларация с вх. 94Н-1292/20.08.2019 г. и декларация вх. № 94К-1375/10.09.2019 г., както и контрол по изпълнение на договор № 22-0374/2017 и 2018 г. за оказване на ПИДП.Резултатите от проверката са обективирани в Протокол №РД-18-1455-1/30.09.2019 г. Констатирано е, че в СЗОК е постъпила декларация от И. Д. с вх. № 94-К-1375/10.09.2019 г., в която е посочено, че през 2019 г. деклараторката е посетила д-р Е. Н., която й е направила преглед и й е поставила две пломби. През 2019 г. не е посещавала друг стамотолог и от 2016 г. не е ползвала услуги за лечение на зъби. Според отразеното в Протокола в хода на проверката е била извършена справка в Интегрираната информационна система на НЗОК, при която е установено, че за 2019 г. ЗЗОЛ И. К. има отчетени следните дентални дейности: 1/ амбулаторен лист с № 251/19.04.2019 г., издаден от д-р В. И. с вписани и отчетени 1 бр. преглед за установяване на зъбен статус и 3 бр. обтурации на 21-ви, 22-ри и 23-ти зъби (код 301). В амбулаторния лист е посочен № на здравноосигурителна книжка – 04516104. Констатирано е при проверката, че в здравноосигурителната книжка на ЗЗОЛ И. К. няма отразени дентални дейности, изпълнени от д-р В. И.; 2/ амбулаторни листове № 295/25.06.2019 г. и № 307/02.07.2019 г., издадени от д-р Е. Н. с вписани и отчетени съответно: един преглед за установяване на зъбен статус и една обтурация на 14-ти зъб /първия болничен лист/ и една обтурация на 13-ти зъб /втория болнечен лист/. В здравната книжка на И. К. са отразени извършените от д-р Н. дентални дейности. Изразено е от В. И. становище, че не си спомня коя е пациентката и няма спомен да я е лекувала. Според констатациите на длъжностните лица д-р И. не е извършила денталните дейности /установяване на зъбен статус /код 101/ и три обтурации /код 301/, отчетени с амбулаторен лист № 251/19.04.2019 г.

Проверката е разпоредена и по повод постъпила в СЗОК декларация от В. Н. с вх. № 94-Н-1292/20.08.2019 г., в която деклараторката е заявила, че през 2019 г. не е посещавала стоматолог и в здравната й книжка, копие от която прилага, няма вписани дейности от стоматолог за 2019 г. При направена в хода на проверката справка в Интегрираната информационна система на НЗОК, проверяващите са констатирали, че за ЗОЛ В. Н. за 2019 г. са отчетени следните дентални дейности: 1/ амбулаторен лист № 408/20.06.2019 г., издаде от д-р В. И. с вписани и отчетени: един преглед за установяване на зъбен статус и три обтурации на 16-ти, 17-ти и 47- ти зъби. В здравноосигурителна книжка с № 04479649 на ЗОЛ Н. няма отразени дентални дейности, извършени от д-р И.. Обяснението на д-р В. И. е, че познава В. Н., била е нейна пациентка и не си спомня да я е лекувала през 2019 г. Според констатациите на длъжностните лица д-р И. не е извършила денталните дейности /установяване на зъбен статус /код 101/ и три обтурации /код 301/, отчетени с амбулаторен лист № 408/20.06.2019 г.

Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена и при правилно прилагане на материалноправните норми и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО, директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установени по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря / лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Съгласно цитираната разпоредба, единствената предпоставка за прилагане на мярката в този случай е липсата на реално изпълнение на отчетената медицинска/дентална дейност, а не стойността на заплатената от РЗОК сума. Това означава, че самото нарушение е прието от законодателя за достатъчно тежко и че размерът на сумата е без правно значение. По аргумент от § 1, т. 4. 1 от ДР на НРДМД за 2018 г., дори да е незначителна, тя не прави случая маловажен. Установените нарушения в случая от лекаря попадат в специфичната хипотеза на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, във връзка с чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, в която директорът на РЗОК действа в условията на обвързана компетентност за налагане на санкцията "прекратяване на договор", при липсата на възможност за избор между две алтернативни наказания. При липса на доказателства за повторно извършване на нарушението, санкцията законосъобразно е наложена частично само по отношение пакет "Първична извънболнична дентална помощ" от д-р В. И.. В този смисъл са неоснователни наведените доводи, че жалбоподателят се е разплатил с касата, както и че се касае за техническа грешка.

Предвид принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК, касационната инстанция приема, че издадената заповед е съобразена и с целта на закона, тъй като е недопустимо да се иска заплащането на медицински дейности, които не са извършени от изпълнителя на медицинска помощ, като по този начин се ощетява публичния финансов ресурс от една страна, а от друга се нарушават правата на задължително здравноосигурените лица.

Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което да е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е проверил констатациите на административния орган във връзка с юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал доказателствата, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд по идентични казуси: Решение № 8283 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2017 г., VI о., Решение № 1505 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2018 г., VI о., Решение № 15225 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14415/2017 г., VI о. Решение № 6272 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7241/2018 г., VI отд.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3199 от 24.06.2020 г. по адм. дело № 287/2020 г. на Административен съд – София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.