Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. А. К. от [населено място], действащ лично и чрез пълномощника си адвокат А. Н. Ж., срещу решение № 4189 от 16.06.2016 г., постановено по административно дело № 2085/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 91-ЗСП-928 от 26.11.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Люлин, потвърдена с решение № РД 01-30 от 28.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира също така да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА).

Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Люлин, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното с нея решение да се остави в сила като правилно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура (ВАП) дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като...