Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [ЮЛ], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес: [населено място], [улица], чрез упълномощения адв. Х. М., срещу решение № 6321 от 19.05.2017 г., постановено по адм. дело № 8886/2016 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на седмо отделение, в частта с която е отхвърлена жалбата срещу Акт № К-21-00-10 от 30.06.2016 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013 г.“, както и в частта на определените от съда и присъдени на страните разноски. В касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител на касатора, се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде отменен изцяло Акт № К-21-00-10 от 30.06.2016 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013 г.“. Претендират се разноски.
Ответникът - министърът на икономиката, в качеството му на Ръководител на Управляващ и договарящ орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013 г.“, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е и касационна жалба от министъра на икономиката, в качеството му на Ръководител на Управляващ и договарящ орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013 г.“, чрез процесуален представител, срещу решение № 6321 от 19.05.2017 г., постановено по адм. дело № 8886/2016 г. по описа на ВАС, тричленен състав на седмо отделение, в частта с която е отменен Акт № К-21-00-10 от 30.06.2016 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013 г.“. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от [ЮЛ].
Ответникът - [ЮЛ], в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба на министъра на икономиката и излага съображения за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби и правилност на съдебното решение.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Производството пред Върховен административен съд, тричленен състав на седмо отделение е образувано по жалба на [ЮЛ], [населено място], срещу Акт № К-21-00-10 от 30.06.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 2013 г.“, с който е наложена финансова корекция в размер на 25% от стойността на верифицираните разходи по сключения договор № 657 от 17.07.2014 г. с изпълнител [фирма] на стойност 1 135 330 лева без ДДС, след проведена обществена поръчка с предмет „Закупуване, инсталиране и въвеждане в експлоатация на оборудване, необходимо за създаване на Лаборатория "Естествени физикални фактори за здраве" в рамките на ЦНИЛ в изпълнение на проект "Развитие на ЦНИЛ към [ЮЛ], [населено място] чрез обособяване на изследователска лаборатория "Естествени физикални фактори за здраве“ по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161PО003-1.2.04-0030. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Обосновал е извод за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на допълнително констатираните от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ (ОСЕС) нарушения – изпълнител, който не отговаря на всички изисквания на възложителя - нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 3 вр. чл. 2, ал. 1 ЗОП отм. и незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка – нарушение на чл. 43, ал. 2, т. 1 б. „а” ЗОП отм. вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП отм. , които са квалифицирани като такива по т. 13 и т. 22 от приложението на чл. 6, ал. 1 от Методологията, не е бил спазен чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ и за тези нарушения на бенефициера не му е била дадена възможност да вземе становище. Изложил е подробни доводи за доказаност на констатираните две нарушения на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. и на обстоятелството каква вреда би настъпила за общия бюджет на ЕС от описаните нарушения. С оглед изложените съображения, съдът е отхвърлил жалбата на [ЮЛ] в частта й относно така констатираните две нарушения. Приел е, че неправилно е определен размерът на финансовата корекция, след като с уведомителното писмо от 12.04.2016 г. са констатирани пет нарушения на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. , но по три от тях са приети възраженията на [ЮЛ] и с обжалваното писмо са потвърдени само две от тях. Обоснован е извод за неправилно определен процентен размер и неправилно определена основа за налагане на финансовата корекция. С обжалваното решение е отменил акта в частта, с която на [ЮЛ], [населено място] е наложена финансова корекция за нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 3 вр. чл. 2, ал. 1 ЗОП отм. и на чл. 43, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗОП отм. , вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП отм. , както и относно основата и размера на финансовата корекция за другите две констатирани нарушения, отхвърлил е жалбата в останалата й част и е постановил връщане на преписката на административния орган, за определяне основата и размера на финансовата корекция в съответствие с указанията на съда дадени в мотивите на съдебния акт. Решението е правилно.
Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение. Изводите на съда за частична незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни норми са направени при правилно приложение на закона.
Предмет на контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС, седмо отделение е Акт № К-21-00-10 от 30.06.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 -2013 г.“. С оспорения акт ръководителят на Управляващия орган е наложил на [ЮЛ] финансова корекция в размер на 25% от стойността на верифицираните разходи по сключения договор № 657 от 17.07.2014 г. с изпълнител [фирма] на стойност 1 135 330 лева без ДДС, след проведена обществена поръчка с предмет „Закупуване, инсталиране и въвеждане в експлоатация на оборудване, необходимо за създаване на Лаборатория "Естествени физикални фактори за здраве" в рамките на ЦНИЛ в изпълнение на проект "Развитие на ЦНИЛ към [ЮЛ], [населено място] чрез обособяване на изследователска лаборатория "Естествени физикални фактори за здраве““ по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161PО003-1.2.04-0030.
От фактическа страна е установено, че на 09.08.2013 г. между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и [ЮЛ], [населено място] е сключен договор - BG161PO003-1.2.04-0030-С0001, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Развитие на ЦНИЛ към [ЮЛ], [населено място], чрез обособяване на изследователска лаборатория „Естествени физикални фактори за здраве”“, одобрен по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013 г.“ Максималният размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ е определен на 1 367 740, 80 лв. и представлява 85% от очакваните общи допустими разходи в размер на 1 367 740, 80 лв. Помощта е предоставена от Европейския фонд за регионално развитие.
На 25.03.2014 г., с Решение № РД-85, ректорът на [ЮЛ], [населено място] е открил обществена поръчка за: „Закупуване, инсталиране и въвеждане в експлоатация на оборудване, необходимо за създаване на Лаборатория "Естествени физикални фактори за здраве" в рамките на ЦНИЛ в изпълнение на проект "Развитие на ЦНИЛ към [ЮЛ], [населено място], чрез обособяване на изследователска лаборатория "Естествени физикални фактори за здраве““.
В периода 23.05.2014 г. – 19.06.2014 г., назначената от възложителя комисия е разгледала и оценила постъпилата една оферта от [фирма], по представените Протоколи с №№ 1, 2, 3 и 4.
С Решение № РД – 183/20.06.2014 г. на ректора на [ЮЛ], [населено място], е обявено класирането и е определен изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Закупуване, инсталиране и въвеждане в експлоатация на оборудване, необходимо за създаване на Лаборатория "Естествени физикални фактори за здраве" в рамките на ЦНИЛ в изпълнение на проект "Развитие на ЦНИЛ към [ЮЛ], [населено място], чрез обособяване на изследователска лаборатория "Естествени физикални фактори за здраве““.
На 17.07.2014 г. между [ЮЛ], [населено място] и [фирма] бил сключен договор за обществена поръчка с предмет: „Закупуване, инсталиране и въвеждане в експлоатация на оборудване, необходимо за създаване на Лаборатория "Естествени физикални фактори за здраве" в рамките на ЦНИЛ в изпълнение на проект "Развитие на ЦНИЛ към [ЮЛ], [населено място] чрез обособяване на изследователска лаборатория "Естествени физикални фактори за здраве“.
На 09.09.2014 г. от ректора на [ЮЛ] е депозирано становище пред ръководителя на УО относно констатирани нарушения при възлагането на процесната обществена поръчка.
С писмо изх. № К-21-00-10/23.09.2014 г. на ръководителя на УО на ОПРКБИ, управляващият орган е одобрил представения протокол от проведената процедура за определяне на изпълнител на посочената обществена поръчка.
На университета е изпратено писмо изх. № К-21-00-10/12.04.2016 г., с което е уведомен за извършена повторна проверка на процесната обществена поръчка, при която са установени обстоятелства пораждащи съмнение за нарушения, за които предстои да бъде наложена финансова корекция, като му е дадена възможност в срок от 10 работни дни от получаване на уведомлението, да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи. Нарушенията са групирани в два пункта:
1. Условия и изисквания, които необосновано ограничават участието на лица в процедурата. Констатирано е нарушение на чл. 25, ал. 6 ЗОП отм. тъй като в критериите за подбор – изисквания за финансово и икономическо състояние на участниците са формулирани изисквания, които необосновано ограничават участието на лица в процедурата – заложеното изискване за реализиран общ оборот от дейността за последните три години е „не по-малко от 3 500 000 лева без ДДС”;
2. В критериите за подбор – изисквания за технически възможности и квалификация на участниците са формулирани изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в процедурата и същите са незаконосъобразни: 2.1. Изискването за осигуряване на гаранционно обслужване на „територията на Р. Б” се явява ограничително. Изискването сервизната база да бъде осигурена към момента на подбор по процедурата, също е ограничително. 2.2. Изискването участникът да представи оторизационно писмо от производителя или упълномощен негов представител на предлаганата апаратура за участие в процедурата и участникът да има изрично пълномощно за участие в процедурата от производителя или от упълномощен негов представител на територията на Р. Б е дискриминационно тъй като дава предимство на участници, които притежават оторизационно писмо за конкретна процедура спрямо потенциалните участници, които имат обща оторизация. 2.3. Вероятно възложителят е изисквал два сертификата за въведена система за управление на качеството – единия издаден на участника, а другия на производителя, но това не става ясно по категоричен начин от документацията за участие. Поставеното условие за представяне на сертификат за качество не отговаря на разпоредбите на чл. 53, ал. 1 ЗОП отм. , 2.4. Изискването „Участникът трябва да е изпълнил поне 3 договора, сходни с предмета на поръчката, придружени с 3 препоръки от изпълнението на тези договори, през последните три години, считано до датата, определена като краен срок за подаване на офертите. Договори в процес на изпълнение няма да бъдат отчитани” е дискриминационно, тъй като изключва възможността потенциални участници, които имат 1 или 2 успешно изпълнени договора със сходен на поръчката предмет, да вземат участие в процедурата и 2.5. В документацията за участие е въведено изискването участникът да декларира „възможност за осигуряване на нови и неупотребявани резервни части от производителя минимум 10 години след спиране от производство”, което е въздействало разубеждаващо на потенциалните участници за участие в процедурата. Нарушенията са квалифицирани по чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. .
На 26.04.2016 г., [ЮЛ], [населено място], е представил на ръководителя на управляващия орган подробни възражения по всички посочени нарушения.
На 30.06.2016 г., с Акт № К-21-00-10, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013 г.“, е наложил на [ЮЛ], [населено място], на основание на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Методологията, финансова корекция в размер на 25% върху размера на верифицираните разходи по сключения договор № 657 от 17.07.2014 г. с изпълнител [фирма] на стойност 1 135 330 лв. без ДДС, след проведена обществена поръчка с предмет „Закупуване, инсталиране и въвеждане в експлоатация на оборудване, необходимо за създаване на Лаборатория "Естествени физикални фактори за здраве" в рамките на ЦНИЛ в изпълнение на проект "Развитие на ЦНИЛ към [ЮЛ], [населено място] чрез обособяване на изследователска лаборатория "Естествени физикални фактори за здраве“ по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161P0003-1.2.04-0030. УО е приел възраженията на бенефициера по т. 1, т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5 от писмото за стартиране на процедурата и е наложил ФК за следните нарушения:
1. По отношение изискването: „За всички предлагани апарати и системи да има осигурена сервизна база на територията на Р. Б, надлежно оторизирана от производителя или упълномощен негов представител и сертифицирана по стандарт ISO 9001:2008 или еквивалент, административният орган е посочил, че наличието на сервизна база на територията на страната не гарантира адекватна сервизна поддръжка, нито по-бърза реакция или бързо отстраняване на проблеми. В този смисъл относно постигането на тези цели, възложителят е следвало да разпише конкретни изисквания, с които потенциалните участници да се съобразят. Имайки предвид, че стойността на обществената поръчка е над праговете по чл. 45а, ал. 2, т. 2, б. „б" ЗОП, в следствие на което същата е обявена и в ОВ на ЕС, освен в РОП, то разумно е да се очаква, че поради високата си прогнозна стойност, тя би могла да бъде обект на интерес от чуждестранни оператори, поради което така поставеното изискване би могло да има ограничителен и разубеждаващ ефект спрямо тези от тях, които не разполагат, респ. не са осигурили сервизна база на територията на Р. Б, надлежно оторизирана от производителя или упълномощен негов представител и сертифицирана по стандарт ISO 9001:2008 или еквивалентен. Предвид ясно разписаното в критерия за подбор и в декларацията, с която се удостоверява изпълнението на този критерий, по начина на формулиране, това условие изисква към момента на кандидатстване, участникът да разполага със собствена сервизна база или да е „осигурил" такава чрез договорни отношения с други правни субекти, което може да доведе до неоправдано разходване на финансов ресурс и встъпването в договорни взаимоотношения, в които той не би встъпил ако не бъде избран за изпълнител. По тези съображения, посоченото изискване е ограничително и в нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП.
2. По отношение изискването: „Участникът да представи оторизационно писмо от производителя или упълномощен негов представител на предлаганата апаратура за участие в процедурата. Участникът трябва да има изрично пълномощно за участие в процедурата от производителя или от упълномощен негов представител на територията на Р. Б” е посочено, че това изискване е дискриминационно, тъй като дава предимство на участници, които притежават оторизационно писмо за конкретната процедура спрямо потенциални участници, които притежават обща оторизация. Необосновано е да се изисква документ за оторизация за конкретната поръчка, при условие, че кандидатът би могъл да е овластен по общ начин да представлява производителя, особено като се има предвид и критерият за подбор „участникът да е изпълнил поне 3 договора, сходни с предмета на поръчката..." т. е. неговата дейност е свързана с доставката на подлежащо на оторизация оборудване. В допълнение за необосновано е прието и изискването участникът да притежава „изрично пълномощно за участие в процедурата от производителя или от упълномощен негов представител на територията на Р. Б”, при положение, че наличието на надлежна обща оторизация от производителя или упълномощен негов представител за предлаганата апаратура е достатъчно условие за допустимост.
За посочените нарушения, УО е потвърдил първоначалната си констатация по отношение основанието и размера на предложената финансова корекция.
Констатирани са и следните допълнителни нарушения, за които е прието, че следва да бъде наложена финансова корекция от 25% върху стойността на верифицираните разходи по сключения в резултат на процедурата договор № 657 от 17.07.2014 г. с изпълнител [фирма] на стойност 1 135 330 лв. без ДДС, а именно:
1. Изпълнител, който не отговаря на всички изисквания на възложителя
В т. III.2.3.) от обявлението и в т. ІІ, б. „а" от раздел III от документацията за участие възложителят е изискал „Участникът да представи оторизационно писмо от производителя или упълномощен негов представител на предлаганата апаратура за участие в процедурата. Участникът, трябва да има изрично пълномощно за участие в процедурата от производителя или от упълномощен негов представител на територията на Р. Б. В т. II. 6, б. „в" от раздел V от документацията за участие възложителят е поставил изискване за наличие на сертификат за въведена система за управление на качество ISO 9001:2008 или еквивалент, издаден на името на производителя на предлаганата апаратура, с обхват аналогичен на предмета на поръчката за всички компоненти.
При проверката на офертата на участника [фирма], административният орган е установил, че тя не отговаря на горепосочените изисквания, предвид следното:
В Техническата оферта на участника по поз. 10 като производител е посочен [фирма] Германия, по поз. 12 и 18 [фирма] Германия, по поз. 13 и 15 [фирма] Германия, по поз. 16 [фирма] Германия, по поз. 17 [фирма] САЩ. Съгласно т. 8.1. от списъка на документите, съдържащи се в офертата на участника, тя съдържа оторизационни писма от [фирма] - представител на [фирма] (Дистрибутор на [фирма] и [фирма]), [фирма], [фирма], както и посочените в 7.3. сертификати за въведена система за управление на качество ISO 9001:2008 за [фирма] - като дистрибутор и [фирма] - като дистрибутор на [фирма] и [фирма]), [фирма], [фирма]. Офертата не съдържа доказателства, че [фирма] е дистрибутор на производителите, както и че [фирма] е негов представител. Представеното оторизационно писмо е издадено не от производител или упълномощен негов представител, каквото е изискването на възложителя, а от трето лице – [фирма]. Сертификатите за управление на качество ISO 9001:2008, които се съдържат в офертата са представени за [фирма] и [фирма], които не са производители, каквото е изискването. Офертата не съдържа сертификати ISO 9001:2008 или еквивалентен за производителите [фирма] Германия и [фирма] Германия.
Административният орган е приел, че офертата, представена от участника, определен за изпълнител, не отговаря на изискванията на възложителя, същата е трябвало да бъде отстранена и неоснователно е допусната до оценка и класиране. Установеното е в нарушение на чл. 69, ал. 1, т. З ЗОП, вр. чл. 2, ал. 1 ЗОП (ред. ДВ бр. 15/ 2013 г.).
2. Незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от сключения между страните договор № 657/17.07.2014 г., срокът за изпълнението му е определен и е 90 /деветдесет/ дни (срокът е по предложение на участника, но не по-дълъг от 09.01.2015 г.). Установено е, че съгласно приемо-предавателния протокол, доставките са извършени на 13.01.2015 г.: 06.02.2015 г.; 13.02.2015 г.; 25.02.2015 г.; 06.03.2015 г. Финалният приемо-предавателен протокол е подписан на 29.04.2015 г. Следователно срокът за изпълнение на договора е удължен и не е спазен. Установено е нарушение на чл. 43, ал. 2, т. 1, б. „а" ЗОП във връзка с принципа за равнопоставеност, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП.
Изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при установяване на горепосочените две нарушения, с оглед констатираното, че не е спазена процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, е съответен на приложимата норма и на приетите по делото писмени доказателства. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Противно на изложеното в жалбата на ръководителя на УО на ОПРКБИ, допуснатото от органа нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, защото е на правна норма, която е гаранция, от една страна, за правата на адресата на акта, а от друга – за постановяването на акта след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на адресата, т. е. за спазване на изискванията на чл. 35 АПК.
За да бъде спазено изискването на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, административният орган е длъжен да осигури на бенефициера на помощта възможността да се запознае в пълнота със съображенията на органа да определи финансова корекция в определен размер, за да може да упражни ефективно правото си на защита чрез представяне на възражения и доказателства в тяхна подкрепа. В настоящия случай това не е сторено. Бенефициентът не е уведомен за съществуващо съмнение за две нарушения, за които предстои да му бъде наложена финансова корекция, като не му е даден нормативно установения срок да представи коментари, бележки или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер.
Съществен процесуален пропуск, съставляващ отменително основание, е констатираната от първоинстанционния съд липса на мотиви относно определената стойност на финансовата корекция. Като елемент от фактическия състав на акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, размерът на корекцията е от съществено значение за неговата законосъобразност. Обосновани и правилни са мотивите на съда, че след като с уведомителното писмо бенефициерът е бил запознат с шест вменени му нарушения, за които е бил уведомен, че ще му бъде наложена финансова корекция в размер на 25% върху стойността на верифицираните разходи по сключения в резултат на процедурата договор № 657 от 17.07.2014 г. с изпълнител [фирма] на стойност 1 135 330 лв. без ДДС и са уважени възраженията му за четири от тези нарушения, то органът следва да индивидуализира размера на финансовата корекция, с оглед променените си констатации по отношение на наличието на нарушения. Неоснователно е възражението в касационната жалба на [ЮЛ], че при неправилно определен размер на финансовата корекция е следвало да бъде отменен изцяло Акт № К-21-00-10/30.06.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013 г.“. Допуснатите процесуални нарушения при издаването на писмото за корекции не водят до извод за липса на нарушение на правото на ЕС при разходване на средства от ЕСИФ, а целта на налагане на финансови корекции, съгласно чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ е да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.
Правилен е изводът на тричленния състав на ВАС за законосъобразност на мотива на органа за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. поради ограничителен и дискриминационен характер на изискването участникът да има осигурена сервизна база за всички предлагани апарати и системи на територията на Р. Б, надлежно оторизирана от производителя или упълномощен негов представител и сертифицирана по стандарт ISO 9001:2008 или еквивалент. Бенефициерът в касационната жалба твърди, че това изискване е наложено с цел да гарантира изпълнението на учебния план на университета. Но това, което той иска да постигне – качество и надеждност на поддръжката, в действителност е отговорност на изпълнителя и как точно той ще го постигне не е абсолютна предпоставка за постигане на целта. Гаранция за постигане на целта са условията, които възложителят поставя на изпълнителя за срок, качество, гаранции, отговорности. Следователно, обективно, изискването участникът да има осигурена сервизна база за всички предлагани апарати и системи на територията на Р. Б, надлежно оторизирана от производителя или упълномощен негов представител и сертифицирана по стандарт ISO 9001:2008 или еквивалент е необосновано ограничително, предвид възможността да участват кандидати от други държави членки. С оглед на горното изводът на органа за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. , споделен и тричленния състав в обжалваното решение е правилен.
Относно описаното в писмото и възприето от съда за обосновано второ ограничително изискване - представянето на оторизационно писмо от производителя или упълномощен негов представител на предлаганата апаратура за участие в процедурата, както и на изрично пълномощно за участие в процедурата от производителя или от упълномощен негов представител на територията на Р. Б, настоящата инстанция намира, че така формулираното изискване действително е ограничително, тъй като необосновано ограничава лицата, притежаващи изключителни или неограничени права да доставят оборудването, което изисква възложителят. Правилно УО е приел, че поставеното условие изисква предприемането на допълнителни действия по удостоверяване на изрични права за участие в конкретната процедура, въпреки наличието на права за доставяне на стоките, произвеждани от производителя по силата на дистрибуторски или други споразумения, даващи права за доставка на съответното оборудване на неограничен кръг от субекти. С поставеното изискване е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. .
С оглед гореизложеното съдебното решение на тричленния състав не страда от релевираните в двете касационни жалби пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, с оглед своевременно направените от касационните жалбоподатели искания за присъждане на разноски и на основание чл. 143 АПК, чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът следва да присъди разноските в съответствие с уважената, респективно отхвърлената част от жалбата.
Процесуалният представител на ръководителя на Управляващия и договарящ орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007 – 2013 е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, което е неоснователно. Видно и от настоящото съдебно решение, делото представлява фактическа и правна сложност. Заплатеното адвокатско възнаграждение е с 1000 лева над минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - при материален интерес от 340 599 лв. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ държавната такса се събира върху материалния интерес, което значи, че и адвокатското, респективно юрисконсултското възнаграждение, следва да бъде определяно на базата на материалния интерес.
Видно от представените по делото доказателства общият размер на разноските, направени от [ЮЛ] е 7000 лева платено адвокатско възнаграждение – пълномощно от 09.06.2017 г., договор от 30.05.2017 г. и извлечение от банковата сметка на адвоката. На университета следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3500 лева съобразно уважената част на жалбата.
На Министерство на икономиката се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 225 лева съобразно отхвърлената част от жалбата, на основание чл. 144 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащане на правна помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6321 от 19.05.2017 година, постановено по адм. дело № 8886/2016 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката, гр. С., ул. „Славянска“ № 6 да заплати [ЮЛ], [населено място], сумата от 3500 (три хиляди и петстотин) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА [ЮЛ], [населено място] да заплати на Министерството на икономиката, гр. С., ул. „Славянска“ № 6, сумата от 225 (двеста двадесет и пет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.