Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по две касационни жалби на В. А. М. в качеството си на [фирма] срещу Решение № 83 от 13.03.2017 г. по адм. дело № 662/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 151302989 от 13.03.2014 г. на органи по приходите в ТД на НАП – В. Т в частта, потвърдена с Решение № 248 от 09.06.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ("ОДОП") – В. Т при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). Втората касационна жалба е срещу допълнително постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК, Решение № 128 от 21.04.2017 г. по адм. дело № 662/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т.
От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията за неправилност на обжалваното решение са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съдът неправилно е обсъдил събраните по делото доказателства, Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел за недоказано декларираното първоначално салдо към 01.01.2007г. в размер на 97 000 лева, счита за неправилен извода на съда, че по отношение на задълженията по ЗДДФЛ са налице основанията по чл. 122 ДОПК, също така изразява и несъгласие с решението по отношение на неприетата сума от 19 700 евро свързана с паричния поток за 2009г., представляваща отпуснат кредит на физическото лице с който се твърди, че е погасен съществуващ кредит на едноличния търговец. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационните жалби, с които се иска отмяна на обжалваните решения, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Ц., която е представила писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т при ЦУ на НАП в депозиран по делото отговор на касационната жалба от ст. юриск. У. оспорват касационните жалби по развитите в нея съображения, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 023, 81 лв.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:
Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд, Осмо отделение.
Първоначално с решение № 156/14.04.2015 г. по адм. дело № 492/2013 г. състав на Административен съд - гр. В. Т отхвърлил изцяло жалбата срещу оспорваната част от РА .С решение №10707/13.10.2016г. на Върховен административен съд по административно дело №6626/2015 г. е отменено решение № 156/14.4.2015г. по административно дело №492/2014 г. на Административен съд В. Т в частта, с която са определени преки данъци по чл. 48 от ЗДФЛ за 2007, 2008, 2009г ,2010, 2011, 2012г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, съобразно с указанията дадени от ВАС в мотивите на решението.
След връщане на делото новият състав на административен съд В. Т е отхвърлил частично жалбата на [фирма] срещу цитирания по-горе ревизионен акт, тъй като е счел, че в тази част е неоснователна. При постановяване на обжалваното решение съдът е изложил подробно фактическата обстановка, установена по делото. Приел е, че правилно органите по прихода са установили наличие на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като е констатирано превишение на разходите над приходите, което съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК се явява оборима презумпция, която в хода на настоящото производство не е оборена. Съобразно отменителното решение на ВАС, административният съд е изложил мотиви относно това кои факти и обстоятелства е счел за установени, като е изследвал дали правилно е приложен материалният закон от данъчните органи за всеки отделен данъчен период, като е обсъдил констатираното от ревизиращите относно доходите от дейността на лицето като ЕТ и доходите с неустановен произход. При новото разглеждане на делото съдът е извършил задълбочена оценка на доказателствата, като същите са подробно описани и съответно, е формирал извод относно законосъобразността на РА по отношение на задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ / т. е. за всяка отделна година – 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011г. и 2012г./. Обжалваното решение е правилно постановено.
Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните към правния спор факти, които касатора оспорва, като процесното облагане е с данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Ревизионният акт е издаден след ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като приходната администрация е намерила, че са налице обстоятелствата по ал. 1 т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно: налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Горестоящият административен орган е установил и обстоятелство по чл. 122 ал. 1 т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Посочените предпоставки са налице по отношение облагането с преки данъци в качеството му на физическо лице, като основание по чл. 122, ал 1 т. 2 и т. 7 от ДОПК, тъй като е констатирано превишение на разходите над приходите, което съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК се явява оборима презумпция, която в хода на настоящото производство не е била оборена.
Във връзка с оплакването на касатора, че съдът неправилно е приел за недоказано декларираното начално салдо към 01.01.2007г. от 97 000 лева, настоящата касационна инстанция намира за установено следното:
Като произход на посочените суми са посочени заеми от трети лица приложени в папка 1 А от делото лист 33 и следващите. Всички посочени заеми от физически лица са без договорена лихва. Освен тях в писмените обяснение ревизираното лице е посочило спестявания, продажба на недвижими имоти, наследство на съпругата, помощ от родители, договор за банков кредит и други, като всички тези възражения не са конкретни, а именно не е посочена съответна сума за всеки един от твърдяните приходи. Отделно от горепосоченото, в последното съдебно заседание е представен и договор за банков кредит с [фирма], сключен през 2005 г., но касаторът не е доказал съхранението на средствата до 01.01.2007г. при положение, че същият е бил усвоен изцяло касово на една дата, поради което правилни са мотивите на съда, че може да обоснове извод за наличие на тази сума като начално салдо.
За начално салдо не могат да бъдат приети и представените договори за заем доколкото представените договори нямат достоверна дата, същите са непротивопоставими съгласно правилото на чл. 181 от ГПК във вн. с § 2 от ДОПК. След като обаче същите нямат такава достоверна дата, те могат да се противоспоставят съобразно константната пракитика на ВАС, ако отговарят на следните няколко условия: 1) възможност на лицето да притежава към датата на сключване на договора за заем на сума от такъв порядък, 2) предаване на сумата или прехвърляне на сумата в патримониума на жалбоподателя и 3) възможност с останалите средства дарителя да се издържа. Ако се приеме, че договорите съдържат и разписка то следва да се приеме, че т. 2 е доказана, не се доказват останалите два кумулативно изисквани елемента поради което, правилно съдът не е кредитирал посочените договори за заем.
Правилно съдът е изчислил предвид казаното по - горе, на основата на годишна база недостигът на средства по години, като е приел, че общия размер на дължимите публични задължения следва да остане данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, който се формира по следния начин с оглед забраната за влошаване положението касатора и посоченото решение на ДОДОП, за 2007 г- 6606, 35 лева и лихва от 4179, 50лв. ( по - малката сума от определената от вещото лице вариант 1 и от решенето на ДОДОП), за 2008 г. -2091, 88 и лихва от 1071, 71лева ( вариант 1 на заключението на вещото лице с приспаднат разход от 4000 лева за МПС ) за 2009г.- 8407, 84 и лихва от 3195, 01 лева ( по - малката сума от РА и вариант 1 на експертизата ) и за 2010 г- 1599 лева и лихви от 442, 26 лева ( по малката сума между решение на ДОДОП респ. РА и вариант 1 на вещото лице ). Предвид, че в постановеното допълнително решение за поправка на очевидна фактическа грешка, което се явява неразделна част от настоящото такова са отстранени допуснатите грешки в пресмятането, общия размер на публични задължения е 18 705, 14 лева и лихви от 889, 08 лева поради което РА следва да бъде отменен за 118, 49 лева и лихва от 60, 51 лева,
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено без да са извършени сочените в касационната жалба нарушения, които да водят до неговата отмяна и затова решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
По касационната жалба срещу допълнителното решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 128 от 21.04.2017г., настоящата съдебна инстанция намира следното:
Правилно е и допълнително постановеното решение, тъй като в частта на установените задължения за 2008 г. е налице грешка в пресмятането и на отмяна подлежи сума в размер на 118, 49 лв., а не така както е посочена в основното съдебно решение – в размер на 188, 19 лв. Правилно с решението е променен и размера на дължимите лихви в такъв на 60, 51 лв. Правилно съдът е изменил основното решение и в частта за разноските, съобразявайки разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изречение 3-то от ДОПК, изменена с ДВ, бр. 94/2015 г., в сила от 01.01.2016 г., съгласно която на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение да един адвокат.
При постановяване на допълнителното решение (за поправка на очевидна фактическа грешка) съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане от ст. юриск. У., на дирекция "ОДОП" - гр. В. Т следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 023, 81 лв. В полза на касатора следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от 179 лева / представляващи адвокатско възнаграждение от 1800 лева и внесена държавна такса 25 лева/, които се изчисляват в размер на 11, 66 лева.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83 от 13.03.2017 г. по адм. дело № 662/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т в обжалваната част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 21.04.2017г. по адм. дело № 662/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т.
ОСЪЖДА В. А. М. с [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – В. Т при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 023, 81 лв. /две хиляди двадесет и три лева и 81 стотинки/
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ В. Т при ЦУ на НАП „ да заплати на В. А. М. с [фирма] ЕИК[ЕИК] разноски в размер на 11, 66 лева / единадесет лева и 66 стотинки/ за касационната инстанция. Решението е подлежи на обжалване.