О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 123

София, 01.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: ЕМИЛ ТОМОВ

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

изслуша докладваното от съдията Томов

гр. дело №4230/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалби на Р. Н. Т. и Е. Т. Г., наследници на ответната страна в процеса [фирма] срещу решение №50 от 20.04.2015г по в гр. дело № 78/2015г. на Окръжен съд -Монтана в частта, с която след частична отмяна на решение от 15.01.2015г по гр. д №48/2014г на Районен съд –Монтана, по иска на Р. С. Й. с правно основание чл. 200 ал. 1 КТ допълнително са присъдени още 7 000 лева, над присъденото по решение от 15.01.2015г по гр. д №48/2014г на Районен съд –Монтана обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 3000 лева, със законните последици и съответна лихва за забава.В частта по присъденото на първа инстанция обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Като основание за допускане до касационно обжалване наследниците на работодателя поддържат основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, по свързано формулирани въпроси: Допустимо ли е и следва ли да се установява със свидетелски показания и др. доказателства възникнало трудово правоотношение за длъжността” оператор за производство на пластмасови опаковки”,за която не е сключен писмен трудов договор в съответствие с чл. 62 ал. 1 КТ,след отмяната на чл. 62 ал. 2 КТ (ДВ бр. 120/2002г) и допустимо ли е да се приеме, че въпреки уговорената...