Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Хасково против решение № 427/06.01.2017г., постановено по адм. дело № 593/2016г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отменено Решение №1012-26-301-1 от 11.10.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН] -2139-26-52/25.08.2016г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. Преписката е върната на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, гр. Х. за ново произнасяне по подаденото от Р. Н. Р., от гр. [населено място] заявление вх. № 2109-26-30 от 26.04.2016г., съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу постановения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Р. Н. Р., в писмено становище, развива съображения за липсата на визираните в касационната жалба пороци по отношение на първоинстанционното решение. Навежда доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон. Иска оставянето му в сила и присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211,...