Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Н. И. К., осъществяващ търговска дейност като [фирма] с адрес /седалище и адрес на управление/: [населено място],[жк], [улица] съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. С., против решение № 5721 от 25.08.2016 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5778/2014 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 2061307234/11.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 889/20.05.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението на АССГ в оспорената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените в първоинстанционното производство разноски.

Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. К. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 662 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК...