Образувано е по жалба на С. Р. С. от гр. [населено място] против заповед №ЧР-03-82/21.09.2016 г. и заповед №ЧР-05-178/29.09.2016 г. на министъра на правосъдието.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на заповедите, като издадени в нарушение на административно производствените правила – на процедурата за провеждане на дисциплинарното проиводство по чл. 195 и сл. от ЗМВР. Не са спазени императивно заложените срокове в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а именно двумесечният срок от откриване на нарушението. Дисциплинарното производство е приключено в отсъствие на жалбоподателя по реда на чл. 206, ал. 5, т. 1 от ЗМВР, без да са налице предпоставките за този ред, и в нарушение на производствените правила по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Не е бил запознат с обобщената справка от извършената проверка, не му е дадена възможност да реализира правата си на възражение, да даде обяснения по случая, да представи доказателства, да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител в МВР и др. В нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР С. не е бил изслушан, както и не са спазени изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.Аете са издадени без да са установени материалноправните предпоставки за това. По тези и други съображения, подробно изложени в жалбата, С. моли да бъдат отменени заповедите на министъра на правосъдието. Претендира разноски.

Ответникът - Министърът на правосъдието чрез процесуалния си представител в с. з. оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната заповед №ЧР-03-82/21.09.2016 г. на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС), във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, при спазване на изискванията на чл. 195, ал. 1 и чл. 206, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на жалбоподателя, в качеството му на началник на Затворническо общежитие „[населено място]“ към затвора в гр.[населено място], му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от датата на връчване на заповедта – 17.10.2016 г. Със заповед №ЧР-05-178/29.09.2016 г., на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на С. е прекратено служебното правоотношение поради наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“.

Дисциплинарното производство срещу С. С. - началник на Затворническо общежитие „[населено място]“ към затвора в гр.[населено място] е образувано със заповед №ЧР-03-39/26.05.2016 г. на министъра на правосъдието, като е определен и дисциплинарно разследващ орган. Поводът е докладна записка рег.№92-12-7/05.05.2016 г. за извършена проверка от Инспектората по чл. 46 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) при Министерство на правосъдието и във връзка с извършена проверка относно местонахождението на Й. Й. – лишен от свобода, обективирана в доклад на комисия от Главна дирекция за изпълнение на наказанията (ГДИН) и докладна записка рег.№ 92-15-171/04.05.2016 г. от главния директор на ГДИН. Със заповед №ЧР-03-50/24.06.2016 г. на министъра на правосъдието е била възложена допълнителна проверка, а със заповед рег.№ЧР-03-51/24.06.2016 г. е бил отстранен един от членовете на дисциплинарно разследващия орган. За проверката е изготвена обобщена справка рег.№5339/09.06.2016 г. по описа на ГДИН, в която се установяват и описват множество дисциплинарни нарушения допуснати от жалбоподателя, представляващи неизпълнение на служебни задължения и неупражняване на контрол над подчинени., несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО. Въз основа на справката, дисциплинарноразследващият орган е излязъл със становище рег.№6076/29.06.2016 г. за наличие на основания за реализиране на дисциплинарна отговорност на С.. Нарушенията, описани в процесата заповед рег.№ЧР-03-82/21.09.2016 г. са както следва: 1) За времето от 25.01.2016 г. до 20.05.2016 г. при организацията на охраната на общежитието главен инспектор С. С. – в качеството му на началник на Затворническото общежитие „[населено място]“ е нарушил разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 300, ал. 1 от ППЗИНЗС, свързани с възлагането на нехарактерни задължения на лишените от свобода, припокриващи се с надзорно-охранителната дейност на надзорно-охранителния състав (НОС). Посоченото нарушение представлява неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1-во от ЗМВР. 2) За времето от 01.03.2015 г. до 27.05.2016 г. главен инспектор С. С. в качеството му на началник на затворническото общежитие, през 9-ти, 11-ти, 12-ти месец на 2015 г. и 1-ви, 2-ри и 3-ти месец на 2016 г. не е отразил извършени проверки по организацията и изпълнението на постовата служба в ЗО „[населено място]“, видно от книгата за проверки, извършени от ръководството – неизпълнение на разпоредбите на чл. 330, т. 4 във връзка с чл. 329 и чл. 334 ППЗИНЗС – нарушение представляващо неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1-во от ЗМВР. 3) При извършената проверка от служители на сектор „ОСЗ“ в ГДИН на 28.03.2016 г. във връзка с организацията и контрола по носенето на постовата служба от надзорно-охранителния състав в ЗО „[населено място]“ са констатирани следните нарушения: трима служители са спали по време на пост, а единият от тях е бил с мобилен телефон; в спално помещение обитавано от двама лишени от свобода е открита неразрешена вещ - зарядно устройство; постовата служба на пост №[номер] се е изпълнявала от лишен от свобода, който е притежавал радиостанция; не са изготвени инструкции на постовете, съгласно изискванията на чл. 304 от ППЗИНЗС; ръководството на ЗО „[населено място]“ не е осъществило контрол по носенето на постовата служба, съгласно чл. 330, т. 4 и т. 5 от ППЗИНЗС. 4) При извършената проверка по носенето на постовата служба от надзорно-охранителния състав в ЗО „[населено място]“ от ръководството на затвора в гр.[населено място] на 05-06.04.2016 г. за времето от 23, 20 часа до 00, 30 часа са констатирани същите нарушения – задължителната документация на постовете не се е водила точно и в пълен обем, съгласно установените изисквания, един от постовите надзиратели не е носил бодро службата. Допуснатите нарушения представляват неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР. 5) При извършена проверка от служители в сектор „ОСЗ“ в ГДИН на 28.03.2016 г. по носене на постовата служба от НОС при ЗО „[населено място]“, са установени пропуски при оформяне на задължителните документи, определени със заповед №Л-1765/19.03.2015 г. на главния директор на ГДИН – водените ежедневни ведомости са стар образец, който не съдържа всички изискуеми реквизити (не съдържа графа „почивка“), в книгата за приемане/сдаване не са отразени смените след 22 ч. – според заповедта, С. не е упражнил контрол над подчинените му служители, което представлява неизпълнение на разпоредбите на чл. 33, т. 4 във връзка с чл. 329, т. 5 от ППЗИНЗС, както и на задължения вменени му с длъжностната характеристика – „Началник на затвор“ – Раздел ІІІ „Основна цел на длъжността“, раздел V „Преки задължения“ – т. 2.5. Това е нарушение на служебната дисциплина - неизпълнение на служебни задължения – чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР. 6) Представените на ДРО 37 броя докладни записки от Началник група надзор и контрол на външни обекти (НГ НКВРО) за извършени проверки на външен болничен пост „[ЮЛ]“ не са заведени във водения в ЗО „[населено място]“ Регистър за входящи номера на докладни записки от служителите, което е неизпълнение на чл. 15 от Правила за документооборота, деловоднатаи архивна дейност в ГДИН и териториалните й служби – рег.№2022/09.02.2010 г.), според която разпоредба „На регистрация подлежат всички входящи, вътрешни и изходящи документи, получени по пощата, чрез куриер, на ръка, по факс и чрез официалната електронна поща.“ В нарушение на чл. 5 и чл. 6, ал. 1 от Правилата, гл. инспектор С. е допуснал низпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР. 7) В хода на проверката не са установени документи, удостоверяващи, че гл. инспектор С. е извършвал проверки на външен болничен пост „[ЮЛ]“, както и не е извършвал проверки на място от него по отношение здравословното състояние на лишения от свобода Й. Й., с оглед извършване на обективна оценка на необходимостта от продължаване на назначената му охрана от надзорно охранителния състав. През процесния период видно от материалите в преписката, е отправено от С. само едно запитване до болничното заведение относно здравословното му състояние във връзка с режима за охрана. В изготвеното медицинско становище от д-р К. е посочено, че за санитарно-хигиенното обслужване на пациента се грижи персонала на болницата, и не е необходимо присъствието на охрана, поради риск от допълнителна инфекция. Дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е счел, че при наличния човешки ресурс е следвало да се преразгледа необходимостта от денонощна охрана на лишения от свобода Й., тъй като НОД в общежитието е осъществявана с един надзирател по-малко, като такава възможност е предвидена в чл. 115, ал. 3 от ППЗИНЗС.Дарният орган е счел, че въпреки отказите на компетентния орган да прекъсне изпълнението на наказанието лишаване от свобода, С. е бил длъжен да настоява пред началника на затвора разглеждането на здравословното състояние на Й. да продължи. Със своето бездействие, С. според ДНО е допуснал нарушение на принципа по чл. 40, ал. 1 от ЗИНЗС („Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода…“), като С. е допуснал Й. да пребивава дълъг период от време във външно за пенитенциалната система лечебно заведение. ДРО е цитирал Раздел ІІІ от длъжостната характеристика на С. „Основна цел на длъжността“ – за „Началник затворническо общежитие“, според който му е вменено задължението да ръководи, планира, организира и контролира цялостната дейност по изпълнение на наказанието лишаване от свобода, осъществявана в общежитието, и Раздел V „Преки задължения“, т. 1.3. където са вменени задълженията да възлага или сам да изготвя писмени становища относно прекъсване на наказанието на лишени от свобода, настанени в общежитието. Посочените нарушения представляват неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР.

Въз основа на анализа на така установените в хода на проверката нарушения, дисциплинарно наказващият орган е решил, че гл. инспектор С. е нарушил и разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО, утвърден със заповед №ЛС-04-755/17.08.2006 г. на министъра на правосъдието – а именно: чл. 13 – Служителят пази доброто име на институцията, която представлява; чл. 31 – При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот, служителят следва поведение, с което не уронва престижа на службата. Поради системния характер на тези нарушения, те имат за резултат тежки отрицателни последици за дисциплината в ЗО [населено място] и ГДИН, поради което представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което на това основание ДНО е счел, че следва да бъде реализирана дисциплинарната отговорност на гл. инспектор С..

Видно от протокол рег.№8346/29.08.2016 г. по описа на ГДИН, на основание чл. 206, ал. 5, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарно разследващият орган (ДРО) е приключил дисциплинарното производство в отсъствието на главен инспектор С., тъй като не е намерен на посочения от него адрес и е променил същият, без да уведоми съответния орган. В хода на дисциплинарното производство в периода от 30.06.2016 г. до приключването му, с изключение на периода от 13.07.2016 г. до 18.07.2016 г. гл. инспектор С. е бил в болничен с предписан домашен амбулаторен режим, което не е пречка за явяване пред ДРО. Въз основа на горното е издадена заповед №ЧР-03-82/21.09.2016 г., съобщена на С. на 17.10.2016 г. видно от отметка върху заповедта. Дисциплинарнонаказващият орган е посочил в заповедта, че въпреки неговото отсъствие поради заболяване главен инспектор С. е бил своевременно уведомяван за извършваните процедурни действия, в които е взел пълноценно участие чрез даване на обяснения и представяне на доказателства. Неявяването му за запознаване със становище рег.№6076/29.06.2016 г. по описа на ГДИН и даване на писмени обяснения по него до министъра на правосъдието, без да изложи уважителни причини, е отразено в протоколи по реда на чл. 207, ал. 11 от ЗМВР, поради което дисциплинарното производство е приключено в отсъствие на държавния служител по реда на чл. 206, ал. 5, т. 1 от ЗМВР. Със заповед рег.№ЧР-05-178/29.09.2016 г. е прекратено служебното правоотношение с главен инспектор С. С.. Същата му е връчена на 17.10.2016 г., видно от разписка върху самата заповед. С жалба вх.№Ж-916/01.11.2016 г. С. е оспорил заповедите пред Върховен административен съд.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащи на обжалване валидни административни актове, а разгледана по същество е основателна.

Оспорените актове са издадени от Министъра на правосъдието, който е компетентният орган, съгласно чл. 204, т. 1 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР във вр. с чл. 10, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба, министърът на правосъдието осъществява правомощията на орган по назначаване съгласно ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) и ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните ѝ служби.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, на основание на която са издадени процесните заповеди, за държавните служители по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), доколкото в този закон не е предвидено друго.

Актовете са постановени в предвидената от закона форма – съдържат формално предвидените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, посочени са извършителят; описание на нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които те са установени; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалват заповедите.

При постановяването на процесните заповеди са допуснати нарушения административнопроизводствени правила. Основателни са възраженията на жалбоподателя относно нарушение на императивно определените срокове за провеждане и приключване на дисциплинарното производство в процесния случай. Съгласно изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а съгласно ал. 2 на чл. 195 от ЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Според нормата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя Според изискването на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

В случая не е спазено изискването на чл. 195, ал. 2 ЗМВР вр. чл. 196, ал. 1 от ЗМВР. Видно от приложено в дисциплинарната преписка становище рег.№5360, екз. 1 от 10.06.2016 г., относно приключило дисциплинарно производство срещу главен инспектор С. Р. С. – началник на ЗО „[населено място]“ към затвора в гр.[населено място], дисциплинарно – разследващият орган (ДРО), назначен със заповед №ЧР-03-39/26.05.2016 г. на министъра на правосъдието е извършил проверка на фактите и обстоятелствата, отразени в Доклад на Инспектората по чл. 46 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА), представен с докладна записка рег.№92-12-7/05.05.2016 г. от ръководителя на инспектората по чл. 46 от ЗА и докладна записка рег.№92-15-171/04.05.2016 г. от главния директор на ГДИН, съдържащи данни за неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР от гл. инспектор С.. Съгласно същото становище рег.№5360, екз. 1 от 10.06.2016 г., на 09.06.2016 г. в 11.00 часа в сградата на ГДИН, ДРО е запознал срещу подпис гл. инспектор С. с изготвената Обобщена справка с рег.№5339/09.06.2016 г. по описа на ГДИН и е запознат с предвидената в закона възможност в 24-часов срок да представи допълнителни обяснения и писмени възражения, което той не е направил съгласно удостоверяването с протокол рег.№5358/10.06.2016 г.. Предвид на това, въз основа на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, на основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР, ДРО е предожил за извършените нарушения (правната квалификация на които е посочена подробно в справката и становището), на С. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година.

Следователно по образуваното срещу гл. инспектор С. дисциплинарно производство със заповед рег.№ЧР-03-39/26.05.2016 г. на министъра на правосъдието, още към датата на издаване на становище рег.№5360/1/10.06.2016 г. са били налице предпоставките по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, вр. 196, ал. 1 от ЗМВР – нарушението е било открито. Извършените нарушения и самоличността на извършителя са били открити към 10.06.2016 г.. Доведени до знанието на дисциплинарнонаказващия орган изискуемите съгласно процедурите на дисциплинарното производство - обобщена справка и становище са били към датата 20.06.2016 г., видно от резолюция на министъра на правосъдието върху докладна записка рег.№92-12-7/20.06.2016 г. от зам. министъра на правосъдието по случая, приложена по настоящото адм. дело. От тази дата, до датата на издаване на процесната заповед № ЧР-03-82/21.09.2016 г., са изтекли повече от законово определените два месеца. Неспазването на императивно предвидените срокове е съществено нарушение на административно производствените правила, довело до ограничаване в значителна степен на правото на своевременна и адекватна защита на жалбоподателя, на принипите за бързина и икономия в административното производство, довело до незаконосъобразност на процесните заповеди.

Видно от приложените в преписката доказателства, дисциплинарното производство е излязло извън законоустановените процедурни рамки и срокове, без да са налице правни и фактически основания за това. С докладна записка №92-12-7/22.08.2016 г. от заместник министъра на правосъдието е предложено налагане на по-тежко наказание – уволнение на жалбоподателя. Със заповед № ЧР-03-50/24.06.2016 г. на министъра на правосъдието е наредено дисциплинарно разследващият орган допълнително да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение във връзка с изведени в докладна записка с рег.№92-12-7/20.06.2016 г. констатации. Наредено е, в случай, че в хода на дисциплинарното производство бъде открито тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, ДРО да измени квалификацията съобразно установените факти и обстоятелства. Удължаването на дисциплинарното производство с оглед събиране на доказателства за обосноваване на по-тежко дисциплинарно наказание, е надхвърлило рамките на процедурните правила и срокове. От процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание и от административната преписка във връзка с нея не ставя ясно и липсва конкретно посочване, какви допълнителни доказателства са били събрани и подготвени за предявяване в резултат на удължената процедура. Заповедта се основава на констатациите само на първоначалната обобщена справка рег.№5339/09.06.2016 г. и на становище рег.№6076/29.06.2016 г. за налагане на по-тежко дисциплинарно наказание.

В процесната заповед №ЧР-03-82/21.09.2016 г. не са приложени изискванията към процедурата по определяне на дисциплинарното наказание в хипотезата на няколко нарушения, каквто е процесният случай, според изискванията на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР. Според разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР, в редакцията му към датата на издаване на заповед №ЧР-03-82/21.09.2016 г., за едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. В случая обаче, са констатирани няколко нарушения, разични по своя вид и характер и тежест, за които дисциплинарните санкции също няма как да са едни и същи. Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая, видно от текста на заповедта, не е взета предвид различната тежест на извършените нарушения, настъпилите от тях последици и обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

В заповедта бланкетно е определена правната квалификация на всички 7 описани нарушения като неизпълнение на служебни задължения по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 (неупражняване на контрол над подчинени) и т. 11 (неизпълнение за служебни задължения или заповеди) от ЗМВР. 1. Не е взето предвид това, че от описанието на някои от нарушенията в процесната заповед следва изводът за нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а именно: неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ не е взето предвид, при определяне правната квалификация на нарушенията и на санкцията за тях – по чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР, че тази разпоредба се отнася към и касае дисциплинарн нарушения, за които се налага дисциплинарно наказание „порицание“, а не уволнение.

Според текста на чл. 200, ал. 1, т. 6 и 11, дисциплинарно наказание "порицание" се налага за: по т. 6. неупражняване на контрол над подчинени; по т. 11. неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Определянето на правната квалификация на нарушенията и съответните им предвидени за тях санкции, не може да е произволно и по усмотрение на ДРО и ДНО, а е императивно установено със ЗМВР. Противното води до съществени нарушения на административно производствените правила, с които се накърнява правото на защита на наказаното лице и се възпрепятства провеждането на ефективен съдебен контрол за законосъобразност на заповедта за налагане на дисцплинарното наказание, както е в процесният случай. Не се санират тези недостатъци и несъответствия между описанията, правната квалификация на нарушенията и наложеното общо за всички нарушения дисциплинарно наказание „уволнение“, с това, че в становище рег.№6076/29.06.2016 г. на ДРО и в заповедта на ДНО всички нарушения са обобщени като такива, нарушаващи правилата на Етичния кодекс – чл. 203, ал. 1, т. 13 - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. С оглед настъпилите (описани по-горе) усложнения в процедурата по провеждане на дисциплинарното производство, възпрепятствано е било и изпълнението на това процедурно изискване по законоустановения ред и срокове.

В процесната заповед №ЧР-03-82/21.09.2016 г. от една страна е посочено, че главен инспектор С. въпреки негово отсъствие поради заболяване е бил своевременно уведомяван за извършваните процедурни действия по разследване, в които е взел пълноценно участие, чрез даване на обяснения и представяне на доказателства в негова полза. Видно от доказателствата представвени в дисциплинарната преписка по делото, С. е подал допълнителни обяснения вх.№9153/29.06.2016 г. и е представил доказателства към тях, като в заповед №ЧР-03-82/21.09.2016 г. тези обяснения и възражения не са обсъдени и няма изразено становище по тях от административния орган.

Същевремено, в процесната заповед се посочва, че дисциплинарното производство е приключило по реда на чл. 206, ал. 5, т. 1 от ЗМВР - в отсъствие на служителя, тъй като не е бил намерен на посочения от него адрес. С. тази разпоредба, дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител: 1. не е намерен на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния орган. С. е излязъл в болничен на 30.06.2016 г., но към 29.06.2016 г. е подал допълнителни обяснения по случая, бил е запознат с обобщената справка с рег.№5339/09.06.2016 г. и с изготвеното въз основа на нея становище с рег.№5360/10.06.2016 г. В заповедта не е обосновано това, че въз основа на същата обобщена справка рег.№5339/09.06.2016 г. е изготвено друго становище с рег.№6076/29.06.2016 г. на ДРО, което е наложило това становище отново да се връчва на лицето за приемане на неговите обяснения, след като такива вече са дадени по случая. Неспазването на регламентираната от ЗМВР за провеждане на дисциплинарното производство и удължаването му с цел връчване на С. на второто становище с рег.№6076/29.06.2016 г. на ДРО, са довели до надхвърляне на законоустановените срокове за приключването на производството. както и са опорочили продедурата по провеждането му.

В процесната заповед рег.№ЧР-03-82/21.09.2016 г. е допуснато неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на закона към фактите и обстоятелствата по случая. Не са установени по безспорен начин извършените нарушения. По отношение на лишения от свобода Й. Й., видно от представените по делото доказателства и докладите за извършените проверки, същият е изведен за лечение и настанен в болница „[ЮЛ]“ със заповед №391/25.09.2013 г. издадена от началника на затвора гр.[населено място], който е компетентния решаващ орган в случая, поради усложнено здравословно състояние в резултат на претърпян пътен инцидент, което е наложило провеждането на редица хирургични операции и рехабилитационни процедури за продължителен период от време. Видно от представените доклади на ГДИН към Министерство на правосъдието и на Изпълнителна „Медицински одит“ към Министерство на здравеопазването, в които са цитирани и становища на специалисти, на лицето са направени няколко хирургически операции, ред други манипулации и рехабилитационни дейности, подробно описани в докладите, за които се установява, че не е могло да бъдат изпълнени в медицинското заведение към затвора, респ. ЗО „[населено място]“. Това на практика е довело до удължаване на престоя на лишения от свобода в болницата, като е обосновало и наличието на изнесена охрана за лицето – външен пост от служители на надзорно-охранителния състав на ЗО „[населено място]“, отново по разпореждане на началника на затвора гр.[населено място]. Основателно е възражението на жалбоподателя и от представените от него докладни записки се установява, че системен контрол е провеждан – извършени 35 броя проверки от старши инспектор Ц. Д, който съгласно длъжностно разписание е назначен за осъществяване на надзор и контрол на външни работни обекти. По време на проверките не са констатирани нарушения от страна на надзорно-охранителния съставп и от страна на лишения от свобода. Със запитване рег.№09/14.01.2014 г. от жалбоподателя до болница [ЮЛ], е изискано становище относно здравословното състояние на лишения от свобода и евентуалния период на престоя му. Разсъжденията в процесната заповед, че С. не е изисквал постоянно такава информация, и не е настоявал пред ръководството за преместване на лишения от свобода в ЗО „[населено място]“, не се обосновават на конкретна нормативна разпоредба предвиждаща конкретно задължение за началника на ЗО, а само е цитирана обща разпоредба за местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Не се обосновават и от събраните по делото доказателства, доклада на медицинския одит и становищата на ръководството, тъй като поради усложненото състояние на лишения от свобода, не се установява такава реална възможност за връщането му в ЗО да е имало, както и становище на медицинските специалисти да е дадено, нито такова изрично разпореждане от началника на затвора - гр.[населено място] да е имало в периода на пребиваването на Й. в болница „[ЮЛ]“. С оглед на това извършването на дисциплинарно нарушение от жалбоподателя С. не се доказва по безспорен начин, нито се установява същият да е накърнил правилата на Етичния кодекс със своите действия или бездействия по случая. Опазването на здравето е сред основните защитени от европейските и международни актове човешки права, като същото важи в равна степен и за лишените от свобода. Според разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез: 3. осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Въпреки генерираното медийно напрежение и интерес по отношение престоя на л. св. Й. в болница [ЮЛ], следва да се вземе предвид, че в задълженията на ръководствата на местата за лишаване от свобода влиза опазването на здравето на пребиваващите лишени от свобода. Не се доказва по безспорен начин, в изпълнението на задълженията си досежно лишеното от свобода лице с влошено здравословно състояние, С. да е нарушил Етичния кодекс за поведение.

Основателно е възражението на жалбоподателя и по отношение на визираното в процесната заповед като нарушение - възлагане на несвойствени задължения на лишени от свобода. Представените доказателства подкрепят твърденията на жалбоподателя, че практиката за назначаване на лишени от свобода за противопожарна охрана и защита съществува от откириване на ЗО [населено място], както и в останалите места за лишаване от свобода, като списъците с длъжностите на лишените от свобода от обслужващата и комунално-битовата дейност в затвора ежегодно се утвърждават от министъра на правосъдието – действаща МЗ №ЧР-05-1/05.01.2016 г., в приложение №1 на която за ЗО [населено място] са утвърдени 2 щатни бройки, на които са възложеи сигнално-оповестителни, а не надзорно – охранителни дейности, като назначените получават съответно възнаграждение. Приложени по делото са списъци с длъжности на лишените от свобода по периоди за съответните места за лишаване от свобода н територията на страната, както и множество благодарствени писма от органи и организации за извършени дейности, в които са включени лишени от свобода от ЗО [населено място], с предложения за награждаване. С оглед на това необосновано се явява заключението за извършено горепосоченото нарушение от главен инспектор С., накърняващо същевременно и правилата на Етичния кодекс. Не са налице доказателства за възлагане на несвойствени задължения на лишени от свобода в нарушение на чл..80, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 300, ал. 1, т. 1 от ППЗИНЗС, което да съставлява неизпълнение на служебните задължения по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.

По отношение на направените възражения от жалбоподателя, ответникът не представя доказателства, опровергаващи тези възражения и в подкрепа на констатациите си за нарушения, както следва: Жалбоподателят възразява срещу констатациите в заповедта, че не са изготвени инструкции съгласно чл. 304 от ПЗИНЗС, тъй като същите са налични под името „Правила за особени задължения на постовете и произтичащи от тях задължения на постовия надзирател“, както и че са изготвени нови инструкции и списъци на постовете, които са утвърдени на 13.04.2016 г. от началника на затвора – гр.[населено място].

По отношение на визираното в процесната заповед нарушение на чл. 330, т. 4 във връзка с чл. 329 и чл. 334 ППЗИНЗС, в жалбата се посочва, че за периода от началото на 2015 г. до 03.06.2016 г. от началника на ЗО „[населено място]“ и НГ НКВРО са били извършени 36 броя проверки по носене на службата на надзорно-охранителния състав, на външни работни обекти – извън общежитието – 95 проверки. Надзорно-охранителният състав е извършил 93 претърсвания на спални и сервизни помещения на лишени от свобода, при които са открити различни забранени вещи и предмети, в това число са открити и иззети 47 мобилни апарати, за които са наложени дисциплинарни наказания на лишени от свобода, изготвен е график за провеждане на претърсвания в спални, сервизни и работни помещения в затворническото общежитие, както и график за проверка на външните работни обекти от служители на надзорно-охранителния състав. Тези факти според жалбоподателя, са отразени в регистъра за проверки от ръководството на ЗО „[населено място]“ което противоречи ва констатациите за липса на контрол за носенето на постовата служба от ръководството на ЗО „[населено място]“.

Според разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от ППЗИНЗС, във всеки затвор, поправителен дом, затворническо общежитие и арест се изготвят инструкции за особеностите на постовете и произтичащите от тях задължения. В инструкциите се определят: 1. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) местонахождението на поста, границите и пунктовете за изпълнение на служебните задължения и местата за смяна на постовия; 2. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) особеностите на поста и на какво конкретно да се обръща внимание при изпълнение на служебните задължения; 3. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) редът на обхождане територията на поста и най-характерните начини за изпълнение на служебните задължения; 4. редът за осъществяване на връзка и взаимодействие с дежурния главен надзирател или дежурния по арест, командира на отделението или младши инструктора по охраната, съседните постове, дежурния от териториалното поделение на Министерството на вътрешните работи и др.; 5. униформата и снаряжението на постовия; 6. други особености и дейности на постовия. Според чл. 304, ал. 2 от ППЗИНЗС, в редакцията му към датата на издаване на процесната заповед, инструкциите се утвърждават от началника на затвора или поправителния дом и от началника на областната служба "Изпълнение на наказанията". Според разпоредбата на чл. 329 ППЗИНЗС, проверките по организацията и изпълнението на постовата и конвойната служба обхващат: 1. разположението на постовете и използването на надзорно-охранителния състав, техническите и други средства в съответствие с оперативната обстановка; 2. качеството на подготовката на наряда и на провежданите инструктажи; 3. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) изпълнението на служебните задължения от постовите и конвойните; 4. спазването на законността от надзорно-охранителния състав; 5. воденето и оформянето на служебните документи. В чл. 333, ал. 1 ППЗИНЗС е предвидено, че при откриване на недостатъци в организацията и изпълнението на постовата и конвойната служба проверяващият взема мерки за тяхното отстраняване, а ако няма право на това - уведомява началника. Според чл. 334 ППЗИНЗС, резултатите от проверката по организацията и изпълнението на постовата и конвойната служба се отбелязват от проверяващия в специална книга. По делото са представени доказателства удостоверяващи спазването на тези разпоредби в ЗО „[населено място]“ и опровергаващи констатациите в процесната заповед. Представени са: правила за особени задължения на пост №[номер] и [номер], извлечения от книга за входящи номера на докладни записки на ЗО „[населено място]“, извлечения от книга за доклади от НОС в ЗО „[населено място]“, извлечения от книга за проверки на външни обекти от НОС в ЗО „[населено място]“, извлечения от книга за приемането на оръжието в ЗО „[населено място]“, инструктаж за наряда от НОС на временен външен пост в болница [ЮЛ], заповеди за назначаване на работа на лишени от свобода от началника на ЗО „[населено място]“, извлечения от книга за доклади от НОС в ЗО „[населено място]“, списъци на постовете в ЗО „[населено място]“ от 13.04.2015 г. и от 17.05.2016 г., графици за провеждане на претърсвания, за извършване на проверки, за извършени проверки на работните обекти, докладни записки от служители на НОС, извлечение от книгата за ежедневни ведомости, заповед №Л-1765/19.03.2010 г. на главния директор на ГДИН за утвърждаване на задължителна документация от НОС и др. документи удостоверяващи воденето на дейността и документооборота в ЗО „[населено място]“.

От административвния орган не са представени доказателства опровергаващи твърденията в жалбата, относно това, че откритото при проверките зарядно устройство не е било иззето по надлежния ред – чл. 95 от ЗИНЗС и не е съставен на място протокол от проверяващите, както и че откритата радиостанция е била предоставена от ръководството на лишения от свобода на пост №8, Не е взето предвид и възражението на жалбоподателя относно констатираните нарушения на служители от надзорно-охранителния състав, че организацията, ръководството и контрола по дейността на ЗО „[населено място]“ е изцяло в правомощията на началника на общежитието, но дисциплинарната отговорност за действията и бездействията на служителите е личва и такава не може да се носи от ръководителя, който би носил отговорност ако е бил запознат с факта, че се извършва нарушение от негов подчинен но не е предприел мерки за преустановяване на нарушението. В процесната заповед са описани по най-общ начин множество нарушения, групирани в няколко категории, свързани с действия или бездействия на служители. За много от тези нарушения (напр. неизвършени проверки и обиски, нарушения при носене на постовата служба, неприсъщи дейности извършени от лишени от свобода) в процесната заповед липсва посочване на конкретното лице – извършител, няма точно описание на времето, мястото на извършване, конкретните факти и обстоятелства, при които са извършени.

Това препятства точното установяване на нарушенията и нарушителите, формата на вината, и затруднява определянето на съответното дисциплинарно наказание за всяко едно от нарушенията, което е различно. Препятства се реализирането на правото на защита на наказаното лице в хода на дисциплинарното производство и се осуетява провеждането на съдебен контрол за законосъобразност върху заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Отделно от това е налице и нарушение по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, задължаващ органа при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Освен, че не са взети предвид писмените обяснения на служителя, не са събрани сочените от него доказателства, не е взета предвид приложената служебна характеристика на служителя.

С оглед на така установеното настоящия състав намира, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е постановена при допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствени правила и неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на закона. От събраните по делото доказателства не се установява и извършване на дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. С оглед на това, незаконосъобразна се явява и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение със гл. инспектор С..

Оспорените заповеди следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, а на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1810 лв.(заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв.), при условията на чл. 143, ал. 1 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед №ЧР-03-82/21.09.2016 г. и заповед №ЧР-05-178/29.09.2016 г., издадени от министъра на правосъдието, като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на С. Р. С. от гр.[населено място], [адрес] деловодни разноски в размер на 1810 (хиляда осемстотин и десет) лева.

Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.