Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма] –гр.С. чрез адв.П.Р. и адв. К.Р. срещу решение № 3300 от 30.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2309/2013г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Съдът не се бил съобразил с определението на смесения петчленен състав на ВКС и ВАС производството да се гледа от Варненския административен съд като иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени вреди от отменено НП. Отхвърлителният диспозитив на съдебното решение съставлявал по отношение на касатора отказ от правосъдие - за него били преградени всякакви други пътища за претендиране на исковата сума пред районен, окръжен съд и ВКС, включително и на други основания. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жапбоподател не се представлява. От процесуалните му представители по делото е постъпило писмено становище с подробно развити доводи за неправилност на съдебния акт.

Ответникът, Митница В., редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез юриск. Д. е подадено писмено становище с развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция на [фирма] – [населено място] / с предходно наименование „К. – Химически маркетинг и логистика”/ срещу Митница В. за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му от отменено след възобновяване по чл. 70, б.”в” от ЗАНН НП № 89/26.03.2007г. на началника на Митница В. имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 19 431.46 лв, представляваща обезщетение за използваната лихва за забава върху главница в размер на 71 398 лв, платена по отмененото НП за периода 17.12.2007г. – 12.05.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

За да стигне до този правен резултат, АС - Варна, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост - е приел на първо място, че наказателното постановление, от което се претендират настъпилите вреди, макар и отменено като незаконосъобразно от Варненския административен съд в производство по възобновяване по чл. 70 от ЗАНН, не съставлява административен акт по смисъла на АПК и не подлежи на обезвреда по чл. 203 и следващите от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е мотивирал с това, че в производството по ЗАНН при упражняване на правомощието си по налагане на административно наказание, административният орган, какъвто безспорно е началникът на Митница В., действа не в упражняване на типична административна дейност, а като орган, реализиращ държавна наказателна репресия - т. е. като орган, осъществяващ административнонаказателна юрисдикция. С оглед гореизложеното наказателното постановление подлежи по закон на оспорване пред районния съд по реда на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС), и -едва на касация – пред административните съдилища по реда на АПК, поради което наказателното постановление не може да се приравни на незаконосъобразен административен акт, подлежащ на оспорване по АПК, каквито са актовете по чл. 203, от чиято незаконосъобразност може да се търси обезщетение за вреди по чл. 1, ал1 по ЗОДОВ. Наред с горните мотиви, съдът е изложил и допълнителни такива относно неоснователността на претенцията за вреди - пропуснати ползи върху платената главница за периода от влизане в сила на НП до отмяната му по реда на възобновяването по ЗАНН. Според съда от момента на постановяване на НП до отмяната му по извънредния способ на чл. 70 от ЗАНН е действала правна норма, съгласно която НП е било законосъобразно. Административният орган не е можел да знае, че законодателят впоследствие ще промени законовия текст и НП ще бъде отменено по реда на възобновяването, поради което за периода от влизане в сила на НП до отмяната му по чл. 70, б”в” от ЗАНН сумите са били платени от касатора на база законосъобразно НП - т. е. за този период липсва първата от предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отм. о като незаконосъобразно НП.

Отделно от гореизложеното според АС-В. приложима е и разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ДОПК, съгласно която лихва върху глоба не се дължи. Съдебното решение на АССГ е неправилно.

Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

По делото не е имало спор за фактите, свеждащи се накратко до следното: С НП № 89/26.03.2007г. на началника на Митница В. на [фирма] – [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 1 591 лв на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ и 234, ал. 4 от ЗМ вр. с чл. 233, ал. 4 ЗМ и е присъдено нарушителят да заплати равностойността на липсващия предмет на нарушението - рафинирано палмово масло в размер на 69 807 лв. Наказателното постановление е влязло в сила с решение на Варненския АС по к. а.д. № 1653/2008г., след което санкционираното дружество е заплатило на 17.12.2008 г. санкцията и присъдената сума - равностойност на предмета на митническото нарушение. НП е било отменено, след като производството по същото е било възобновено на основание чл. 70, б.”в” от З. с решение № 2637/22.12.2010 г. по адм. д. № 3234/2010г. по описа на АС-Варна. Внесените от дружеството по отмененото НП суми са били възстановени от Митница В. на 12-13.05.2011г. Страните не спорят, че още със заявление от 11.02.2011г. дружеството е поискало от Митница - В. първоначално платените по НП суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на плащане до датата на предявяване на иска, но плащане на законната лихва не е последвало.

Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, не могат да се компенсират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т. д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Неправилно административният съд е заключил, че за периода от плащане на главницата по НП от страна на санкционираното дружество до датата на отмяната на НП с влязло в сила решение на Варненския АС в производството по възобновяване на административнонаказателното производство е била налице законова норма, по която е издадено процесното НП, и едва след отмяната на тази правна норма се е стигнало до отмяна на влязлото в сила НП. Видно от представените по делото доказателства и мотивите на решение № 2637/22.12.2010г. по к. а.д. № 3234/2010г. по описа на АС-Варна, влязлото в сила НП, от което се претендират вредите, е отменено не поради влизане в сила на нова правна норма, уреждаща конкретната административнонаказателна отговорност на санкционираното ЮЛ, а поради открити нови обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда - чл. 70, б.”в” от ЗАНН.

Неправилно административният съд е приел, че в резултат на отмененото в извънредното производство по възобновяване, уредено в чл. 70, б.“в“ от ЗАНН, наказателно постановление, тази отмяна действа само занапред - т. е. от датата на влизане в сила на решението, постановено в извънредното производство по чл. 70 от ЗАНН. След като НП е отменено / независимо дали в редовното инстанционно производство по НПК и АПК, или в извънредното такова по чл. 70 от ЗАНН/, то тази отмяна действа от момента на постановяване на процесното НП. Именно в резултат на отмяната на НП митница - В. дължи връщане на платените от дружеството – жалбоподател на основание това НП суми. Настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция на дружеството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди –пропуснати ползи от неползване на внесените по НП суми, се явява основателна. Налице са всички, предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажирането й - отменен като незаконосъобразен акт – НП, издаден при упражняване на административна / административно-наказателна / дейност от административни органи, от отмененото НП реално са настъпили претендираните вреди - пропуснати ползи от отнемане/ блокиране на определена парична сума и невъзможност същата да бъде ползвана, които вреди по дефиниция като минимум се изразяват в размера на законната лихва върху тази сума от отнемането/ блокирането й до датата на възстановяването й. Налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно НП и причинените вреди.

По горните съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е изцяло основателен.

Съдебното решение следва да бъде отменено и, предвид факта че претенцията на ищеца е изцяло доказана от фактическа срана в хода на първоинстанционното съдебно производство/ приета по делото СИЕ/, ВАС следва да постанови решение по същество, с което да осъди Митница – В. да заплати на [фирма] – С. пълния размер на претендираната от дружеството – ищец сума в размер на 19 431.46 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП, претърпени в периода 17.12.2008 г. до 12.05.2011г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3300 от 30.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2309/2013г. по описа на Административен съд - Варна, и ВМЕСТО НЕГО,ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Митница В. да заплати на [фирма]- [населено място],[ЕИК] сумата от 19431.46 / деветнадесет хиляди четиристотин тридесет и един и 46 ст/лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на законната лихва върху главница от 71 398 лв за периода 17.12.2008 г. - 13.05.2011г, резултат от отмененото по реда на чл. 70, б.”в” от ЗАНН НП№ 89/26.03.2007г. на началника на Митница В.. Решението е окончателно. Особено мнение: Особено мнение:

Не съм съгласна с правните изводи на мнозинството от състава, водещи до уважаване на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в пълен размер.

Считам, че за периода от реалното плащане на главницата на 17.12.2008г въз основа влязлото в сила НП до отмяната на това НП по реда на чл. 70, б.”в” от ЗАНН, не е налице незаконосъобразно НП, поради което за този период искът е неоснователен, тъй като не е налице първата от предвидените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди - липсва отменен като незаконосъобразен акт на орган на държавно управление. Отмяната на НП в производството по възобновяване на основание чл. 70 от ЗАНН няма ретроактивно действие – т. е. НП в този случай не може да се приеме за отменено от датата на издаването му, тъй като процесното НП е било потвърдено с влязло в сила съдебно решение, т. е. при проведения съдебен контрол НП е прието за законосъобразно от датата на издаването му, Едва след отмяна на това съдебно решение може да бъде отменено и НП, а отмяната на съдебното решение, потвърждаващо НП, е в сила от датата на решението по чл. 70-73, чл. 84 от З. във вр. с чл. 419 и сл. от НПК – т. е. от 22.12.2010г. Едва от тази дата е налице отменено като незаконосъобразно НП, от което могат да се претендират вреди. До този момент всички платени суми по влязлото в сила НП са дължимо платени, След отмяната на НП с решението по к. а.д. № 3234/2010 г. по описа на АС-Варна, Митница В. дължи връщане на платеното по отмененото НП и без покана. Като е задържал платените суми до 12-13.05.2011г., ответникът е причинил на ищеца вреда в размер на дължимата лихва върху главницата по НП за периода от 22.12.2010 г. до 13.05.2011г., съставляваща пропусната полза от ползване на сумите, която вреда е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника по неуреждане на плащанията във връзка с отмяната на процесното НП. Според мен претенцията за вреди в случая е само частично основателна – основателна е само за периода от 22.12.2010 г. до 13.05.2011г., поради което възлиза на сумата от : 2 868.81 лв, каквато сума е определена по втория вариант на изслушаната и приета по делото пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза.

Дал особеното мнение:

/ А. Р. /