Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ч. Ш. Ф. от гр. Д. срещу решение № 12975 от 03.11.2010 г. по адм. дело № 1883/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което отменено Решение № 2/07.01.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 23/2009 г., и по касационна жалба на същия жалбоподател срещу решение № 10403 от 12.07.2011 г., постановено по същото дело в производство по чл. 176 от АПК, с което е отхвърлено искането на Ч. Ш. Ф. за допълване на решението по съществото на спора. Твърди се, че са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се претендира отмяна и на двете съдебни решение - основно и допълнително. Подробни съображения за касиране на първото обжалвано решение са изложени в т. нар."уточнения към жалба", които съображения в основната си част представляват оплаквания не срещу съдебния акт, а срещу решението на КЗД, което обаче не е предмет на касационен контрол.
Ответниците КЗД и директорът на Регионална дирекция по горите - Варна не са взели отношение.
Ответникът - директорът на ДП "Държавно ловно стопанство Тервел" оспорва жалбите като неоснователни с доводи, развити в писмено становище от процесуалния му представител.
Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите към МЗХ, се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който моли да се потвърдят съдебните решения.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Настоящата инстанция намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни, както по отношение на решението за отмяна на решението на КЗД, така и по отношение на решението за отхвърляне на искането за допълването му.
Тричленният състав е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства съобразно очертания с жалбата на директора на ДП "Държавно ловно стопанство Тервел" предмет на съдебен контрол за законосъобразност - установено от комисията по-неблагоприятно третиране на Ч. Ш. Ф. - бивш работник към стопанството, заемал длъжността "ловен стражар", на основата на признак "политическа принадлежност" по повод на уволнението му поради съкращаване на щата. Прието е от КЗД наличие на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. чл. 26 и § 1, т. 7 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и на основание чл. 78, ал. 1 от с. з. е наложена глоба от 250 лева на работодателя. Не е
установено наличие на твърдяната множествена дискриминация, включително и по признак етническа принадлежност.
Съдът не е нарушил съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон.
За да е налице нарушение на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Р. Б., чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда и проява на дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., следва да е установено, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, както от обективна, така и от субективна страна - различно третиране на лицето в конкретен случай, извършено съзнателно по признак от чл. 4 от ЗЗДискр. и причинна връзка между неблагоприятното отношение и причината за него.
В случая е безспорно установено, че работодателят след отправено предизвестие е прекратил трудовото правоотношение с касатора на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като е упражнил субективното си право на подбор по чл. 329 от КТ. По реда на чл. 9 от ЗЗДискр., съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, не са доказани в административното производство факти и обстоятелства за нарушено право на равно третиране на съкратения служител при прекратяването на договора му без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Не се обективира нарушаване на принципа за прилагане на еднакви критерии от работодателя по чл. 21 от закона и непредоставяне на равни условия за достъп до длъжност съгласно чл. 26 от ЗЗДискр. Въпросите дали е налице реално съкръщаване на щата, закрита ли е действително длъжността, предвидена ли е в новото щатно разписание сходна длъжност, макар и под друго наименование, извършен ли е подбор между служителите и т. н. са относими към законосъобразността на уволнението, който спор не е от компетентността на КЗД. Поради това съдът е извел различни изводи от тези на комисията, а именно за липса на причинно-следствена връзка между уволнението на Ч. Ш. Ф. и принадлежността му към политическа партия Движение за права и свободи, след като подробно е анализирал всички твърдения и аргументи на страните. Изложените в съдебното решение мотиви са логични, обосновани и в съответствие с нормативната уредба, като изцяло се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо преповтаряването им.
При това положение за приетото с решението на КЗД наличие на пряка дискриминация на основа „политическа принадлежност” по чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 26 и § 1, т. 7 от ЗЗДискр. и налагане глоба на работодателя са били налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК, както е счел и съдът, постановил процесното отменително решение. Тъй като с него той се е произнесъл по цялото оспорване, което е било инициирано от друга страна в административното производство, не от касатора, липсва предпоставката по чл. 176 от АПК за допълването му, поради което това искане правилно не е било уважено.
Предвид горното обжалваните решения следва да се оставят в сила като законосъобразни и обосновани.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 12975 от 03.11.2010 г. и решение № 10403 от 12.07.2011 г., постановени по адм. дело № 1883/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. М./п/ Д. Д./п/ В. Г./п/ А. Р. Д.Д.