Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. В. Т срещу Решение №101 от 29.05.2020 г. на Административен съд – В. Т, постановено по административно дело №175/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение №РД-02-36-155 от 17.02.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г.", с което на О. В. Т е определена финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по договор с „Пътни строежи – В. Т” АД.

Касационният жалбоподател – О. В. Т, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 219, т. 3 АПК.

Съдът не е обсъдил всички възражения, наведени от жалбоподателя в първоинстанционното производство и не е установил, че основата на финансовата корекция е неправилно определена. По този начин е определен по-висок размер на финансовата корекция, тъй като последната не е определена на база действително разходените средства. Не са обсъдени и възраженията относно съобразяването на органа с предходен административен акт, който не е влязъл в сила и по отношение на който е установено в производство по оспорването му, че основата е неправилно определена. По делото са представени доказателства, от които се установява, че размерът на финансовата корекция е неправилно определен и са неправилни изчисленията на административния орган. Съдът е следвало да спре производството по делото, тъй като е налице висящ съдебен спор по адм. д. №723/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т, който е преюдициален по отношение на настоящия спор.

Счита, че в случая не намира приложение нормата на чл. 116, ал. 5, т. 7 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП), тъй като не е налице изменение на договора. Намира...