О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 346

гр. София 29.04.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОНЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от съдия С. Ч. гр. дело N 3076 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба с вх. № 287062/04.03.2021 г. по регистъра на СГС /Софийски градски съд/, допълнена с касационна жалба с вх. № 319976/25.05.2021 г. по същия регистър на К. А. И. против решение № 260315 от 14.01.2021 г. по гр. дело № 7015/2019 г. на СГС, ГО, ІІ-д въззивен състав.

Отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден от „Дойче телеком системс солюшъс Унгария“ ООД, [населено място], като са изложени доводи за липсата на релевираните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.

ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, след като констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при наличие на правен интерес, от страна по делото и по отношение на съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол приема, че същата е процесуално допустима.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, предложение 2 ГПК поради следните съображения:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на СГС е потвърдил изцяло решение № 2344 от 04.01.2019 г. по гр. дело № 66829/2016 г. на СРС /Софийски районен съд/, ГО, 154 състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от К. А. И. против IT SERVICES HUNGARY KFT искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр. /Закон за защита от дискриминация/. За да постанови този резултат съставът на въззивния съд е приел, че с оглед твърденията на ищеца следва да се установи, че работодателят е предприел мерки като реакция срещу производство, образувано от него за нарушено равно третиране. Прието е още, че ищецът не твърди, а и от събраните доказателства не се установява да е образувано производство или да е подавал жалба до антидискриминационен орган в отговор, на което работодателят да е предприел мерки като реакция срещу това производство. Съдът е изложил извод за липсата на причинно-следствена връзка между прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и „евентуално предприетите от него действия за защита от дискриминация. В заключение съставът е посочил, че не се установени факти, които да обосновават вероятност за наличието на дискриминация, поради което е приел, че исковете следва да се отхвърлят.

Искова молба съдържа твърдения за сключен между страните трудов договор, както и за преместване на работа в нов проект, а също така и за направени от ищеца оплаквания до служители в компанията, квалифицирани от него като защита от дискриминация. Страната е посочила в исковата молба, че сключения на 10.05.2010 г. трудов договор е бил прекратен на 19.10.2011 г. с едномесечно предизвестие, като счита, че е налице хипотезата на преследване по смисъла на § 1, т 3, б. „а“ ЗЗДискр. Заявени са претенции по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. и по чл. 71 , ал. 1, т. 3 от същия закон за „обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като размерът на претенцията в имуществената част е 125955 лв.“, според изложената от състава квалификация на иска. Така заявена исковата молба не съдържа достатъчно обстоятелства, за да бъдат разгледани исковете по същество, респективно не дава възможност да се направи обоснована преценка за твърдените факти, на които се основават исковете. По-конкретно в исковата молба не са посочени фактите, които обуславят твърдяната от страната дискриминация. В молбата си от 13.02.2017 г. във връзка с разпореждане на СРС от 06.12.2016 г. по чл. 129, ал. 2 ГПК, ищецът излага като обстоятелствена част на исковата молба разпоредбата на § 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на ЗЗДискр., без да посочи фактите, чието осъществяване твърди в отношенията с ответника и които според него отговарят на фактическия състав на цитираната разпоредба. В молбата си във връзка с разпореждане на СРС от 12.05.2017 г. по чл. 129, ал. 2 ГПК, ищецът излага като обстоятелствена част на исковата молба твърдения за това, че в периода от 17.09.2010 г. до 16.09.2011 г. кандидатствал двадесет пъти за различни позиции в различни отдели, без да бъде поканен на нито едно интервю, като отправил писмено оплакване до Ю. С., оперативен мениджър на проект „Пикасо“относно отхвърляне на кандидатурата му за работа, но не получил отговор, а бил уволнен. При тези обстоятелства исковата молба е останала нередовна, тъй като неизяснени са твърденията, дали е бил сезиран антидискриминационен орган в отговор, на което работодателят да е предприел мерки като реакция срещу това сезиране, както и неизяснени са останали твърденията за поведение на работодателя във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, насочено към неравно третиране, изложено в исковата молба, без посочване на обстоятелствата, които според страната представляват неравно третиране. Без да изясни обстоятелствата, на които ищецът основава претенциите си по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр., първоинстанционният съд в разпореждането си от 25.07.2017 г. е приел, че „са отстранени част от констатираните от съда недостатъци“, които отстранени недостатъци не е посочил, нито е въвел процесуално приетите като редовни обстоятелства, на които се основават исковете в проекта за доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК. В първото по делото заседание от 26.09.2018 г., съдът е докладвал делото като образувано по редовна искова молба. С исковата молба са предявени искове за обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди, които не са разграничени. Претенцията за неимуществени вреди е нередовна, като същите не са описани, не е заявен петитум с конкретен размер. По същия начин не е изяснено съдържанието на иска за имуществени вреди, както и неговия размер при положение, че първоначално е заявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в размер на 20000 лева, впоследствие съдът е допуснал изменение на иска, без да се разграничат неимуществените и имуществените вреди, които са увеличени до размер на 125955 лв. С определение от 14.11.2018 г. е допуснато увеличение на иска в посочения размер, представляващ „дължимата брутна заплата за периода от прекратяване на трудовият договор, а именно 19.11.2011 г., до деня на възстановяване на заеманата длъжност“. При тези обстоятелства неизяснен е останал размерът на претендираните вреди.

Въззивният съд е констатирал нередовност на исковата молба и е провел производство по чл. 129, ал. 2 ГПК-разпореждане от 17.06.2019 година, без обаче да изясни посочените по-горе обстоятелства, обуславящи нередовности на исковата молба. С молба от 22.07.2019 г. ищецът е изложил обстоятелства по трудовия спор, по който твърди, че е образувано дело в Унгария и не е разграничил претенцията за неимуществени вреди и претенцията за имуществени вреди, заявявайки, че му е безразлично дали сумата ще бъде присъдена като обезщетение за имуществени или неимуществени вреди. В следващите процесуални действия въззивният съд не е отстранил нередовностите на исковата молба и е разгледал спора по същество. Постановено е решение за отхвърляне на исковете. Липсата на изложение в исковата молба относно посочените обстоятелства е довело до неизпълнение на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, възпрепятстващо разглеждането на делото по същество. Въззивният съд, съгласно разрешенията и указанията, дадени в т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило актуалност и при сега действащата процесуалноправна уредба е следвало да приложи чл. 129, ал. 2 ГПК и да процедира съобразно развитието на процесуалното правоотношение.

Касационното обжалване се допуска при вероятна недопустимост на въззивното решение /арг. т. 1 ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК/, дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. Съгласно разясненията в т. 1 на цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. При тези обстоятелства и с оглед на изложените по-горе съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предложение 2 ГПК. Допускането на касационен контрол на това основание предхожда разглеждането на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, на които се позовава касаторът в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като преценка за релевантността им се извършва при допустимост на въззивното решение. При упражняване служебно на съдебен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК, настоящата инстанция констатира, че решението е валиден съдебен акт. Същото е постановено от надлежен орган-СГС, функциониращ в надлежен състав-съдебен състав, който е разгледал делото и е постановил въззивното решение, в пределите на правораздавателната власт на съда, постановеното решение е изготвено в писмена форма и е подписано от съдиите, участвали в разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт, който изразява правораздавателната воля на съда с ясно и пълно съдържание на мотивите и диспозитива.

Предвид изложеното, ВКС в настоящия си състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, предложение 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По частната жалба на касатора срещу определение № 266967 от 15.04.2021 г. по гр. дело № 7015/2019 г. на СГС, с което е отхвърлено искането на К. А. И. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, ВКС ще се произнесе с решението за разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 ГПК, предвид обусловеността на процесуалноправния спор по частната жалба от изхода на делото по касационната жалба.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260315 от 14.01.2021 г. по гр. дело № 7015/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-д въззивен състав.

Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: