Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. П. ЧЛЕНОВЕ:ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от председателяР. П. по адм. дело № 8719/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на И. А. от гр. Пловдив против решение № 1312 от 25.06.2021 г. по адм. д. № 2086 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № Ц 2153-15-122/06.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта по т. 2.

Изложените съображения за неправилно прилагане на материалноправни норми и административнопроцесуални правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на И. А. от гр. Пловдив против решение № Ц 2153-15-122 от 06.08.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив в частта по т. 2, потвърждаваща разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-435 от 19.06.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта по т. 1, с която е отменено разпореждане № [ЕГН]/29.10.2012 г. за отпускане на лична пенсия на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст, считано от 26.04.2012 г. и всички последващи разпореждания за изменение на пенсията.

За да постанови решението си, Пловдивският административен съд е обосновал извод за издаване на оспорения акт при наличие на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. а от КСО - пенсията е била отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. Този извод произтича от извършения подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, при който са установени осигурителен стаж и осигурителен доход, различаващи се съществено от зачетените при отпускането на пенсията. Оспорващата не е представила намиращите се при нея документи, въз основа на които при отпускането на пенсията през 2012 година й е бил признат общ превърнат осигурителен стаж от трета категория с продължителност 38 г. 02 м. 06 дни. При инициираните впоследствие служебни проверки е бил установен осигурителен стаж при условията на трета категория труд, придобит при други осигурители, с продължителност 15 г. 00 м. 06 дни: за времето от 01.03.1975 г. до 18.10.1988 г. (13 г. 07 м. 17 дни в Д. Р. на длъжност - оператор ЕМИ) и от 16.03.1989 г. до 05.08.1990 г. (01 г. 04 м. 19 дни в Деница КТ на длъжност работник кухня). Не е потвърден зачетеният при пенсионирането осигурителен стаж от 03.09.1987 г. до 28.11.1996 г. при осигурител АССИСК КЗУ София, а при извършената проверка на наличната първична документация в КЗУ ЕАД София не са били установени данни за положен труд при този осигурител (констативен протокол № КП-5-21-00718338/11.02.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ София град). За периода 01.01.1993 г. - 31.12.1995 г. не може да се установи осигурителен стаж и доход на самоосигуряващо се лице, тъй като оспорващата не представя вносни бележки за внесени осигурителни вноски в прихода на ДОО и няма заверена осигурителна книжка.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на административнопроцесуалните разпоредби на чл. 7, чл. 25, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че датата на получаване на сигнала от ОД на МВР – Пловдив относно използвани от жалбоподателката неистински документи за пенсиониране е без значение за законосъобразността на оспорените актове. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от АПК, отнасяща се до започване на административно производство по искане на гражданин или организация, е неотносима към конкретния случай, в който административното производство е инициирано от компетентния орган. Контролните органи на НОИ могат и без получен сигнал, по своя инициатива, да извършват проверки, в т. ч. да изискват от физическите и юридическите лица и техните поделения да предоставят документи, свързани с трудовата и стопанската им дейност. В правомощията на длъжностното лице по чл. 98 от КСО е служебно да измени или отмени влязлото в сила разпореждане при наличие на някое от основанията по чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО. В случая в хода на извършения служебен преглед на пенсионните досиета е доказано наличието на основанието по б. „а“ - пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. Действителните факти от значение за случая са били установени с надлежно събрани доказателства, а оспореният административен акт съдържа обосноваващите го фактически и правни съображения в съответствие с процесуалното правило на чл. 54, ал. 2, т. 4 от АПК.

Неоснователен е касационният довод за съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 9, ал. 3 от АПК, което задължава съда да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. Твърдяното от жалбоподателката обстоятелство, че заявлението за пенсиониране не е подписано от нея, не е от значение за изхода на спора, доколкото тя не оспорва обстоятелството, че е получавала за себе си сумите за пенсии, а в саморъчна декларация от 20.01.2020 г. е обяснила, че документите „са предадени на А. Г. от сестра ми С. М. упълномощено лице да подаде за пенсия, документите ми“. Видно от формуляр Приети/върнати документи за пенсия от 23.10.2012 г., при подаването на заявлението за отпускане на пенсия са били представени и данни за личната банкова сметка на жалбоподателката, което подкрепя обяснението й, че е действала чрез пълномощник. Ако декларираното обстоятелство е невярно и жалбоподателката въобще не е подавала заявление за отпускане на пенсия лично или чрез пълномощник, то издаденото разпореждане за отпускане на пенсия и всички последващи за изменението й биха подлежали на отмяна поради липса на основание за издаването им – неупражнено право на пенсия.

Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (обн., ДВ, бр. 58 от 17.07.1992 г. – отм. 01.01.2000 г.) и чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството се преценяват като неоснователни.

Обстоятелството, че оспорващата е упражнявала дейност като едноличен търговец с фирма „Даник“ и е подала годишни данъчни декларации за 1993 г., 1994 г. и 1995 г., не е достатъчно за придобиване на права на осигурено лице по отменения Закон за пенсиите и КСО. На основание чл. 10 от цитираната по-горе наредба тя трябва да удостовери правата си с осигурителна книжка, заверена за всяка календарна година от съответното районно управление Социално осигуряване, в която са вписани направените осигурителни вноски. Жалбоподателката не е представила осигурителна книжка не само в образуваното производство по реда на чл. 99 от КСО, но и при подаването на заявлението за отпускане на пенсия през 2012 г., което се установява от подписания опис на приети/върнати документи за пенсия на 23.10.2012 г. На основание т. 76, б. „и“ от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм. 01.01.2000 г.) във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита времето, през което лицата са осигурявани по Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (ДВ, бр. 58 от 1992 г.). При положение, че осигуряването не е доказано с надлежно заверена осигурителна книжка, времето, през което лицето е упражнявало дейност като едноличен търговец, не може да зачете за трудов/осигурителен стаж.

Предвид гореизложените съображения обжалваното съдебно решение на Пловдивския административен съд, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, е правилно и при неустановени касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1312 от 25.06.2021 г., постановено по адм. д. № 2086 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА И. А. от гр. Пловдив да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Румяна Папазова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. п/ Весела Николова