Образувано е по касационна жалба на Д.Д, подадена чрез адв.. Н, против решение № 104/17.06.2020 г., постановено по адм. дело № 79/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-110-6500/1812/14.11.2019 г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. В касационната жалба се поддържа довод, че решението на административния съд е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, както и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения за неправилност на изводите на съда, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен. Касаторът счита, че неподаването на заявление за четвъртата година се дължи на настъпили здравословни проблеми на Данев, попадащи в хипотезата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година. Сочи съображения, че обжалваният акт е следвало да бъде издаден по реда на ЗУСЕСИФ. Твърди изтекъл давностен срок. Искането до Върховния административен съд, Осмо отделение е да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Ловеч и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения АУПДВ.

Ответникът по касационната жалба - заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез пълномощника си юрк.. П, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана в представен по делото писмен отговор и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и съдържащите се в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред Административен съд – Ловеч е била законосъобразността на АУПДВ № 02-110-6500/1812/14.11.2019 г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който Д.Д, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., чл. 58, ал. 1 и 2 АПК и във вр. с чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предложение първо, във вр. с ал. 2 и ал. 1 ЗПЗП, е изключен от подпомагане по мярка 211 и е установено публично държавно вземане в размер на 1233, 14 лв., представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г., поради това, че за кампания 2015 г. Данев не е подал заявление за подпомагане по декларираната мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР за периода 2007 -2013 година. За да отхвърли оспорването първостепенният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в съответствие с чл. 166, ал. 2 ДОПК и чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в предвидена в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в алинея втора на същия, в това число са посочени и фактическите и правните основания за издаването му. Решаващият съд е приел за неоснователно възражението на Данев за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Административен съд – Ловеч е посочил, че обстоятелствата, които касаят подаването на заявка, е следвало да бъдат своевременно известни за оспорващия и именно негово е задължението да предприеме действия по изпълнение на уговореното в договора и съобразно нормативните изисквания. По отношение на възраженията на Д.Д за настъпили форсмажорни обстоятелства и представени в тази връзка медицински документи, съдът е посочил, че доказателствата за заболявания на оспорващия са за периодите от 23.09.2014 г. до 26.09.2014 г. и от 08.06.2015 г. до 12.06.2015 г., като няма доказателства за настъпила през 2015 г. дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента. Мотивирал се е, че представените два броя ЕР на ТЕЛК сочат недвусмислено като дата на инвалидизиране 25.09.2017 г., т. е. две години след периода, в който Данев е бил задължен да подаде заявление за подпомагане по мярка 211 за кампания 2015 година. Съдът е разгледал доводите на оспорващия, че съгласно чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо - получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност, поради което се твърди, че процесният АУПДВ е издаден след 18 месечния срок, тъй като срокът да се иска възстановяване е 18 месеца след одобрението, в случая след изплащането на всяка от сумите за 2012, 2013 и 2014 година. В тази връзка е посочил, че 18-месечният срок е с различно начало, с оглед различните предвидени хипотези, както и че с оглед липсата на разпоредби в ЗПЗП, уреждащи давностните срокове, то приложими са сроковете по чл. 171 ДОПК. Съдът е приел, че датата, на която са настъпили основанията за изключване от подпомагане по мярка 211 е 30.05.2015 г., първият ден след изтичане на срока за подаване на заявление. Давността по чл. 171 ДОПК започва да тече от 1 януари на следващата година, т. е. от 01.01.2016 година. На 10.06.2019 г. е изпратено писмо по чл. 26, ал. 1 АПК, с което давността е спряна. Изчислил е, че от 01.01.2016 г. до 10.06.2019 г. са изтекли 3 години, 5 месеца и 10 дни, поради което е приел, че не е налице изтекла погасителна давност.

Решението на Административен съд – Ловеч е правилно и следва да бъде оставено в сила. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани със събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. При постановяването на акта си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е дал отговор на поставените за разглеждане въпроси и направените възражения, предвид което оплакването за неправилно интерпретиране на доказателствата на касатора е неоснователно. Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП Разплащателна агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. С разпоредбата на чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. (сега чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3) е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. За неизпълнение на тези изисквания от страна на земеделския стопанин, чл. 14 от Наредбата предвижда задължение за ДФЗ да прекрати многогодишния ангажимент и да санкционира земеделския производител като го задължи да възстанови получената субсидия в точно определен размер в зависимост от годината, в която не подаде заявление за подпомагане.

Видно от данните по делото, спор между страните по установените и изложени в акта обстоятелства липсва – безспорно е, че в законоустановения срок от 01.03.2015 г. до 29.05.2015 г. Д.Д не е подал заявление за участие по мярка 211, кампания 2015 година. Спорен е въпросът дали за Данев са възникнали форсмажорни обстоятелства – дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициeнта по смисъла на чл. 15, ал. 1 във връзка с § 1, т. 3 от ДР на Наредба 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212. Настоящата инстанция намира, че първостепенният съд е дал верен отговор на спорния въпрос. С. правилно е приел, че не са налице извънредни обстоятелства, предвид представените медицински документи. Действително, от приложените по делото документи се потвърждава изложеното в касационната жалба, че от месец септември 2014 г. са налице данни за здравословни проблеми на Данев. В близост до срока за подаване на заявление е и хоспитализацията му в периода от 08.06.2015 – 12.06.2015 г. в болница в София. От тях обаче не може да се направи еднозначен извод, че състоянието на Данев е било такова, че да обоснове хипотезата по § 1, т. 3 от ДР на Наредба 11 от 03.04.2008 година. В касационната жалба се развиват аргументи за пропуск на земеделския производител да уведоми ДФЗ за здравословно си състояние именно поради тежкото си заболяване, което обаче в случая е ирелевантно, тъй като дори и да се приеме такава невъзможност като форсмажорно обстоятелство, то би следвало да се поиска изрично удължаване на срока за подаване на заявката, в който смисъл не са налице данни по делото. Нормата на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. предвижда, че случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това. Данни за подадено заявление лично, или чрез упълномощено лице - за случаите по чл. 15, ал. 2 от Наредбата, не са налице в преклузивния нормативно установен срок.

Несподелими са доводите в касационната жалба за приложимост на реда за налагане на финансова корекция по ЗУСЕСИФ. Настоящата съдебна инстанция преценява направените оплаквания в касационната жалба за неоснователни. Съгласно § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Изложените по делото факти сочат, че случаят изцяло попада в приложното поле на изключенията по § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намира приложение. От значение за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството по издаването на АУПДВ, а датата на издаването на Наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта. В случая № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, производството по тази наредба относно договора на Д.Д е започнало по нея и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг /изтичането на срока, в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. Този извод се подкрепя и от мотивите на законопроекта (754-01-79/15.11.2017), според които „доколкото програмния период е в напреднал стадий на осъществяване и част от мерките са стартирали, се предвижда започналите и недовършени до влизането в сила на този закон административни производства по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по чл. 96, ал. 1, т. 2, да се довършват по досегашния ред“.

Неоснователно е възражението на касатора за изтекла давност на вземането, предмет на процесния АУПДВ, като настоящият състав споделя изводите, изложените в съдебното решение, мотивирани с нормата на чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и на чл. 171 ДОПК.

По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че издадения АУПДВ № 02-110-6500/1812/14.11.2019 г. от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е законосъобразен административен акт и като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед на резултата по спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендираното от него юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв., определен от съда в съответствие с нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104/17.06.2020 г. постановено по адм. дело № 79/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА Д.Д, ЕГН [ЕГН] да заплати на Държавен фонд “Земеделие“ сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.