Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76а, ал. 5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на МБАЛ [фирма] - [населено място], представлявано от управителя д-р М.И, чрез пълномощник адв. И.Ц от АК – П., срещу решение № 514/06.08.2020г., постановено по адм. дело № 73/2020г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 51-13-38/24.09.2019 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – П.. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормите на чл. 76а ЗЗО, във вр. чл. 351в, ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД за МД 2018г., отм. ) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадената писмена покана.

Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – П. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество...