Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение №291 от 21.02.2020 г. на Административен съд – Варна (АС – Варна) по адм. дело № 3211/2019 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед №3286з-3668 от 20.09.2019 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция" (ГД „НП”), с която на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б."а" от ЗЧОД (ЗАКОН ЗА Ч. О. Д) (ЗЧОД) са отнети издадените му лиценз №1255 от 08.02.2008 г. за извършване на дейност по чл. 5,, ал. 1 т. 2 ЗЧОД отм. на територията на О. В и лиценз №1256 от 08.02.2008 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД отм. на територията на цялата страна.

Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон.

Сочи, че изпращаните до дружеството съобщения не са достигнали до него. Той не е знаел за започналото производство за отнемане на лицензиите. В противен случай е щял да представи пред компетентния орган надлежно писмо, че е в разговори с Националната агенция за приходите (НАП) и търси варианти за погасяване на задълженията си. Дружеството не е запознато и с поставеното съобщение в интернет.

Излага, че органът по приходите е изготвил погасителен план, който дружеството е възприело като разсрочване на задълженията. Следвайки този погасителен план са изплащани задълженията към НАП. [фирма] има задължения, които видно от Протокол с изх. № С190003-026-0038571 от 07.11.2019 г., подписан от главния публичен изпълнител към НАП, са разсрочени. Видно от т. 2 от цитирания протокол е, че са „Провеждани разговори от началото на годината с цел обсъждане на възможностите и сроковете за погасяване на просрочените задължения”.

Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отмени Заповед №3286з-3668 от 20.09.2019 г. на директора на ГД „НП”. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на Главна дирекция "Национална полиция" в Министерство на вътрешните работи, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Сочи, че изпратеното съобщение до дружеството за започване на производството за отнемане на лицензиите е върнато от пощенски оператор като непотърсено. Поради това административният орган е приел, че съобщението трябва да се публикува по реда на чл. 61, ал. 3 АПК.Нтелно е възражението на жалбоподателя, че е лишен от възможност за защита. От недобросъвестното си поведение, а именно обстоятелството, че не е осигурило лице за получаване на съобщенията, дружеството не може да черпи права.

Видно от уведомление вх. №328600-21985 от 03.05.2019 г. по описа на ГД „НП” и писмо вх. №328600-35413 от 22.07.2019 г. по описа на ГД „НП”, [фирма] има непогасени публични задължения към държавата и осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, които не са разсрочени или отсрочени. Разсрочването и отсрочването на публични задължения е уредено в Глава 22 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), като в чл. 184 от същия са изброени органите, които имат право да разсрочват или отсрочват задължения. Публичният изпълнител не е сред тях.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение АС - Варна е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу Заповед №3286з-3668 от 20.09.2019 г. на директора на ГД „НП”, с която на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б."а" ЗЧОД на дружеството са отнети издадените му лиценз №1255 от 08.02.2008 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД отм. на територията на О. В и лиценз №1256 от 08.02.2008 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД отм. на територията на цялата страна.

За да постанови решението съдът е установил от фактическа страна, че [фирма] извършва частна охранителна дейност въз основа на лиценз №1255 от 08.02.2008 г. за охрана на имуществото на физически или юридически лица на територията на О. В, и лиценз №1256 от 08.02.2006 г. за лична охрана на физически лица за цялата страна, издадени от директора на Национална служба „Полиция" (сега ГД „НП").

Административно производство е образувано по повод получено в ГД „НП” уведомление, изх. №С190003-178-0014105 от 02.05.2019 г., от заместник-директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП - Варна, с информация относно непогасени публични задължения в размер над 5 000, 00 лв. на [фирма] по справка декларация (СД) по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС) и по фондовете на Националния осигурителен институт (НОИ) – данък общ доход (ДОД), държавно обществено осигуряване (ДОО), здравно осигуряване (ЗО) и допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), обхващащи периода 2012 – 2019 г. С писмо, рег. №328600-23186 от 14.05.2019 г., административният орган изискал информация от директора на ТД на НАП - Варна за обстоятелството има ли допуснато разсрочване или отсрочване на задължението. С писмо изх. №С190003-178-0021951 от 14.07.2019 г. органът е уведомен, че дружеството няма отсрочени или разсрочени задължения.

До дружеството е изготвено съобщение, рег. №328600-38440 от 07.08.2019 г., за започване на производство по отнемане на лицензите съгласно чл. 26, ал. 1 АПК. В него са посочени основанията за образуването му (наличие на задължения към фиска над 5 000, 00 лв., които не са разсрочени или отсрочени) и начинът, по който информацията е станала известна на административния орган. Указан е 7-дневен срок от получаването за допълнителни доказателства и възражения.

Съобщението е изпратено за връчване чрез пощата до адреса на управление на дружеството в [населено място], откъдето се е върнало с отбелязване „непотърсена" и дата 28.08.2019 г. На 29.08.2019 г. е връчено на същия адрес срещу подпис на неидентифициран субект. Отчитайки невъзможността дружеството да бъде открито за връчване на адреса му на управление, административният орган пристъпил към съобщаване чрез публикуване на съобщението на интернет страницата на ГД „НП”.

На 20.09.2019 г. е издадена и оспорената заповед, с която, на основание чл. 49, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 47, т. 2"а" ЗЧОВ са отнети двата издадени на [фирма] лиценза. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 31.10.2019 г. чрез служители на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна.

От протокол, изх. №С190003-026-0038571 от 07.11.2019 г., съдът е установил, че по изпълнително дело №[ЕГН]/2014 г. общият размер на задълженията на [фирма] е в размер на 93 143, 45 лв. Главният публичен изпълнител е посочил, че от началото на 2019 г. са провеждани разговори за възможностите и сроковете за погасяване на просрочените задължения и управителят Н.Ц е поел задължение по следния погасителен план: 45 000, 00 лв. през м. 11.2019 г., 15 000, 00 лв. през м. 12.2019 г., 15 000, 00 лв. през м. 01.2020 г., и остатъкът от дълга - до 20.02.2020 г. От дружеството на 19.11.2019 г. по сметка на НАП - Варна е преведена сумата 45 000, 00 лв., а на 20.12.2019 г. - сумата 15 000, 00 лв.

В откритото съдебно заседание по делото на 07.01.2020 г. пълномощникът на дружеството е заявил, че погасителният план е изготвен от публичния изпълнител, както и че дружеството не е отправяло искане до директора на ТД на НАП - Варна, съответно - че той не се е произнесъл с решение за разсрочване на задълженията му.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 49 във вр. с чл. 40 ЗЧОД, в предвидената форма. Приел е, че в производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения. След неуспешния опит за връчване на съобщението чрез пощата на адреса на управление на дружеството в [населено място], то е публикувано на интернет-страницата на ГД „НП". Счел е, че при постановяване на оспореното решение е приложен правилно и материалният закон.

Съдът е изложил, че дружеството не оспорва наличието на свои задължения към държавата и към осигурителните фондове в размер около 93 000, 00 лв. към момента на издаване на заповедта. Същевременно по делото липсват доказателства същите да са били разсрочени или отсрочени с акт на компетентния орган по чл. 184 ДОПК - директорът на ТД на НАП – Варна. Поради това е налице посоченото от органа основание по чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. "а" ЗЧОД за отнемане на лицензите. Съобразявайки извършените през м. 11. и м. 12.2019 г. плащания от дружеството в общ размер на 55 000, 00 лв., съдът е посочил, че и към момента на съдебните прения по същество на делото за дружеството са налице непогасени задължения към държавата и осигурителните фондове, които не са отсрочени или разсрочени от компетентния орган. Решението е правилно.

Правилен е изводът на съда, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон.

Неоснователни са възраженията на дружеството, че то не е надлежно уведомено за началото на административното производство.

Видно от данните по делото до [фирма] двукратно са изпращани писмени съобщения за започване на административното производство. Съобщенията са изпращани до адреса на управление на дружеството, чрез [фирма], съгласно посочената в чл. 61, ал. 2 АПК (в релевантната редакция) възможност. При първия опит съобщението се е върнало като непотърсено. При втория то е получено на 29.08.2019 г. от подписалото известието за доставяне неизвестно лице.

Видно от нормата на чл. 61, ал. 3 АПК (в релевантната редакция), когато лицето не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Именно поради неуспешното връчване по реда на чл. 61, ал. 2 АПК органът е преминал към следващата посочена в закона възможност и е публикувал съобщението по чл. 26, ал. 1 АПК на интернет страницата на ГД „НП”. Преминаването към посочения законово регламентиран редовен начин на връчване е в резултат от неосигуряване от страна на дружеството на лице от деловодството му или упълномощен служител на неговия адрес на управление, който да приеме съобщението. Трайното неосигуряване на такова лице е видно и от затрудненията при връчването на обжалваната в настоящето производство заповед, известието за доставяне на която отново е върнато с отбелязване „непотърсена”. Това е наложило връчването на заповедта да се осъществи от служители на отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Варна. В дадения 7-дневен срок за допълнителни доказателства и възражения, от датата на поставянето на съобщението на таблото за обявления в Интернет страницата на органа, [фирма] не е представило такива.

Като правно основание за издаване на Заповед №3286з-3668 от 20.09.2019 г. на директора на ГД „НП”, с която са отнети издадените на [фирма] лицензи, е посочена разпоредбата на чл. 49 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 47, т. 2, б."а" ЗЧОД.

Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗЧОД лицензът се отнема от органа по чл. 40 с мотивирана заповед в случаите по чл. 47, т. 1 – 4 от същия закон. Видно от чл. 47, т. 2 „а” ЗЧОД, лицензът се отнема, когато едноличният търговец или юридическото лице има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. Законодателното решение е императивно и при обективиране на визираната в хипотезата на указаната норма материалноправна предпоставка, административният орган, в условията на обвързана компетентност, задължително издава заповед за отнемане на лиценза, като по този начин се прекратява действието на издадения в полза на адресата разрешителен административен акт.

От приетото в хода на първоинстанционното производство уведомление, изх. №С190003-178-0014105 от 02.05.2019 г., от заместник-директора на ТД на НАП - Варна се установява, че [фирма] има непогасени публични задължения в размер над 5 000, 00 лв. по СД по ЗДДС и по фондовете на НОИ – ДОД, ДОО, ЗО, ДЗПО, обхващащи периода 2012 – 2019 г. От писмо, изх. №С190003-178-0021951 от 14.07.2019 г., на заместник-директора на ТД на НАП – Варна, се установява, че задълженията не са отсрочени или разсрочени. От [фирма] не се спори, както за наличието на посочените задължения, така и за обстоятелството, че те не са отсрочени или разсрочени към датата на издаване на заповедта – 20.09.2019 г. Представеният протокол, изх. №С190003-026-0038571 от 07.11.2019 г., в който главният публичен изпълнител е посочил, че от началото на 2019 г. са провеждани разговори за възможностите и сроковете за погасяване на просрочените задължения не води до извод за противното, доколкото не е издаден от компетентния административен орган по чл. 184 ДОПК и не обективира в себе си произнасяне по смисъла на чл. 185 ДОПК. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ето защо заплащането на част от задълженията на дружеството след издаването на акта не съставлява нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК и не може да доведе до различни правни изводи.

Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б."а" ЗЧОД, съответно – лицензите на дружеството са законосъобразно отнети. Не е налице релевираното с касационната жалба отменително основание, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ГД „НП“ – юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №291 от 21.02.2020 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 3211/2019 г.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. А, ет. 5, ап. 10, да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“, седалище и адрес [населено място], [улица] 100, 00 лв. (сто лева) разноски по делото.