РЕШЕНИЕ № 268
София, 04.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2128 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 7/15.03.2018 на Видинския окръжен съд по гр. д. № 419/2017, с което е потвърдено решение № 363/12.10.2017 на Видинския районен съд по гр. д. № 347/2017, като е уважен предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди от трудова злополука в размер на 7.113, 23 лева на основание чл. 200 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди при данни за общо заболяване, възрастови промени и лично поведение на трудоустроеното лице, ползването на неплатен годишен отпуск, както и на каква база следва да се определи размерът на дължимото обезщетение – средното месечно възнаграждение за заеманата длъжност или на база месечното възнаграждение на лицето, претендиращо обезщетението.
По поставените материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че имуществените вреди, които работникът или служителят търпи при здравни увреждания, които намаляват трайно неговата работоспособност се изразяват в разликата между трудовото възнаграждение, което той би получавал без уврежданията и пенсията плюс заплатата, които получава или може да получава с уврежданията. Трайното намаляване на работоспособността намалява възможността на пострадалия да реализира доходи от своя труд, поради което разликата между дохода, който той би получавал на длъжността, която е заемал, ако не беше увреден, и реално получавания от него доход след увреждането е имуществена вреда. Работната заплата е възнаграждение според количеството и качеството на вложения...