Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

София, 24.04.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А.

ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева

Б. Т.

при секретар И. Р. и в присъствието на прокурора А. Л. изслуша докладваното от съдията Е. А. наказателно дело № 213/ 2018 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на подсъдимите Г. Л. Д. и Д. Л. Д. против решение № 561 от 13.12.2017 г. по внохд №953/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд.

В жалбите / обединени в общ документ/ се изтъква по отношение и на двамата подсъдими, че съдът не е отчел при индивидуализация на наказанието всички релевантни факти и е наложил явно несправедливи санкции, които следва да бъдат смекчени. В подкрепа на оплакването се сочи, че касаторите не са причинили на пострадалата ненужни страдания и увреждания, макар да са имали възможност да го сторят, а са се ограничили само до сломяване на физическата й съпротива. Според защитата е пренебрегнат и фактът, че те са признали вината си, били са задържани в очакване на присъда и фактически са търпяли неналожено наказание без да бъдат бонифицирани за това.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимите и техния защитник адвокат А. поддържат жалбите, като прибавят съображения за тежко финансово състояние, което е предпоставило мотивите за инкриминираната дейност.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Софийският окръжен съд с присъда № 10 от 02.03.2017 г. по нохд № 709/2016 г. признал

· подсъдимият Д. Л. Д. за виновен в това, че на 24.12.2015 г. в землището на [населено място], в съучастие като съизвършител с Г. Л. Д. отнел чужди движими вещи на обща стойност 870, 80 лева от владението на С. И. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем години, намалени съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК на пет години и четири месеца, търпими в затвор при първоначален строг режим. Съдът, на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспаднал от така определения срок времето, през което подсъдимият бил задържан по настоящето производство, считано от 22.01.2016 г.

· подсъдимият Г. Л. Д. за виновен в това, че на 24.12.2015 г. в землището на [населено място], в съучастие като съизвършител с Д. Л. Д. отнел чужди движими вещи на обща стойност 870, 80 лева от владението на С. И. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем години, намалени съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК на пет години и четири месеца, търпими в затвор при първоначален строг режим. Съдът, на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспаднал от така определения срок времето, през което подсъдимият бил задържан по настоящето производство, считано от 22.01.2016 г. На основание чл. 68, ал. 1 от НК било постановено той да изтърпи и наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено по нохд № 565/2014 г. по описа на Районен съд - Ботевград.

В тежест на подсъдимите били възложени и сторените по делото разноски.

Софийският апелативен съд с решение № 561 от 13.12.2017 г. по внохд №953/2017 г. изменил първоинстанционната присъда единствено относно мястото на изтърпяване на наказанията предвид настъпила законодателна промяна. В останалата част присъдата била потвърдена.

Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК след като подсъдимите на основание чл. 371, ал. 2 от НПК признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласили да не се събират доказателства за тях. Самопризнанията им се разпростират и върху всички обстоятелства, свързани с упражненото върху пострадалата насилие и причинените й увреждания.

Касационната проверка не установи нарушения при индивидуализация на наложените на подсъдимите наказания.

Въззивната инстанция изчерпателно и задълбочено е обсъдила всички данни, свързани с отмерване на тежестта на необходимите санкции.

Изводът за висока степен на обществена опасност на инкриминираната дейност е съобразен с начина на извършването й.

Подсъдимите планирали нападението и добре го организирали, избирайки както жертвата – самотно живееща седемдесет и пет годишна жена, така и момента – нощта на голям християнски празник, който ангажирал голяма част от обществото. Братята Д. се придвижили с кола и си водели помощник - свидетелят И..

Правилно апелативният съд се е спрял и на проявената от подсъдимите бруталност по отношение на пострадалата. Жалбоподателите първо съборили възрастната жена на земята с лице към пода, а след това единият от тях, Г. вързал ръцете й с конопено въже на гърба и я държал притисната, докато другият, Д., тършувал и събирал вещите й. В резултат на упражненото насилие С. Б. получила множество кръвонасядания и охлузвания, но и гръдна травма, изразяваща се в счупване на две ребра и плеврален кръвоизлив. На тази база неоспорим е изводът на предходната инстанция, че интензитет на упражненото насилие надхвърля необходимостта да се осигури отнемане на инкриминираните вещи. Несъстоятелно е твърдението на защитата, че подсъдимите не са причинили никакви излишни увреждания на пострадалата. Възможността жертвата да реагира на нападението е била напълно блокирана както с връзване й, така и от заплашителното присъствие на двама млади и силни мъже без надежда за помощ отнякъде. Въпреки това подсъдимите притиснали С. Б. силно и грубо на пода, а след грабежа я оставили вързана и наранена, без средства за комуникация.

Законосъобразно е и заключението за висока обществена опасност на всеки от жалбоподателите.

В тази насока съдът е съобразил манифестираните чрез механизма на извършване на деянието отрицателни личностни качества на жалбоподателите, но също така се е спрял на криминалното им минало, сочещо на повтаряем модел на асоциално поведение. Не е вярно твърдението в жалбата, че съдът е пренебрегнал значението на самопризнанията на подсъдимите. На стр. 7 и 8 от мотивите на решението са изложени аргументи защо процесуалното им поведение не следва да се цени допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство. Разкриването на престъплението по никакъв начин не е улеснено от подсъдимите, а решението да признаят фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт им е осигурило законовата възможност за намаляване на наказанието по чл. 58а от НК. За пълнота на изложението и в отговор на доводите в жалбата следва да се прибави, че задържането на подсъдимите в изпълнение на мярка за неотклонение е отчетено по реда на чл. 59, ал. 1 от НК и е приспаднато от срока на лишаване от свобода. То няма характеристиките на смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е предприето в изпълнение на целите на чл. 57 от НПК и не се нуждае от допълнителна компенсация чрез смекчаване на степента на наказателната репресия.

Най-сетне неприемливи са и оплакванията на защитата, че предходните инстанции са игнорирали лишото финансово положение на подсъдимите като фактор, формирал криминалните им нагласи. Точно обратното следва от съдържанието на проверявания акт. На стр. 7 от мотивите на решението изрично е отбелязано съгласието на въззивната инстанция с разсъжденията на първостепенния съд, че престъпното поведение на подсъдимите в значителна степен е мотивирано от тяхното тежко материално и социално положение, тъй като са родени и израсли в многолюдно ромско семейство, не са получили образование и са силно ограничени в търсенето на работа и легални източници на средства за препитание. Тази констатация е адекватно отразена в комплекса от фактори за индивидуализация на наказанието тъй като, макар да е отчетен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, наказанието лишаване от свобода е определено под средния размер от десет години-

Обобщено, не е налице очевидно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянието и извършителите и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, от друга.

В конкретизирания от съда размер наложените наказания съответстват на целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генерална превенция, поради което настоящият състав не констатира основанието по чл. 348, ал. 1 т. 3 от НПК за тяхното намаляване.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 561 от 13.12.2017 г. по внохд №953/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.