Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.Я, представен от адв. Н.А, срещу решение № 1302/11.06.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 770 по описа за 2018 г. в частта, с която е изменен ревизионен акт /РА/ № Р-16002615000622-091-001/28.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, като са намалени размерите на определените задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. и за лихвите за забава, както и в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу РА относно установените публични задължения за 2007 г. Доводите на касатора са неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Според него в данъчен период 2007 г. не е получен доход от продажба на недвижимо имущество, който да е обект на облагане с преки данъци, доколкото в този данъчен период не е получено плащането, макар в договора в квалифицирана писмена форма да е отразено изявление на страните за извършено и получено плащане. Отправя упреци към познавателната дейност на съда по преценка на писмените и гласните доказателствени средства, обуславящи констатациите му по доказателствено релевантния факт на наличните парични средства на ревизираното лице към 01.01.2007 г. В писмено становище от 11.01.2019 г. прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихви за забава за 2007 г. Иска отмяна на обжалваната част от решението и съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата...