О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София,17.01.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 1719/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Миген“ ЕООД, със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат В. Д., срещу решение № 95 от 01.02.2024 год. по в. гр. д. № 1468/2023 г. на Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 2093 от 12.06.2023 г. в частта, с която след отмяна на решение № 2606 от 03.08.2022 г. по гр. д. № 5127/2021 г. на Районен съд – Варна дружеството касатор е осъдено да заплати на П. Й. Л. 49 217,67 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудова злополука на 22.01.2020 г. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част за обезщетението за неимуществените вреди е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба П. Й. Л., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Б. Б., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество - жалбата е неоснователна. Претендира се присъждането на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 22.04.2024 г.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 200 КТ, за чието уважаване следва да са налице следните предпоставки: страните да се намират в трудовото правоотношение, работникът/служителят...