Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР – Сливен, чрез процесуалния му представител гл. юрк. К.Б срещу решение № 157 от 09.11.2016 г., постановено по адм. дело № 190/2016 г. по описа на Административен съд – Сливен.

В касационата жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна, Р.И, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба и иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение № 157 от 09.11.2016 г. по адм. дело № 190/2016 г. Административен съд - Сливен е отменил заповед № 343з-1090 от 27.06.2016 г. на директора на ОД на МВР - Сливен. С нея на мл. инспектор Р.И, полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ на РУ Н. З при ОД на МВР – Сливен, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 предложение първо и чл. 204, ал. 3 от ЗМВР е наложено наказание "порицание" за срок от шест месеца.

За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма по чл. 210,...