Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "М. Б“ ЕООД, срещу решение № 1049 от 16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2281/2017 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-03000316006189-091-001 от 05.04.2017г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 208 от 03.07.2017г. на директора на Д“ОДОП“-Варна, с който са определени допълнителни задължения по ЗДДС, в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 58 000лв. главница и лихва в размер на 10 444, 86лв., корпоративен данък по ЗКПО за 2014г. и 2015г. в размер на 21002, 17лв. главница и 3715, 94лв. лихва, и данък върху разходите за превозни средства за 2014г. и 2015г., в размер на 156, 88лв. главница и 25, 49лв. лихва.

Излагат се доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата по делото и правните му изводи за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит.

Иска се отмяна на решението и на ревизионния акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна, чрез юрк.. К, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Върховният административен съд, Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за...