Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по оспорване, подадено от В.Р срещу Заповед № 8121К- 5000/31.05.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за оспорване по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Изрично твърди, че не е осъществени твърдените дисциплинарни нарушения, а оспорената заповед не се основава на обективно осмисляне на непротиворечиви факти. Допълнително посочва, че не му е била предоставена възможност да ползва подпомагащ служител. В.Р иска да бъде отменена оспорената от него заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:

С оспорената Заповед № 8121К-5000/31.05.2017 г. на министъра на вътрешните работи (л. 210-214 от приложението), на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 3 и т. 3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на главен инспектор В.Р - началник II степен на Районно управление-Нови пазар (РУ) при ОДМВР-Шумен, е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

В оспорената заповед е посочено, че се издава по повод извършени от В.Р...