Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

гр. София,16.01.2025г. год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на десети декември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

при участието на секретаря Л. З. като разгледа докладваното от съдия К. Н. т. дело N 1808 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото Г. И. И. срещу решение № 97/06.07.2023г. по в. т.д. № 321/2022г. на Апелативен съд - В. Т. в частта, в която е потвърдено решение № 38/27.07.2022г. по т. д. № 51/ 2021г. на Окръжен съд – Габрово в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният от И. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, („ЗАД ДБЖЗ“ АД) иск с правно основание чл.432 КЗ за горницата над 20 000 лева до 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 05.09.2019г., ведно със законната лихва от 29.05.2020 г. до окончателното изплащане.

Касаторката иска отмяна на въззивното решение в частта, в която се потвърждава отхвърлянето на иска, като неправилно, поради необоснованост на изводите на съда и нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД. Поддържа се, че съдът не е съобразил решението си с критериите, посочени в т.11 от ППВС № 4/68г., поради което размерът на присъденото обезщетение е занижен. Твърди се, че решаващият състав не е взел предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението, не ги е преценил в тяхната съвкупност и не е изложил мотиви относно това какво е тяхното значение и отражение върху битието и психиката на ищцата и промяната, която те са наложили в начина й на живот. Въпреки, че в мотивите е посочена възрастта на пострадалата /17г. към датата на ПТП/, изброени са получените от нея травматични увреждания, проведеното лечение, изразяващо се в 4 оперативни интервенции и седем пъти болничен престой и възстановителен период, продължил повече от година, не става ясно какво е значението на тези обстоятелства за размера на дължимото обезщетение, според съда. Неправилно е прието, че ищцата се е възстановила напълно от получената травма, като не са съобразени констатираните от вещото лице при извършения личен преглед ограничения в разгъването на десния глезен, което се дължи на сраствания и скъсяване на триглавия мускул вследствие на оперативните интервенции и мекотъканната травма, поради което касаторката продължава да търпи болки при натоварване и да получава отоци. Не е коментирано и отражението върху психиката й на останалия дълбок и загрозяващ белег, както и продължителното обездвижване през дългия и съпроводен с многобройни престои в болнични заведения и оперативни интервенции лечебен процес. Същевременно жалбоподателката счита, че е налице значителна промяна в стандарта на живот в страната, който трябва да бъде отчетен към момента на присъждане на размера на обезщетението, съобразно инфлационните процеси към този момент. Претендира се присъждане на направените разноски за трите инстанции.

Ответникът по жалбата и по делото, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство, включително за юрисконсултско възнаграждение,, на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП и чл.25 НЗПП в размер на 500 лева.

Третото лице - помагач на страната на ответника по делото, МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗЗД АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-р Т. В.” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна.

С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса: „Как следва да се прилага критерият за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и какви са критериите и обстоятелствата, които следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинено телесно увреждане в резултат на деликт при предявен пряк иск срещу застраховател?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Във връзка със спорния въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди апелативният състав е взел предвид заключението СМЕ, според което, ищцата, която при ПТП е била на 17 години, е получила следните увреждания: открита фрактура на дясна подбедрица и счупване на кръстната кост. С оглед счупването на дясната подбедрица ищцата е провела четири оперативни интервенции и има седем приема и престоя в болнични заведения. Според вещото лице болката след травмата и след всяка от оперативните интервенции е била интензивна, като е оставала значителна в продължение на 2-3 седмици, след което постепенно е намалявала. Прието е, че тези болки и страдания, многократните приеми и продължителния престой в болнични заведения, наложилата се втора оперативна интервенция в УМБАЛ „Д-р Г. С.“ - [населено място], с фиксация на фрактурата с пирон във връзка с констатирана лъжлива става на големия пищял - деформация с ъгъл напред на дясна подбедрица и болков синдром, както и сниженият комфорт на живот на ищцата за един продължителен период от време над една година, считано от получаване на травмата - 05.09.2019 г. - до около 4-5 месеца след последния прием на ищцата в болнично заведение на 06.07.2020 г., т. е. до м. ноември 2020 г., представляват причинени на ищцата неимуществени вреди и следва да бъдат взети предвид при определяне на размера на обезщетението.

Посочено е, че при извършения на 19.04.2022 г. преглед на ищцата, вещото лице по допуснатата СМЕ констатира, че ищцата има оплаквания от периодични отоци, болки и стягания на мускулите на десен крак, след натоварване на крака и при смяна на времето, като походката е без видимо накуцване. В т. 5 от заключението вещото лице посочва, че ищцата е видимо възстановена и че липсват данни за сериозни последици за здравето на ищцата в бъдеще, а в о. с.з. на 10.05.2022 г. заявява, че възстановителният период е приключил, поради което въззивният съд е приел, че не е налице допълнително влошаване здравето на ищцата и тя се е възстановила напълно от получената травма. Намерил е това обстоятелство за значимо при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. При обсъждане на извършения личен преглед на ищцата, вещото лице е посочило, че на дясната подбедрица има белези от оперативни достъпи и от рана, зараснала вторично, без оток и секреция, като тези обстоятелства също са счетени за релевантни при определяне на размера на обезщетението.

Съдът е взел предвид и обществено - икономическата обстановка в страната към момента на ПТП - 05.09.2019 г., намираща отражение в лимитите на отговорност по чл.492 ГПК.

С оглед на изложените конкретни обективни обстоятелства по делото, въззивният съд е намерил, че претърпените от ищцата неимуществени вреди са значителни и справедливият размер на сумата, с който трябва да бъдат обезщетени, следва да се определи на 60 000 лева. Като е взел предвид, че застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 40 000 лева, съдът е уважил искът за сумата от 20 000 лева. Прието е, че върху уважената част от иска се дължи лихва за забава, считано от датата на подаване писмената застрахователна претенция по чл.380 КЗ - 25.09.2020г., до окончателното изплащане на главницата.

Предвид гореизложеното въззивният състав е потвърдил първостепенното осъдително решение. Същевременно апелативният съд е констатирал, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка, като е посочена дата на подаване на писмената застрахователна претенция, съответно на изплащане лихва за забава - 29.05.2020г., вместо правилната - 25.09.2020г. - посочена в мотивите към решението, която очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена от първостепенния съд след влизане на решението в сила и връщане на делото.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

Съгласно ППВС № 4/68г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се отчита и значението им за размера на вредите. Пояснено е, че тези обстоятелства са конкретни и обективно съществуващи, тъй като понятието „справедливост” по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При телесните увреждания за размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатяванията, загрозявания и други обстоятелства, а според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Съгласно решение № 1/ 26.03.2012г. по т. д. № 299/ 2011г. на ВКС, II ТО, при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост е застъпено и в решение № 95/ 24.10.2012г. по т. д. № 916/ 2011г. на ВКС, I ТО. Според решение № 179 / 29.01.2016г. по т. д. № 2143/2014г. на ВКС, I ТО, застрахователните лимити са само индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия, поради което преценката за тяхната динамика не води до нарушаване на принципа за равенство на субектите, претърпели неимуществени вреди от непозволено увреждане.

По основателността на касационната жалба:

С оглед практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД в случай на телесни увреждания, касационната жалба е основателна.

Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС, при допуснато съществено процесуално нарушение, довело и до несъответствие на акта с материалния закон - чл.52 ЗЗД, като доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

Въззивната инстанция не е взела под внимание всички обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Основателно е оплакването на касаторката, че решаващият състав не е отчел констатацията на вещото лице – медик за умерено ограничение на движението на дясна глезенна става, независимо, че това не нарушава сериозно походката на ищцата (ставите са в задоволителен обем на движение), както и периодичните болки, които изпитва пострадалото лице при натоварване на крайника и смяна на времето, които са посочени от вещото лице като характерни с оглед тежестта на травма и четирите оперативни интервенции. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил при постановяване на решението си част от доказателствата по делото – събраните от първата инстанция свидетелски показания на майката на ищцата, от които се установява, че дълбокият белег от раната се е отразил в психологически план зле на касаторката, която е млад човек (17- годишна към момента на ПТП), но поради белега не може да носи къси панталони.

Предвид установените от въззивния съд и от касационната инстанция обстоятелства, вкл. при отчитане на икономическите условия в страната към момента на ПТП, настоящият състав на ВКС намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, е в размер общо на 90 000 лева, от които пратени извънсъдебно 40 0000 лева, поради което искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е основателен за общо 50 000 лева, от които присъдени 20 000 лева.

Предвид горното, въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата от 20 000 лева до 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, като се присъди на основание чл.226 КЗ /отм./ допълнително сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от 25.09.2020г. до окончателното й плащане.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2400 лева за трите инстанции, изчислена върху допълнително уважената част от иска.

На ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски в размер още на 1218 лева за първата инстанция и в размер на 2600 лева (заплатено адвокатско възнаграждение) за касационното производство.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 97/06.07.2023г. по в. т.д. № 321/2022г. на Апелативен съд - В. Т. с което е потвърдено решение № 38/27.07.2022г. по т. д. № 51/ 2021г. на Окръжен съд – Габрово в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният от Г. И. И. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск с правно основание чл.432 КЗ за горницата над 20 000 лева до 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 05.09.2019г., ведно със законната лихва от 29.05.2020 г. до окончателното изплащане и присъдени в полза на застрахователя разноски за първата инстанция в размер на 543 лева, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. И. И., ЕГН [ЕГН], допълнително 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получените вследствие на ПТП от 05.09.2019г. телесни увреждания, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 25.09.2020г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. И. И., ЕГН [ЕГН], разноски за първоинстанционното производство в размер още на 1218 лева и разноски за касационното производство в размер на 2600 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2400 лева.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на третото лице помагач МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗЗД АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-р Т. В.” АД, [населено място], на страната на ответника Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.